Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (134)

133

Кейтлин никога не се бе молила. Баща ѝ произхождаше от семейство на безбожни евреи, а майка ѝ бе протестантка, която се интересуваше от религията толкова, колкото и един атеист.

Единствените неща, в които семейството ѝ вярваше безрезервно, бяха честността, справедливостта и добротата. Не прави на другите онова, което не искаш да сторят на теб самия. Подобен тип възпитание не те учи какво да правиш, след като са те отвлекли, зазидали и те държат гладна.

След нараняването ѝ я бяха затворили в една много тясна пролука, покрита отвътре с високоеластична пяна. Кейтлин се чувстваше като плънка на сандвич от матраци.

Затвори очи и се опита да се помоли. В главата ѝ цареше такъв хаос от страхове и нерви, че не можеше да се съсредоточи, за да изрече наум и най-простичката молба към който да е духовен спасител. За първи път, откакто я бяха заключили, се разплака.