Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (122)

121

Меган почука леко на вратата на Джуд Томпкинс и надникна в кабинета ѝ. Едва ли можеше да се каже, че е близка с пряката си началничка, но в момента нямаше към кого другиго да се обърне.

— Госпожо, много се извинявам за безпокойството. Изникна нещо важно и трябва да говоря с вас насаме.

В кабинета бе тъмно. На фона на жълта светлина от настолната лампа се виждаше намръщената физиономия на Томпкинс.

— Какво има, Бейкър?

— Госпожо, с Джими работехме по случая „Нейлър“.

Главен инспектор Томпкинс вдигна поглед, замисли се за миг и си припомни папката, която ѝ бе прехвърлила.

— Тони Нейлър?

— Точно така.

Началничката ѝ остави химикалката на бюрото си и изправи гръб:

— Добре, влизай. Разкажи ми, но гледай да е бързо. Гибсън и Роуландс здраво са ме подгонили и чакат резултати.

Посочи на Меган един стол.

— Благодаря ви, госпожо. — Меган затвори вратата и седна. — Накратко, Нейлър е мъртъв.

Напрегнатото лице на началничката ѝ леко се отпусна. Като се вземат предвид необходимите ресурси, време, хора и пари, мъртъв изчезнал е по-добре, отколкото жив. А и приключеният случай винаги е за предпочитане пред отворения.

— Открихте ли тялото?

— В известен смисъл. Тялото му е било натрошено и смляно, а после разхвърляно като тор по едно поле.

Главен инспектор Томпкинс уморено отпусна глава върху дланите си. Убит изчезнал бе нещо съвсем различно. Последното, което ѝ трябваше в момента. Започна да масажира с пръсти челото под твърдата си като каска, покрита с лак коса, за да възстанови кръвообращението си.

— Имаш ли доказателства, Бейкър?

— Взехме ДНК-проби от родителите му. Съвпадат напълно с неговата.

Очите на началничката ѝ се разшириха, тя се поизправи на стола и се взря напрегнато в Меган:

— Съобщихте ли им подробностите?

— Все още не.

— Като тор ли каза, че бил разпръснат?

— Може би не се изразих правилно, госпожо. По-точно казано, някой, или по-скоро нещо е стрило тялото му на каша и го е разпиляло над една нива близо до Имбър.

Томпкинс попита кисело:

— И как го открихте тогава?

— Имахме следа — медальон с плочка, открит от един, който тичал за здраве на мястото. Сестрата на Нейлър потвърди, че е на брат ѝ, след като видя надписа на гърба.

Меган усети, че моментът изобщо не е подходящ да обяснява на изтощената си началничка за доста необичайното приложение, което бяха намерили на лешоядите. Затова побърза да продължи:

— Сержант Докъри организира претърсване и донесе почвени, проби. От лабораторията използваха полимеразна верижна реакция^[1] и резултатите показаха наличие на миниатюрни частици човешка плът в почвата. Самите проби са взети от няколко места на едно доста обширно поле. Всички съдържат една и съща ДНК. После се установи, че тя съответства на тази на членовете на семейството на Нейлър.

Томпкинс изглеждаше впечатлена:

— Добра работа. При други обстоятелства това би бил случаят на годината.

После погледна купчината папки на бюрото си — отделни листове хартия, доклади, снимки на Джейк Тимбърленд и Кейтлин Лок.

— Това ли искаше да обсъдим насаме, или има и друго?

— Има и друго. — Меган посочи голямата карта на Уилтшир, закачена на стената. — Безпокои ме мястото, където открихме останките на Нейлър.

Стана, отиде бързо до картата и сложи пръст насред равнината на Солсбъри. — Намерихме останките от Нейлър тук, в тази изолирана местност, покрита само с гори и ниви. Намира се само на километър от мястото, където бе намерено тялото на Джейк Тимбърленд.

Томпкинс също се изправи, отиде до нея и се взря там, където сочеше пръстът на Меган.

— Добре, чий е този терен?

— Именно това е интересното, госпожо. Според архивите на Поземлената комисия всичко тук принадлежи на Министерството на отбраната. Оказа се обаче, че това не е съвсем вярно. Разрових се малко и установих, че те притежават 99,9%. А полето и плевнята се намират точно на останалия 0,1% процент — мястото, на което открихме останките от две тела в рамките само на няколко дни.

— Добре — на кого е теренът в крайна сметка?

— На Натаниел Чейс. Преди да се самоубие естествено. Сега е собственост на сина му Гидиън.