Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (54)

53

Дракон чу новината по радиото. Не всичко, но достатъчно. Ставаше въпрос за дъщерята на холивудска актриса и американски политик, която изчезнала заедно с приятеля си. Били с каравана. Извади евтината нокиа и звънна на Муха.

— Чу ли новините от последния час?

— Не. Наблизо няма нито телевизор, нито радио.

Дракон се замисли.

— Чакай.

Влезе в интернет през телефона си, отвори търсачката и отиде на страницата на Би Би Си. Това бе водещата новина. Под заглавието имаше снимка на момичето.

— Чуй това! — започна да чете на висок глас: — „Американската риалити звезда Кейтлин Лок, дъщеря на вицепрезидента Том Лок и актрисата Кайли Лок, е изчезнала от дома на баща си в Южен Лондон. Била е с мъж, чието име не е известно. Госпожица Лок, двайсет и две годишна, вероятно се намира в западната част на страната. От полицията молят всеки, който я види, да се обади веднага на изписания по-долу номер. Тя има спортна фигура, висока е метър и седемдесет и пет, има тъмна коса до раменете и кафяви очи.“

Прибра телефона в джоба си:

— Ти ходи до Светилището, след като се разделихме тази сутрин, нали? Прилича ли на описанието?

Муха едва успя да произнесе:

— Така мисля.

Дракон трепна:

— Защо? Какво те кара да мислиш така?

— Американка е, в това няма никакво съмнение. Освен това е добре сложена и изглежда спортна натура. Млада.

Дракон затвори очи и му се прииска нищо от казаното да не бе вярно.

— Отивай там веднага! Аз ще се обадя на Повелителя.

Затвори, без в действителност да знае какво да предприеме. Ако момичето наистина бе дъщеря на американския вицепрезидент, сънародниците ѝ щяха да обърнат земята, за да я открият. Може би дори в момента проследяваха телефонните обаждания с прочутите си шпионски сателити.

Вдигна поглед към небето, като почти очакваше да види реещо се над главата му метално насекомо, записващо всеки звук. Ако наистина умееха да правят такива неща, той вече бе казал прекалено много.

Набра номера:

— Дракон е. Трябва да се срещнем. Спешно е.

— Разбирам. Ще дойда възможно най-бързо.

И двамата бяха наясно с мястото на срещата при подобни спешни случаи. Дракон нямаше време да се държи учтиво:

— Когато затвориш, изхвърли телефона си на някое обществено място. Може да сме в опасност.

Линията заглъхна. Той отвори телефона си и извади батерията и SIM-картата, за да ги изхвърли отделно от апарата. После се качи в колата и подкара бързо към Светилището, стараейки се да не нарушава ограниченията за скоростта. По пътя се отклони на три пъти, за да се отърве от телефона. Всеки път поглеждаше нагоре и се чудеше дали не го наблюдават.