Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (186)

185

— Нищо — каза уморено Жерав. — Няма ги никъде. Повелителят бе седнал, а раненият му крак бе подпрян нависоко.

— Сигурен ли си?

Жерав кимна:

— Претърсихме абсолютно навсякъде. Стая по стая, коридор по коридор.

— Значи са избягали — измърмори Повелителят. — Това е единственото възможно заключение. Сигурно са се промъкнали някак покрай Наблюдателите на повърхността.

Никой от двамата не можеше да си представи как би могло да се случи подобно нещо — но това бе единственото обяснение.

После Жерав, колкото и да не му се искаше, изрази с думи мислите и на двама им:

— Вече нямаме време да завършим ритуала. Трябва да инструктираме Очистващите да се разпръснат — а също и Носачите, и Наблюдателите. Да предупредим чуждестранните си братя. Трябва да вземем всички възможни предохранителни мерки.

Повелителят с усилие се изправи на крака. Болката бе много силна.

— Прав си. Провалихме се, подведохме Светините. — После се поправи: — Не, аз ги подведох. Предадох всички ви.

Жерав знаеше, че няма време за успокоение, прошка и сантименталности:

— Позволяваш ли да отменя всичко предвидено и да минем към резервния план?

— Да. — Разтвори ръце и двамата приятели се прегърнаха. — Светилището да бъде опразнено до десет минути. Аз ще се погрижа за Светините, а после ще използвам прохода. Последен.

Жерав кимна:

— Това е единственият начин.