Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (161)

160

„СТОУНХЕНДЖ Е ЗАТВОРЕН“.

Доколкото Меган и Джими успяха да видят, подобни знаци препречваха всички възможни подстъпи към историческата местност. Всички обществени и частни пътища, както и паркингът, също бяха затворени.

Двамата полицаи крачеха по тясната тревна ивица край път А344. Подминаха грозния, настлан със сгурия паркинг, прекосиха шосето и надникнаха през оградата, заобикаляща кръга.

— Джими, какво става тук според теб? — запита тя, загледана невярващо в десетките униформени пазачи. Бяха плъзнали навсякъде.

— Нямам никаква представа.

Стояха и наблюдаваха. Групички от охраната започнаха да окачват по телената ограда големи черни пластмасови платна. Така със сигурност щяха да попречат на любопитните погледи на неканени посетители и нежелани съседи. Меган се приближи тичешком до най-близката група.

— Здравейте! Какво правите, момчета?

Те не ѝ обърнаха внимание и продължиха да полагат пластмасовите платна върху мрежата.

— Какво правите? — изкрещя и Джими.

— Гледаме си нашата работа! — отговори един по-възрастен, небръснат мъж с черна тениска и провиснали работни панталони.

Меган лепна служебната си карта на оградата пред лицето му.

— А пък аз съм полицай. Вашата работа току-що стана моя.

Мъжът се изправи и тръгна към нея с ножовка в ръката.

— Продължавайте! — нареди на останалите, след което се усмихна пресилено на картата и. — Довечера ще има частно парти. Цялото място е запазено за някаква ВИП-персона. Бихте ли ми казали как това ви влиза в работата?

Меган не обърна внимание на агресивния му тон. Може би беше бивш полицай, който държеше да се изтъкне пред колегите си, да им покаже, че е по-важен от тях.

— Ами това? — махна с ръка към реката от черен найлон, която сега прекосяваше полето и скриваше камъните от погледите на минувачите. — Преградата за какво е?

Той я изгледа така, все едно беше пълна глупачка.

— Частна земя. Частно парти. Сега схванахте ли? Ако човек плаща много пари да се позабавлява, не иска разни досадници да паркират наоколо и да надничат през цялата нощ към празнуващите. Разбрахте ли? Ако искате да научите повече, можете да се обадите в офиса на компанията. Може да ви кажат кой е направил резервацията. А може и да не кажат. А сега, ще ме извините, но си имам работа.

С тези думи се обърна и се върна при колегите си, без да поглежда назад.

„Копеле!“ — изруга наум.

— Имам номера на охранителната компания — обади се Джими зад нея. — Мога да им звънна от колата.

Меган удари няколко пъти с длан по мрежата, докато вървеше след него.

— Май информаторът ти беше прав. Тази нощ ще има нещо наистина голямо. Нещо, което държат да запазят в дълбока тайна. В много дълбока тайна.