Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (15)

14

Вътрешният кръг се събра в една от залите, намиращи се извън Светилището. Пръстен от високи до кръста свещи от най-чист пчелен восък хвърляше призрачни отблясъци върху членовете, свикани на спешно съвещание от Пазителя.

Муха бе застанал в средата с оборена на гърдите глава, смазан от тежестта на позора си.

— Ти се провали! — гласът на Дракон прокънтя като топовен изстрел и ехото отекна в каменните стени. — Разочарова братята си, предаде Гилдията и застраши всичко, в което вярваме и за което се борим!

Муха прояви достатъчно разум и не възрази. Гласът на Дракон стана още по-остър, направо жесток:

— В името на общата ни безопасност, изброй всички „дарове“, които си оставил на полицията.

С равен тон Муха започна да изрежда:

— Чанта за инструменти, в която имаше метален лост, отвертка, чук, ролка изолирбанд, клещи…

Дракон рязко го прекъсна:

— И достатъчно ДНК, за да те обвинят и осъдят за кражба, палеж и — най-вероятно — опит за убийство!

— Няма как да разберат, че е от мен.

— Засега.

— Нямам полицейско досие — възрази той. — Не разполагат с предишни мои пръстови отпечатъци или ДНК-проба, за да ги сравнят със сегашните.

Дракон го удари през лицето.

— Не само че си некадърен, а си и безочлив! Длъжен си да ми засвидетелстваш уважението, което ми се полага като Пазител на Вътрешния кръг!

Муха притисна длан към горящата си буза:

— Извинявам се.

Дракон хвърли поглед към другия край на притъмнялата стая:

— Жерав, можем ли да накараме тези улики да изчезнат?

— Уж са се изгубили?

Дракон само кимна.

— Не още. Нападнатият полицай е проблем. По-късно обаче ще се погрижим. Има начин да стане.

— Добре. — Той отново се обърна към Муха: — Някой видя ли лицето ти?

— Полицаят не, беше тъмно. Но синът със сигурност ме видя.

Дракон се обърна към всички в помещението:

— Знаем ли как е той и къде е?

Най-дребният измежду тях — червенокос брат на име Пещ — отговори:

— В болницата в Солсбъри е. Задържали са го за през нощта за наблюдение, но няма сериозни наранявания. Ще го изпишат утре или може би дори по-късно днес.

Думата взе Жерав и спокойният му равен глас им вдъхна необходимата увереност:

— Наблюдателите ще го проследят, когато излезе.

— Добре — повтори Дракон.

Имаше обаче още един въпрос към Муха:

— Искам да изясним това. Казваш, не си намерил в къщата нищо, което би издало съществуването ни?

— Абсолютно нищо. Претърсих всички стаи — и на горния, и на долния етаж. Имаше стотици, може би хиляди книги, но никакви записи, документи или писма, в които да се споменават Светините или Гилдията.

Жерав отново се намеси:

— Може би ни е останал верен до края.

Дракон обаче не бе съгласен:

— Всички знаем за привързаността ти към нашия изгубен брат, но тя не е заслужена. Самоубийството му е не само ненавременно; то е проява на висш егоизъм и може да доведе до истинска катастрофа. Той много добре знаеше какво планираме и какво очакваме от него!

След това Пазителят отново насочи вниманието си към Муха:

— Още веднъж — абсолютно ли си сигурен, че в къщата няма нищо, свързано по какъвто и да било начин с нас или Гилдията?

— Дори да е имало, вече няма. Пожарът унищожи целия кабинет и всичко в него.

Гневът и тревогата на Дракон започнаха да стихват. Може би грешката със забравената чанта не бе толкова страшна. Такава бе цената, която трябваше да платят за пречистващия огън, опазил тайните на Гилдията. Само че оставаше друг, по-голям проблем. Натаниел Чейс бе много важен за бъдещето и съдбата на Гилдията. Той изпълняваше ключова роля във втората фаза на церемонията.

Сега си бе отишъл и тази позиция трябваше да се заеме. Възможно най-скоро.