Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (131)

130

Меган седеше в колата си на паркинга пред супермаркета и чакаше. Не можеше да се прибере вкъщи, нито да отиде на работа. Можеше единствено да седи и да мисли за Адам в мерцедеса заедно с Атли. Чувстваше се точно толкова зле, колкото ако го бе хванала в леглото с друга жена. Още една гнусна измама, поредното му предателство.

Помисли за Сами и се запита как може да е толкова нагъл. Как е могъл да се върне вкъщи при тях и да се преструва на идеалния баща и съпруг, след като крие толкова тайни. Принадлежеше на други жени, на други мъже — въобще, на много други хора. На всеки друг, но не и на нея и дъщеря ѝ. Сега тъгата ѝ се превърна в гняв, който накара лицето ѝ да поаленее и кожата ѝ да настръхне.

Вече бе късно следобед, когато един стар ягуар спря до нейния форд. Стъклото се спусна и началничката ѝ прекъсна гневните ѝ мисли:

— Качвай се!

Чакането бе приключило.

Главен инспектор Джуд Томпкинс търпеливо изслуша разказа ѝ, това, че Атли и собственият ѝ съпруг я следят. Обади се да проверят превозното средство и получи потвърждение, че мерцедесът е регистриран на името на Матю Стивън Атли от Тидуърт.

— Мога да проверя какво е правил съпругът ти през последните два-три часа, но ще трябва да обяснявам защо ми трябва подобна информация.

— Не си правете труда — отсече Меган. — Сигурна съм, че беше той. — Започна да гризе вече разкървавения си нокът. — Толкова глупаво се чувствам! Смятах, че се е върнал, защото иска да бъде с мен и Сами.

— По-късно ще имаш достатъчно време да се самобичуваш — заяви началничката ѝ. — В момента трябва да решим какво да правим с дъщеря ти. Към кого можем да се обърнем, без да повдигаме излишни подозрения?

— Сами е при майка ми — обясни Меган. — Обадих ѝ се и ѝ казах, че Адам е започнал да се държи агресивно с мен. Тя няма да го пусне в къщата или близо до Сами. Баща ми също си е вкъщи, така че всичко ще е наред.

— Добре. Тази сутрин проверих някои неща. Можеш да го наречеш двойно подсигуряване. Просто за да сме сигурни, че не правим прибързани изводи.

— И?

Томпкинс извади една арестантска снимка от чантата си:

— Шон Елиът Граб.

— Онзи, чиито отпечатъци бяха открити в кемпер-караваната. — Меган взе фотографията. — Работел е като охрана на Стоунхендж.

— Същият. Мъртъв е. Намерили са го в Бат. Изплувал от Ейвън.

— Убит ли е?

— Рано е да се каже със сигурност — тежко заяви Томпкинс. — Граб и Стоунхендж. Още една връзка между случаите „Тимбърленд“, „Лок“ и „Чейс“. Твърде много съвпадения. Това изобщо не ми харесва.

— Добре, какво да правим в такъв случай? Към кого да отнесем въпроса?

— Именно това ме притеснява. — Томпкинс я изгледа замислено. — Полицейският началник и заместникът му искат да те разкарат от Дивайзис. Не смятам, че можем да имаме доверие на някого от двамата.

— А какво става с Джими Докъри? Някаква следа от него?

— Изчезнал е яко дим. — Джуд се почеса по тила. — Чудя се дали да не изнесем информацията извън нашата служба. Да отидем при Барни Гибсън, комисаря от столичната полиция.

Меган се изненада:

— Той ще ни помисли за луди.

Томпкинс се усмихна:

— Знам. Именно затова ще му кажеш ти, а не аз.