Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (124)

123

Меган и началничката ѝ още се взираха в картата. И двете бяха стигнали до един и същи извод.

Двама мъртъвци. Две тела, открити на такава малка площ, само в рамките на няколко дни. При това на земя, собственост на богат и известен мъж, който неочаквано се бе самоубил. Тази комбинация от факти просто не можеше да бъде пренебрегната.

— Прибери Гидиън Чейс и го подложи на кръстосан разпит — нареди Томпкинс. — Разтърси дървото и виж какво ще падне. Провери дали скърбящият син наистина е толкова чист и искрен, колкото изглежда… или в тази история има нещо повече.

— Госпожо, цял ден безуспешно се опитвам да се свържа с него. — Поколеба се за миг, после продължи: — Освен това не успях да открия сержант Докъри. Сякаш е потънал вдън земя.

Томпкинс реши, че става въпрос за класическия случай, при който лявата ръка не знае какво прави дясната.

— Да не би вече да е при Чейс, Бейкър? — Това ѝ прозвуча доста забавно. — Да не би подчиненият ти да е на крачка пред теб?

Метан не се хвана на уловката:

— Може би, госпожо. Това обаче не обяснява защо не мога да се свържа с никого от тях. На домашния телефон на Чейс се включва телефонният секретар. Звънях по няколко пъти на мобилните и на двамата, оставих съобщения, но за момента нямам отговор.

— Може Джими да го е завлякъл насред равнината на Солсбъри. Там почти няма обхват. — При тази мисъл се притесни за нещо друго. — Всъщност трябва да поискаме оперативните да обградят района, където сте открили останките на Нейлър, и да повикаме съдебен лекар, който да претърси мястото.

— Вече се погрижих за отцепването на полето, госпожо. Позволих си тази волност, когато излязоха резултатите от лабораторните анализи. Вие не бяхте тук, иначе щях да ви осведомя по-рано и да поискам позволение.

Вратата на кабинета се отвори и секретарката на главен инспектор Томпкинс надникна вътре:

— Началникът на отдела и заместник-началникът на областната полиция искат да видят старши инспектор Бейкър, госпожо.

Томпкинс се изненада:

— За какво?

— Боя се, че не знам. Секретарката на началника не сподели подробности, само каза спешно да я намеря.

Опитът на Меган показваше, че думата „спешно“ може да значи само едно: лоши новини. Винаги е било така и винаги щеше да бъде.

— Ще дойда с теб. — Томпкинс свали чантата си от облегалката на стола. — Ако е спешно за теб, значи е спешно и за мен.