Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (115)

114

Докато пътуваше обратно към Дивайзис, Меган се обади на Джими:

— Сам ли си?

— Един момент. — Той стана от бюрото и излезе в коридора.

— Вече да.

— Докъде стигна с проверката на Шон Граб?

— Добре върви. От охранителната компания ми оказаха голямо съдействие. Знаеха за предишните му провинения и присъдата, съобщил им е. Решили да му дадат шанс. Казаха ми, че се е държал като образцов служител. Винаги е идвал навреме и никога не отсъствал от работа, освен по време на годишната си отпуска и националните празници.

— Това е защото никога не е боледувал. Нито ден през целия си живот — обясни Меган. — Същото важи за баща му и дядо му. Впрочем и двамата доживели почти до стогодишна възраст.

— Добри гени явно.

— Не е само това. — Тя хвърли поглед към дамската си чанта на съседната седалка. В нея се намираха записките, които си бе водила, след като най-накрая пречупи Лилиан Купър.

— Дейв Смитсън, майсторът, също никога не се е разболявал. Дори от училище не е отсъствал. Същата е ситуацията с Мат Атли, месарят, нахлул в имението на Чейс.

— Ами просто са си здрави. Това доказва ли нещо? — Гидиън Чейс твърди, че камъните имат специална сила, че като дете са го излекували от рак и пазят останалите членове на култа. Спомняш ли си колко бързо зарасна раната на лицето му? Онази, която му нанесе въпросният Атли?

— Шефе, вие не сте от тук, но аз мога да ви кажа, че Уилтшир е много здравословно място — заяви Джими, който не бе сигурен накъде бие тя. — Храним се правилно, животните тук са здрави, реколтата е добра. Няма замърсяване, няма ресторанти за бързо хранене. Разхождаме се много и въобще, живеем здравословно от деца.

— Джими — прекъсна го тя, — всеки се разболява понякога. Натравя се с храна, получава сенна хрема или някаква друга алергия. Наследява нещо генетично… Винаги има нещо. Свежият селски въздух и разходките по поляните не могат да те предпазят от наранявания или от по-сериозни болести. А тези хора никога не са се разболявали, не са стъпвали в болница.

— Това не доказва нищо. Баща ми е здрав като бик и никога не се е наранявал, поне доколкото ми е известно. Нито пък майка ми.

И двамата млъкнаха в мига, в който осъзнаха какво могат да значат думите му.