Фиона Бартън
Вдовицата (43)

Четирийсет и трета глава
Детективът

1 февруари 2010, понеделник

Докато Маршал и екипът му обработваха данните, Спаркс се върна към микробуса. Тайлър бе пътувал редовно до Южния бряг, затова детективът реши да сравни датите и времето на доставка, дадени от графика на фирмата, с твърденията на Глен, пътните данни и камерите. Беше бавно и досадно, но Спаркс имаше достатъчно време. Проблемът беше, че магистралите М25 и М3 минаваха през различни области — Мет, Съри, Хампшър, Съсекс и Кент. Той изпрати официална молба до всяка от областните служби да потърсят номера на микробуса в записите от датата на отвличането на Бела. Бяха го засекли на много мостове и кръстовища в Саутхамптън, но това не разколебаваше с нищо показанията на Тайлър.

Докато преобръщаше отново случая в главата си, Спаркс осъзна, че те… че той винаги бе гледал на отвличането на Бела като на престъпление по случайност. Похитителят вижда детето и го взема. Нищо друго сякаш нямаше смисъл. Нямаше никаква връзка между Даун и Тайлър, а съседите и тя самата бяха категорични, че на улицата не е имало никой и нищо подозрително не се е случило в квартала, преди Бела да изчезне. Нямаше данни за оплаквания или престъпления в района.

Нищо не подсказваше, че престъпникът е имал предварителен план. Даун бе водила и вземала детето от детска градина, но в различни дни, а Бела не бе излизала често да си играе в градината. Ако някой беше планирал да я отвлече, щеше да действа през нощта, когато е знаел къде ще се намира. Никой не би могъл да предвиди, че тя ще играе навън точно по това време. Ако планът му е бил да я вземе от градината, щяло да му се наложи да чака на улицата незнайно колко време, през което все някой щеше да го забележи.

Затова полицаите решиха, че детето е било забелязано случайно и отвлечено в рамките на двайсет и пет минути. В онзи студен ден, три и половина часа по-късно, те отхвърлиха прекалено бързо всяка друга възможност. Ето защо Спаркс реши да разгледа и останалите вероятности от дистанцията на времето.

— Отивам в склада — каза той на Зара — да видя какво правят момчетата.

Дежурен в склада беше Ръсел Лайнс, близък приятел още от академията, с когото постъпиха заедно.

— Здрасти, Ръс, какво ще кажеш за едно кафе?

Двамата седнаха в барчето и започнаха да разбъркват кафявата течност пред себе си, без особено желание да я опитат.

— Как я караш, Боб?

— Вече съм добре. Съвсем различно е, когато се върнах към истинската работа. Новите следи ми дават нещо, върху което мога да се концентрирам.

— Хм. Последния път едва не излезе от строя. Внимавай, братле.

— Не бях излязъл от строя. Просто се натрупа умора. Виж, искам да хвърля един поглед върху уликите. Може да съм пропуснал нещо първия път.

— Ти си шефът, ти нареждаш. Всъщност защо си направи труда да дойдеш лично да помолиш? Можеше да изпратиш някой от екипа.

— Те си имат достатъчно работа и може да не стигнат до това със седмици. Ако бутнеш едно рамо, двамата ще прегледаме всичко за два дни.

— Казвай какво искаш.

— Благодаря ти, братле.

Двамата седнаха в кабинета на Спаркс с графика на Глен и провериха внимателно пътуванията му до Саутхамптън и околните градове.

— Огледахме всеки сантиметър около дома на Даун Елиът в деня на престъплението — обясни Спаркс. — Единственото място, където засякохме микробуса му, беше на адреса на доставката в Уинчестър и на кръстовището на М3 и М25. Останах без очи, но не го видях на друго място.

Той си спомняше ясно надеждата, с която пускаше всеки запис от пътния участък, и горчивото разочарование в края, когато видеото свършваше, без да му покаже син микробус.

— Искам да погледна и другите дати — каза той, — предишните пъти, когато Тайлър е имал доставки до Хампшър. Я ми припомни, къде има камери в района на Манър Роуд?

Лайнс освети мястото на картата в неоновозелено. Наблизо имаше бензиностанция, в задния й двор бяха монтирали камера за онези, които мислеха да се измъкнат, без да платят. Имаше една камера за нарушителите при светофара на голямото кръстовище и няколко пред магазините, включително и пред павилиона за вестници и списания — евтина версия на истинските камери, колкото да плаши крадците на дребно.

— При задния вход на детската градина на Бела също има камера, но майка й не е водила там в онзи ден. Огледахме всички записи от камерите, но не открихме нищо.

— Добре, хайде да погледнем още веднъж. Трябва да сме пропуснали нещо.

Четири дни по-късно телефонът му звънна и гласът на Лайнс веднага му даде сигнал, че приятелят му е открил нещо.

— Пипнах го — каза Лайнс, сочейки микробуса, който пресичаше в далечината. Спаркс присви очи, за да види по-добре размазания образ на екрана.

Беше там. Микробусът беше там. Двамата се спогледаха триумфално, после отново върнаха погледи на екрана да се насладят на мига.

— Сигурни ли сме, че е той? — попита Спаркс. — Съвпада с датата и часа на доставката до Фаръм от справката във фирмата му, а криминолозите имат част от табелата, която включва трите букви, дадени ни от съседа на Даун.

Лайнс натисна бутона за старт на видеото.

— Гледай сега.

Микробусът спря в полезрението на камерата малко по-далеч от детската градина. Даун и Бела излязоха от сградата през задния изход. Майката се засуети около ципа на якето на детето, а то държеше огромна купчина с хартия. Двете минаха покрай микробуса и завиха на ъгъла.

След няколко секунди микробусът изчезна в същата посока. Спаркс разбра, че именно в този момент Глен Тайлър е взел своето решение, и очите му плувнаха в сълзи. Измърмори под носа си, че отива да вземе бележника си, и се скри в кабинета си за момент. „Толкова сме близо — каза на себе си. — Само да не прецакаме нещо сега. Без бързане, нека направим всичко по най-добрия начин.“

Той погледна към ухиления Тейлър на стената и му върна усмивката.

— Надявам се да не си планирал почивка за уикенда, Глен — каза на глас.

Когато се върна в лабораторията, Лайнс пишеше на дъската.

— Записът е направен на двайсет и осми септември, било е четвъртък, четири дни преди изчезването на Бела.

— Той го е планирал, Ръс. Не е било случайно. Наблюдавал я е. Имаме ли други записи на микробуса през онзи ден?

— При бензиностанцията край Хук. Заредил е по пътя за вкъщи. Времето съвпада.

— Хайде да поработим над снимките и да извлечем колкото може повече подробности. После ще почукам на вратата му.

Двамата отново седнаха пред монитора и Лайнс започна да върти напред и назад материала, увеличавайки картината.

— Образът е замъглен, но сме сто процента сигурни, че е бял мъж с къса тъмна коса, без очила и перука — каза им компютърният специалист.

Лицето на екрана заплува пред погледа на Спаркс. Бял овал с две черни дупки за очи.