Даниъл Силва
Английският шпионин (76)

76.

Гората Крегън, Графство Антрим

Те не зададоха повече въпроси на Били Конуей и той също не ги попита нищо. Кръвта течеше свободно от счупения му нос по време на пътуването на север до Ларн, но когато стигнаха до Гленарм, по ръба на ноздрите му се бе образувала тъмна коричка. Келър насочи Габриел да поеме по Карнлох Роуд, а след това на север по Киликарн Роуд. Караха по шосето, докато то се превърна в чакълен път и смени името си. После продължиха по пътя още малко, докато не подминаха и последната ферма и пред тях се показа гората Крегън. Кристофър каза на Габриел да спре и да изключи двигателя. После погледна към Конуей.

— Помниш ли това място, Били? В онези далечни дни идвахме тук, когато ти имаше да ми казваш нещо важно. Карахме дотук с онази стара „Гранада“ и слушахме тътена от престрелките, идващ от Крегън Лодж. Помниш ли, Били?

Келър говореше с акцента на Западен Белфаст — на Фолс Роуд, примесен с лек нюанс на този в Балимърфи. Били Конуей не каза нищо. Той гледаше право напред. Погледът му беше безизразен. „Поглед на мъртвец“ — помисли си Габриел.

— Ние винаги се грижехме добре за теб, нали, Били? Плащахме ти добре. Защитавахме те. Но ти не си се нуждаел от защита, нали, Били? Ти през цялото време си работил за ИРА. Работил си за Еймън Куин. Ти си бил шпионин, Били. Ти си бил долен, скапан шпионин. — Кристофър допря в тила му дулото на пистолета. — Ще го отречеш ли, Били?

— Това беше много отдавна.

— Не беше толкова отдавна — каза Келър. — Не ми ли каза точно това в деня, когато подновихме приятелството си в Белфаст? Денят, в който откри Маги Донахю за мен. Денят, в който ми постави капан. — Кристофър притисна дулото на пистолета в главата на Конуей. — Ще го отречеш ли, Били?

Конуей остана мълчалив.

— Винаги си бил честен, Били.

— Ти никога не трябваше да се връщаш тук.

— Благодарение на Куин ние нямахме голям избор. Куин ме доведе отново тук. И ти се погрижи да открия нещата, които той е искал да намеря. Съпруга и дъщеря. Купчина пари. Скъсан трамваен билет. Снимка, направена на една лисабонска улица. Маги Донахю не е искала да участва в това. Тя е била твърде заета, опитвайки се да оцелее без съпруг в дупка като Ардойн. Но ти си я принудил със заплахи. Казал си й, че ще я убиеш, ако отиде в полицията. Дъщеря й — също. И тя ти е повярвала, Били, защото знае какво се случва с информаторите в Западен Белфаст. — Келър плъзна дулото на пистолета по бузата на Конуей. — Отречи го, Били.

— Какво искаш?

— Искам да се закълнеш, че никога няма да припариш отново до онази жена или детето й.

— Кълна се.

— Умно решение, Били. Сега излез от колата.

Конуей седеше неподвижно. Кристофър го халоса с пистолета по счупения нос.

— Казах да излезеш навън!

Конуей дръпна дръжката и колебливо слезе от колата. Келър го последва.

— Върви напред — нареди той — и докато вървиш, кажи ми къде мога да намеря Еймън Куин.

— Не знам къде е той.

— Разбира се, че знаеш, Били. Ти знаеш всичко.

Келър бутна Конуей да тръгне по пътеката и закрачи след него. Сред дърветата на гората Крегън долетя пукот от дванайсеткалиброва ловна пушка. Били замръзна намясто. С едно ръгване с дулото на глока Келър отново го подкара напред.

— Как Куин се измъкна от Англия?

— С помощта на двамата Дилейни.

— Джак и Конър ли?

— Да.

— Той не беше сам, нали, Били?

— С него имаше две жени.

— Къде ги оставиха Дилейни?

— На Шор Роуд, близо до замъка.

— Ти беше ли там?

— Аз ги взех оттам.

— Каква марка кола караше?

— Пежо.

— Откраднато, взето назаем или наето?

— Откраднато, с фалшиви номера.

— Любимата кола на Куин.

Прозвучаха още два пушечни изстрела, този път по-близо. Двойка фазани излетя от една нива. „Умни птици“ — помисли си Келър.

— Къде е той, Били? Къде е Куин?

— Той е в Южна Арма — отговори след малко Конуей.

— Къде по-точно?

— В Кросмаглен.

— Във фермата на Джими Фейгън ли?

Конуей кимна:

— На същото място, където те отведохме онази нощ. Куин казва, че иска да те закове на кръст за греховете ти.

— Отведохме? — повтори въпросително Кристофър. Настъпи мълчание.

— Ти беше ли там, Били?

— През част от времето — призна Конуей. — Двете жени са в същата сграда, където Куин те завърза за онзи стол.

— Сигурен ли си?

— Аз лично ги затворих там.

Двамата бяха стигнали до първите дървета. Конуей спря.

— Обърни се, Били. Имам още един въпрос.

Конуей остана неподвижен известно време. После бавно се обърна към Келър.

— Какво искаш да знаеш? — попита той.

— Искам име, Били, името на човека, който каза на Еймън Куин, че съм влюбен в едно момиче от Балимърфи.

— Не знам кой го е направил.

— Разбира се, че знаеш, Били. Ти знаеш всичко.

Конуей не каза нищо.

— Искам неговото име — заяви Кристофър, като насочи пистолета към лицето на ирландеца. — Кажи ми името му.

Били вдигна лице към сивото небе и каза своето име. Погледът на Келър се замъгли от гняв и той усети, че краката му се подгъват. Пистолетът му даваше чувство за равновесие. Той не си спомняше да е натискал спусъка, само контролирания откат на оръжието в ръката си и проблясването на розово облаче. Кристофър коленичи до Били Конуей и стоя до него, докато се увери, че е мъртъв. После се изправи и тръгна обратно към колата.