Даниъл Силва
Английският шпионин (68)

68.

Заливчето Гънуолоу, Корнуол

Хеликоптерът, който чакаше на площадката в Батърси, беше „Уестланд Сий Кинг“ с турбовални двигатели „Ролс-Ройс“. С Габриел и Келър на борда, той прекоси на ширина Южна Англия с 203 км/ч, което бе почти максималната му скорост. Те стигнаха до Плимът в шест вечерта, а няколко минути по-късно Габриел забеляза фара на нос Лизард. Пилотът искаше да кацне в Кълдроуз, но Алон го убеди да отиде направо до Гънуолоу. Когато прелетяха над вилата, на алеята за автомобили и по пътя от кръчмата „Агне и флаг“ проблясваха сините лампи на полицейски коли. Блестяха светлини и в заливчето. То беше оградено като местопрестъпление. Габриел внезапно се почувства зле. Любимото му корнуолско убежище, мястото, където бе намирал покой и се бе възстановявал след някои от най-трудните си операции, сега беше място на смъртта.

Пилотът остави Алон и Келър в северния край на заливчето. Те се спуснаха на бегом до линията на прилива и спряха до прожекторите на местопрестъплението. В осветения от ярката им светлина периметър лежеше трупът на мъж. Той беше прострелян многократно в гърдите. Малкото разсейване на куршумите подсказваше, че стрелецът е бил добре обучен. „Или може би — помисли си Габриел — убиецът е бил жена.“ Той вдигна поглед към четиримата мъже, стоящи до трупа. Двама от тях бяха облечени в униформата на девънската и корнуолската полиция. Другите двама бяха цивилни детективи от Отдела за разследване на тежки престъпления. Габриел се зачуди от колко ли време бяха тук. Достатъчно дълго, помисли си, за да осветят заливчето като футболен стадион през нощта.

— Наистина ли трябва да използвате тези дъгови лампи? Той и без това никъде няма да отиде.

— Кой пита? — отговори с въпрос един от детективите.

— МИ6 — каза тихо Келър. Това беше първият път, когато той се представяше като служител на Секретната служба на Нейно Величество, и ефектът върху аудиторията му беше мигновен.

— Трябва да видя някакъв документ за самоличност — заяви детективът.

Кристофър посочи към хеликоптера в края на залива и каза:

— Това е моят документ за самоличност. А сега направете каквото ви бе казано и изключете проклетите прожектори.

Един от униформените служители изгаси дъговите лампи.

— Сега кажете на полицейските патрулки да изключат сигналните си светлини.

Същият униформен служител предаде заповедта по радиостанцията си. Габриел погледна към вилата и видя сините светлини да угасват. После се втренчи в лежащия в краката му труп.

— Къде го намерихте?

— Вие също ли сте от МИ6? — попита цивилният детектив.

— Отговорете на въпроса му — каза рязко Келър.

— Беше в края на водата.

— Риба ли е ловял? — попита Алон.

— Откъде знаете?

— Случайна догадка.

Детективът се обърна и посочи към скалите.

— Стрелецът е бил там. Открихме двайсет гилзи. — Погледна към трупа. — Очевидно е, че повечето от тях са попаднали в целта. Той вероятно е бил мъртъв още преди да падне във водата.

— Някакви свидетели?

— Никой не си е предложил услугите.

— Има ли отпечатъци от стъпки край гилзите?

Детективът кимна утвърдително.

— Този, който е стрелял, е носел туристически обувки.

— Какъв размер?

— Малък.

— Дали е била жена?

— Възможно е.

Без да каже нито дума повече, Габриел поведе Келър по пътеката към вилата. Те излязоха през френските прозорци на терасата. Холът на Алон бе превърнат в полеви команден пункт. Разбитата входна врата висеше на едната панта и през отвора той видя още два трупа, лежащи на алеята за автомобили. Един висок детектив се приближи и се представи като инспектор Фрейзър. Габриел пое ръката на детектива, но не се представи. Не го направи и Кристофър.

— Кой от вас е от МИ6? — попита инспекторът.

Алон погледна към Келър.

— А вие? — обърна се към Габриел детективът.

— Той е приятел на службата — отговори Кристофър.

Презрението на детектива към нередовните служители се изписа ясно на лицето му.

— Имаме четирима мъртви, за които знаем — заговори той. — Един в заливчето, двама пред къщата, а четвъртият е на крайбрежната пътека. Бил е улучен веднъж в гърдите и веднъж в главата. Не е имал възможност да извади пистолета си. Тези на алеята за автомобили са простреляни многократно — като мъжа в заливчето.

— А жената, която живее тук? — попита Алон.

— Тя е в неизвестност.

Детективът се приближи до статива на Габриел, на който бе закачил карта на Западен Корнуол.

— Имаме двама свидетели от селото, които са забелязали едно рено да се движи с висока скорост малко след три часа следобед. Колата се е движила на север. Поставихме блокади тук, тук и тук — добави той, докосвайки картата на три места. — Нито един от свидетелите не е успял да види водача, но и двамата казаха, че пътникът е била жена.

— Вашите свидетели са прави — кимна Алон.

Детективът се извърна от картата.

— Коя е тя?

— Убиец от руското разузнаване.

— А мъжът, който е шофирал?

— Той е най-добрият майстор на бомби на Истинската ИРА, което означава, че си губите времето с тези блокади. Трябва да съсредоточите ресурсите си на западния бряг. Също така трябва да проверявате багажника на всяка кола, която се качва на ирландските фериботи тази вечер.

— Мъжът от ИРА има ли си име?

— Еймън Куин.

— А рускинята?

— Тя се казва Катерина. Но по всяка вероятност се представя за германка. Не се заблуждавайте от външния й вид — добави Габриел. — Тя е вкарала двайсет куршума в сърцето на онзи охранител в заливчето.

— А жената, която са отвлекли?

— Не е важно коя е. Тя ще бъде човекът с качулка на главата.

Детективът отново се обърна и заразглежда картата.

— Знаете ли колко е дълго корнуолското крайбрежие?

— Над 640 километра — отговори Алон, — с десетки малки заливи. Ето защо то е рай за контрабандистите.

— Има ли нещо друго, което може да ми кажете?

— В кухненския шкаф има чай — отвърна Габриел — и пакет бисквити „Маквитис“.