Даниъл Силва
Английският шпионин (64)

64.

Болница „Гай“, Лондон

Непосредствено след самоубийството на Артър Граймс Греъм Сиймор отново помоли Джонатан Ланкастър да отмени посещението си в болница „Гай“. Премиерът остана непоколебим, въпреки че се съгласи да добави двама мъже към охраната си. Двама мъже, които споделяха мнението му, че отмъщението може да е полезно за душата. Двама мъже, които искаха Еймън Куин мъртъв. Както се очакваше, началникът на СО-1 — подразделението на лондонската полиция, което охраняваше премиера и неговото семейство, беше потресен от идеята да включи към отряда си две външни лица: единия — офицер от чуждо разузнаване, а другия — човек на насилието със съмнително минало. Независимо от това, той им даде радиостанции и пълномощия, които щяха да отворят всяка врата в болницата. Също така им даде по един 9-милиметров пистолет „Глок-17“. Това беше нарушение на всички известни правилници за охрана, но беше разпоредено от самия министър-председател.

Нямаше време Габриел и Келър да отидат до Даунинг стрийт, така че едно беемве на Скотланд Ярд ги взе пред Воксхол Крос и потегли с пълна скорост по Кенингтън Лейн към района Садърк. Историческата болница „Гай“ — една от най-високите лондонски постройки, се извисяваше над плетеница от улици край Темза, недалеч от Лондонския мост. Екипът от столичната полиция ги остави пред футуристичния небостъргач, известен като Шард. Паркирането на улицата беше забранено при нормални обстоятелства, а сега, при предстоящото пристигане на премиера, движението по нея беше спряно. Обаче на Уестън стрийт имаше паркирани няколко превозни средства, в това число и бял търговски ван, който лежеше доста ниско. По заповед на Габриел от Скотланд Ярд издириха собственика му. Беше предприемач, ветеран от Кралския флот, който извършваше ремонтни дейности в една съседна сграда. Микробусът беше натоварен с облицовъчни плочи от варовик.

Последната улица, граничеща с болничния комплекс, беше „Сноуфийлдс“ — тясна градска улица без паркинг и този ден без други автомобили, освен полицейските. Габриел и Келър стигнаха по нея до Портал 3 — главния вход на болницата, и минаха през охранителния кордон. Министърът на здравеопазването чакаше в предния двор заедно с екип от Националната здравна служба и голяма делегация от болничния персонал, много от членовете на която бяха с бели престилки и медицинско работно облекло. Габриел се движеше мълчаливо сред тях, търсейки лицето, което бе скицирал в къщата в графство Голуей, търсейки жената, която бе видял за първи път на една тиха уличка в Лисабон. След това той позвъни на Греъм Сиймор в залата на Оперативния отдел във Воксхол Крос.

— На какво разстояние е премиерът?

— На две минути път.

— Някакви новини за компютъра от Флийтуд?

— Към края са.

— Това казаха и преди час.

— Ще ти се обадя веднага щом разполагат с нещо.

Връзката прекъсна. Алон пусна телефона в джоба си и се загледа в Портал 3. След минута се появиха двама ескортиращи моторизирани полицаи, последвани от произведена по поръчка лимузина „Ягуар“. Джонатан Ланкастър слезе от задната седалка и започна да се ръкува.

— Наистина ли трябва да го прави? — попита Келър.

— Опасявам се, че това е отдавна установена практика.

— Да се надяваме, че Куин не е в квартала. В противен случай може да се окаже фатално.

Премиерът стисна последната подадена ръка. После погледна към Габриел и Кристофър, кимна им и влезе в болницата. Беше точно три часът.