Метаданни
Данни
- Серия
- Габриел Алон (15)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The English Spy, 2015 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Венера Атанасова, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 12гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- danchog(2016 г.)
Издание:
Автор: Даниъл Силва
Заглавие: Английският шпионин
Преводач: Венера Иванова Атанасова
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: Английски
Издание: Първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2016
Тип: Роман
Националност: Американска
Печатница: „Алианс принт“ ЕООД
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN: 978-954-26-1586-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3570
История
- —Добавяне
6.
Виа Грегориана, Рим
— Може би е по-добре да се погрижиш за това, Габриел. Иначе някой може да се нарани.
Сиймор остави бутилката вино и тирбушона и се облегна на кухненския плот. Носеше сиви панталони, сако с десен рибена кост и синя риза с френски маншети. Липсата на асистенти или бодигардове подсказваше, че е пътувал до Рим с фалшив паспорт. Това беше лош знак. Шефът на МИ6 пътуваше тайно само когато имаше сериозен проблем.
— Как влезе тук? — попита Алон.
Сиймор извади един ключ от джоба на панталона си. Той бе закачен на простичкия черен ключодържател, така обичан от интендантството — отдела на Службата, който осигуряваше и се грижеше за тайните квартири.
— Откъде го взе?
— Узи ми го даде вчера в Лондон.
— А кода за алармата? Предполагам, че ти е дал и него.
Греъм изрецитира осем цифри.
— Това е нарушение на протокола на Службата.
— Имаше смекчаващи вината обстоятелства. Освен това — добави Сиймор, — след всички операции, които сме провели заедно, аз на практика съм член на семейството.
— Дори и членовете на семейството чукат на вратата, преди да влязат.
— Виж кой го казва.
Габриел извади тапата от бутилката, наля вино в две чаши и подаде едната на Сиймор. Англичанинът вдигна леко чашата си и каза:
— За бащинството.
— Носи лош късмет да се пие за деца, които още не са родени, Греъм.
— Тогава за какво ще пием?
Когато Алон не отговори, Сиймор отиде в хола. През неговия широк прозорец се виждаше камбанарията на църквата и горната част на Испанските стъпала. Той постоя там за момент, загледан над покривите, сякаш се възхищаваше на хълмистия пейзаж на своето провинциално имение от терасата на господарската къща. С посивялата си коса и волева брадичка Греъм Сиймор беше архетип на британския държавен служител — човек, роден, възпитан и обучаван да ръководи. Той беше красив, но не изключително, беше висок, но не прекалено. Сиймор караше другите да се чувстват по-нисши, особено американците.
— Знаеш ли — каза той най-накрая, — наистина трябва да си намериш някое друго място, където да отсядаш, когато си в Рим. Целият свят знае за тази тайна квартира, което означава, че тя изобщо не е тайна.
— Харесва ми гледката.
— Разбирам защо.
Греъм отново погледна към тъмните покриви. Алон усети, че нещо го тревожи. Той рано или късно щеше да стигне до проблема. Винаги го правеше.
— Чух, че жена ти е заминала днес от града — каза Сиймор най-накрая.
— Каква друга поверителна информация е споделил шефът на моята служба с теб?
— Спомена нещо за някаква картина.
— Тя не е просто някаква картина, Греъм. Тя е на…
— Караваджо — довърши изречението му Сиймор. После се усмихна и добави: — Спец си по намирането на разни неща, нали?
— Това комплимент ли беше?
— Предполагам, че да.
Греъм отпи от виното си. Габриел го попита защо Узи Навот е ходил в Лондон.
— Разполагаше с разузнавателни сведения, които искаше да видя. Трябва да призная — добави Сиймор, — че изглеждаше в добро настроение за човек в неговото положение.
— Какво е положението му?
— Всички в занаята знаят, че Узи си тръгва — отговори Греъм — и оставя след себе си ужасен хаос. Целият Близък изток е в пламъци и нещата ще станат по-зле, преди да се подобрят.
— Не Узи създаде този хаос.
— Така е — съгласи се Сиймор, — американците го създадоха. Президентът и неговите съветници твърде много бързаха да се разделят с арабските диктатори. Сега президентът е изправен пред един полудял свят и няма никаква представа какво да прави с него.
— А ако ти беше съветник на президента, Греъм?
— Щях да му кажа да възстанови диктаторите. Това работеше преди и може отново да проработи.
— Всички царски коне и всички царски воини.[1]
— А ти какво мислиш?
— Старият ред е нарушен и не може да бъде възстановен. Освен това — добави Габриел, — именно старият ред стана причина за появата на Бин Ладен и джихадистите.
— А когато джихадистите се опитат да изтрият еврейската държава от Дома на исляма[2]?
— Те се опитват, Греъм. И в случай че не си забелязал, нямат голяма нужда и от Обединеното кралство. Харесва ли ти или не, ние сме заедно в това.
Блекбърито на Алон завибрира. Той погледна към екрана му и се намръщи.
— Какво има? — попита Сиймор.
— Ново прекратяване на огъня.
— Колко време ще трае то?
— Предполагам, че докато „Хамас“ не реши да го наруши. — Габриел сложи мобилния си телефон на масичката за кафе и погледна с любопитство Греъм. — Щеше да ми казваш какво правиш в апартамента ми.
— Аз имам проблем.
— Как се нарича той?
— Куин — отговори Сиймор. — Еймън Куин.
Алон потърси името в базата данни в паметта си, но не откри съвпадение.
— Ирландец ли е? — попита.
Сиймор кимна утвърдително.
— Член на ИРА ли е?
— От най-лошите.
— Е, какъв точно е проблемът?
— Преди много години аз допуснах грешка и загинаха хора.
— И Куин беше отговорен за това?
— Куин запали фитила, но в крайна сметка аз бях отговорен. Това е удивителното в нашия занаят. Грешките ни винаги се връщат да ни преследват и рано или късно всички дългове се плащат. — Греъм вдигна чашата си към Габриел. — Можем ли да пием за това?