Даниъл Силва
Английският шпионин (59)

59.

Северна Германия

Руснакът отмаляваше, губейки кръв, губейки воля за живот. Въпреки това, Габриел го накара да мине през всичко, стъпка по стъпка, сделка след сделка, предателство след предателство, от гибелното начало на операцията до имейла, който бе пристигнал в Московския център по-рано тази вечер. Имейл, който бил изпратен от незащитен апарат, защото мобилният телефон, даден от СВР на някоя си Катерина Акулова, предал своя последен слаб сигнал от дъното на Северно море. Розанов каза, че Куин бил взел нещата в свои ръце. Той бил извън контрола на Московския център. Куин бил полудял.

— Къде са били, когато са изпратили имейла?

— Не успяхме да го проследим обратно до източника.

Алон стъпи силно върху потрошения десен крак на Алексей. Когато възвърна способността си да говори, руснакът каза, че имейлът е бил изпратен от интернет кафене в град Флийтуд.

— Разполагат ли с кола? — попита Габриел.

— Да, с рено.

— Какъв модел?

— Мисля, че е „Сценик“.

— Какъв вид ще е атаката?

— Говорим за Еймън Куин. Ти как мислиш?

— Автомобил бомба?

— Това е неговата специалност.

— Кола или камион?

— Ван.

— Къде е той?

— В един гараж в Източен Лондон.

— Къде в Източен Лондон?

Розанов съобщи адрес на Темс Роуд в Баркинг, преди брадичката му да се отпусне върху гърдите от изтощение. С един поглед Габриел даде знак на Келър и Михаил да го пуснат. Когато го направиха, руснакът политна напред като отсечено дърво и се стовари върху влажната земя. Алон го претърколи и насочи пистолета към лицето му.

— Какво чакаш? — попита Розанов.

Габриел се втренчи в руснака край дулото на пистолета, но не каза нищо.

— Може би е вярно това, което говорят за теб.

— Какво е то?

— Това, че си твърде стар, че вече не ти стига смелост за това.

Алон се усмихна.

— Имам още един въпрос към теб, Алексей.

— Казах ти всичко, което знам.

— Освен как сте открили, че съм жив.

— Научихме го чрез прихващане на разговори.

— Какъв вид прихващане?

— Гласово — отвърна Розанов. — Чухме гласа ти…

Габриел насочи пистолета към коляното му и стреля.

Руснакът изпадна в агония.

— Ние… имахме… източник.

— Къде?

— В… службите.

Алон стреля втори път в същото коляно.

— Най-добре ми кажи истината, Алексей. В противен случай ще използвам всичките си патрони, за да превърна коляното ти в пихтия.

— Източник — прошепна Розанов.

— Да, знам. Имали сте източник. Но кой е той?

— Той работи…

— Къде работи, Алексей?

— В МИ6.

— В кой отдел?

— Личен състав и…

— „Личен състав и сигурност“?

— Да.

— Неговото име, Алексей. Кажи ми името му.

— Не мога…

— Кажи ми кой е той, Алексей. Кажи ми, за да сложа край на болката.