Даниъл Силва
Английският шпионин (53)

53.

Темс Хаус, Лондон

Майлс Кент беше единственият човек в Темс Хаус, който можеше да проникне в кабинета на Аманда Уолъс без уговорена среща. Тази вечер той влезе в 18 часа и 30 минути, когато тя се готвеше да замине за дълъг уикенд в Съмърсет със съпруга си Чарлс — богат възпитаник на Итън, който се занимаваше с някакви финансови дела в Сити. Аманда обожаваше Чарлс и изглеждаше напълно в неведение, че той има пламенна любовна връзка с младата си секретарка. Кент често си бе мислил да й каже за аферата — в крайна сметка това бе потенциален риск за сигурността, — но бе решил, че подобен ход може да бъде пагубен. Аманда можеше да бъде безмилостно отмъстителна, особено към тези, които считаше за заплаха за нейната власт. Чарлс нямаше да понесе наказание за своята недискретност, но Кент можеше да бъде изхвърлен от службата в разцвета на кариерата си. И после какво? Щеше да му се наложи да приеме да работи в някоя частна охранителна фирма — последния пристан за уволнени шпиони и тайни полицаи.

— Надявам се, че това няма да отнеме много време, Майлс. Чарлс вече е на път.

— Няма — отвърна Кент, като се настани на един от столовете пред бюрото на Аманда.

— Какво имаш?

— Юрий Волков.

— Какво за него?

— Днес е бил много зает.

— С какво?

— По обяд Волков е напуснал посолството пеш. Един екип от отдел А4 го е следил около час. И после са го изгубили от поглед.

— Изпуснали са го? Това ли искаш да кажеш?

— Случва се, Аманда.

— Напоследък се случва твърде често. — Тя пъхна в куфарчето си няколко материала за четене през уикенда. — Къде за последен път екипът е видял следения обект?

— На Оксфорд стрийт. Те се върнаха в Темс Хаус и прекараха остатъка от следобеда да следят следващите действия на Волков чрез системата за видеонаблюдение.

— И?

— Той се е разходил по улица „Пикадили“, за да се увери, че е чист. След това е влязъл в метрото на площад „Пикадили“ и се е качил на влака.

— По линията „Пикадили“ или „Бейкърлу“?

— „Бейкърлу“. Пътувал е до гара Падингтън и след това се е върнал пеш в посолството.

— Срещал ли се е с някого?

— Не.

— Убил ли е някого?

— Не, доколкото знаем — отвърна с усмивка Кент.

— Какво е правил, докато е бил във влака?

— Просто си е стоял.

Аманда сложи още една папка в куфарчето си.

— От чутото ми се струва, Майлс, че Юрий Волков просто си е направил разходка.

— Руските шпиони не се разхождат без причина. Те се разхождат, защото шпионират. Това е, което правят.

— Къде е той сега?

— В посолството.

— Има ли нещо необичайно?

— Малко след неговото завръщане от Правителствения комуникационен център са засекли внезапен усилен трафик на съобщения с висок приоритет, всичките зашифровани с код, който не са успели да разбият.

— И ти намираш това съвпадение за подозрително?

— Да не кажа нещо повече. — Кент помълча известно време. — Имам лошо предчувствие за това, Аманда.

— Не мога да направя нищо само с лоши предчувствия, Майлс. Имам нужда от конкретни разузнавателни данни.

— Имах същото лошо предчувствие, преди онази бомба да избухне на Бромптън Роуд.

Аманда затвори куфарчето си и отново седна на мястото си.

— Какво предлагаш?

— Притеснява ме пътуването с влака.

— Мисля, че каза, че не е осъществил контакт с никого.

— Не е имало физически контакт или комуникация, но това не означава нищо. Искам разрешение да проследим всеки човек, който е бил с него във вагона.

— Невъзможно е да отделим ресурси, Майлс. Не сега.

— Ами ако нямаме избор?

Аманда си даде вид, че обмисля казаното.

— Дадено — заяви тя. — Но от отдел Г4 ще трябва да поемат тежестта. Не искам да изтегляш хора от никой от другите отдели.

— Съгласен съм.

— Какво друго?

— Може би ще е добре да поговорите с нашите приятели отвъд реката — отвърна Кент и кимна към бялата фасада на Воксхол Крос. — Не искаме отново да бъдем изненадани.

Майлс стана от стола си и се оттегли. Като остана сама, Аманда взе телефона си и набра номера на мобилния на съпруга си, но той не й отговори.

Тя остави кратко съобщение, че ще се забави, и прекъсна връзката. После вдигна слушалката на телефона, свързан директно с Воксхол Крос.

— Знам, че е още четвъртък, но се чудя дали не мога да те изкуша с едно питие.

— С отровно питие, приготвено от бучиниш ли? — попита Греъм Сиймор.

— С джин — отвърна Аманда.

— При мен или при теб?