Даниъл Силва
Английският шпионин (34)

34.

Заливчето Гънуолоу, Корнуол

Имаше всичко на всичко четири снимки: една, която Габриел бе направил на жената, седяща сама в ресторанта, и още три, които й бе направил, докато тя стоеше на балкона с ръждясал парапет на Куин. Той ги подреди върху плота, където някога бе наредил снимките на откраднатата картина на Рембранд за Киара, и изпита лека вина, когато Маделин се наведе да ги разгледа.

— Кой е направил снимките?

— Не е важно.

— Имате точно око.

— Почти толкова точно като на Джовани Роси.

Тя взе първата снимка: една жена със слънчеви очила седеше сама на маса в уличен ресторант и гледаше в посока, която й предоставяше посредствена гледка към града.

— Не си е закопчала дамската чанта.

— И вие го забелязахте.

— Една нормална туристка щеше да закопчае чантата си заради крадците и джебчиите.

— Така е.

Маделин върна снимката на мястото й върху плота и взе друга. На нея се виждаше жена, която стоеше облегната на парапета на балкон, от който се спускаше цъфнало каскадно цвете. Жената държеше цигара пред устните си, така че се виждаше долната страна на дясната й ръка. Маделин се наведе по-близо и замислено сбърчи чело.

— Виждате ли това? — попита тя.

— Кое?

Маделин вдигна снимката към него.

— Тя има белег.

— Може да е дефект на снимката.

— Може, но не е. Това е дефект на момичето.

— Откъде сте сигурна?

— Защото — отвърна Маделин — бях там, когато това се случи.

— Познавате ли я?

— Не — отговори тя, загледана в снимката, — но познавах момичето, което беше.