Даниъл Силва
Английският шпионин (31)

31.

Вила „Уормуд“, Дартмур

В стенния гардероб в коридора висяха непромокаеми якета „Барбур“, край стената в задното антре бяха наредени гумени ботуши. Госпожица Ковънтри ги убеди да вземат фенер: нощта се спускала внезапно над пустошта, обясни тя, и дори опитните туристи понякога губели ориентация сред монотонния пейзаж. Фенерът беше армейски и лъчът му бе силен като прожектор. Ако се изгубеха, пошегува се Габриел, докато се обличаше, биха могли да го използват, за да сигнализират на някой минаващ самолет.

По времето, когато напуснаха вилата, слънцето беше само спомен. Ивици оранжева светлина се стелеха ниско над хоризонта, но лунният сърп вече плуваше в небето и на изток блестяха със студена светлина рой звезди. Обезсилен от хилядите болезнени натъртвания, Алон вървеше неуверено по пътеката с изключен фенер в ръка. Сиймор — по-висок и за момента в по-добра форма, крачеше до него, сбърчил съсредоточено чело, докато слушаше обяснението на Габриел какво се бе случило и нещо по-важно — защо се беше случило. Началото на заговора било поставено в една вила насред брезова гора, на брега на едно замръзнало езеро. Там Алон бил извършил непростимо деяние срещу човек като самия него — мъж на честта, мъж, защитен от отмъстителна служба — и затова Габриел бил осъден на смърт. Но не само той, и друг мъж щял да загине заедно с него. И трети човек, който е бил съучастник в случая, също щял да бъде наказан. Мъжът щял да бъде опозорен, а стабилността на неговата служба щяла да бъде разклатена от скандал.

— Аз ли съм този човек? — попита Сиймор.

— Ти — отвърна Алон.

Мъжете, които стояли зад заговора, продължи той, не са действали прибързано. Те са го планирали много внимателно заедно с техния политически господар, който е следил всеки етап от подготовката. Куин е бил оръжието им. Той е бил идеалната стръв. Мъжете, които стояли зад заговора, не са имали установени връзки с майстора на бомби, но сигурно пътищата им са се пресекли. Те са го откарали със самолет в тяхната централа, отнесли са се с него като с побеждаващ герой, обсипали са го с играчки и пари. И след това са го изпратили да извърши терористичен акт — убийство, което щяло да шокира цяла една нация и да задейства останалата част от заговора.

— Принцесата ли?

Габриел кимна утвърдително.

— Не можеш да докажеш и дума от това.

— Не — отвърна Алон. — Все още не.

В продължение на няколко дни след убийството й, продължи той, британското разузнаване не е имало представа за участието на Куин. После Узи Навот е пристигнал в Лондон с информация от важен ирански източник. Сиймор е долетял в Рим, Габриел — на остров Корсика. След това, с Келър като негов водач, той започнал да се рови из смъртоносното минало на Куин. Двамата открили държано в тайна семейство в Западен Белфаст и малък апартамент в хълмист квартал на Лисабон, където жена, наречена Ана Хубер, прекарала една нощ, наблюдавана от трима мъже. Двама от мъжете се качили на самолета с нея и започнало следващото действие от заговора. На летище Хийтроу било оставено откраднато и пребоядисано синьо беемве, снабдено с фалшиви регистрационни номера. Жената се качила на колата и я закарала на Бромптън Роуд. Тя я паркирала на улицата срещу една от лондонските забележителности, активирала бомбата и се сляла с тълпата, докато двамата мъже отчаяно се опитвали да спасят живота на колкото се може повече хора. Те знаели, че бомбата всеки момент ще избухне, защото Куин им го бил казал. Със загадъчния си есемес Куин все едно се беше подписал. А през цялото това време мъжете, които го били наели, са наблюдавали.

— Може би — добави Габриел — те все още наблюдават.

— Смяташ, че са проникнали в моята служба, така ли? — попита Сиймор.

— Те са го направили отдавна.

Греъм замълча и погледна през рамо към изчезващите светлини на вила „Уормуд“.

— Тук безопасно ли е за теб?

— Ти ми кажи.

— Париш познаваше баща ми. Той е невероятно лоялен. Независимо от това — добави Сиймор, — може би трябва да те преместим в скоро време, просто за по-сигурно.

— Страхувам се, че е твърде късно за това, Греъм.

— Защо?

— Защото аз вече съм мъртъв.

Сиймор се вгледа за миг в Алон, напълно озадачен. И после разбра.

— Искам да се свържеш с Узи по обичайната си връзка — каза Габриел. — Кажи му, че съм издъхнал от раните си. Изрази му дълбоките си съболезнования. Кажи му да изпрати Шамрон да прибере тялото ми. Не мога да направя това без Ари.

— Какво да направиш?

— Ще убия Еймън Куин — отвърна студено Габриел. — А после ще убия човека, който е платил за куршума.

— Остави Куин на мен.

— Не — каза Алон. — Куин е мой.

— Не си в състояние да преследваш когото и да било, да не говорим за един от най-опасните терористи в света.

— Тогава, предполагам, ще имам нужда от някого, който да носи багажа ми. Той вероятно трябва да е някой от МИ6 — добави бързо Габриел. — Някой, който да се грижи за британските интереси.

— Имаш ли някого предвид?

— Имам — отговори Алон, — обаче има един проблем.

— Какъв е проблемът?

— Той не е от МИ6.

— Не — каза Сиймор. — Още не е.

Греъм проследи погледа на Габриел в притъмнелия пейзаж. Отначало нямаше нищо. След това три мъжки фигури бавно изплуваха от мрака. Двамата мъже се движеха бавно, видимо уморени, а третият вървеше енергично по пътеката, сякаш му предстоеше да измине още много километри. Той спря за кратко и като вдигна поглед, махна сковано с ръка. После внезапно вече стоеше пред тях. Усмихвайки се, мъжът протегна ръка на Сиймор.

— Греъм — каза той приветливо. — Отдавна не сме се виждали. Ще останеш ли за вечеря? Чух, че госпожица Ковънтри ще прави прочутия си овчарски пай.

След това се обърна и тръгна в тъмнината. Миг по-късно вече го нямаше.