Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Габриел Алон (15)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The English Spy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 12гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
danchog(2016 г.)

Издание:

Автор: Даниъл Силва

Заглавие: Английският шпионин

Преводач: Венера Иванова Атанасова

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2016

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: „Алианс принт“ ЕООД

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 978-954-26-1586-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3570

История

  1. —Добавяне

2.

Край подветрените острови

Всички знаеха историята. И дори тези, които се преструваха, че не ги е грижа, или изразяваха презрение към ширещото се по цял свят възхищение към нея, знаеха и най-малките гадни подробности. Тя беше изключително срамежлива и красива девойка от Кент, произхождаща от средната класа, която бе успяла да влезе в Кеймбридж, а той беше красивият и малко по-възрастен от нея бъдещ крал на Англия. Бяха се запознали на университетски дебат за опазването на околната среда и според слуховете бъдещият крал моментално се беше влюбил в нея. Бе последвало продължително ухажване, деликатно и дискретно. Момичето бе проучено от хората на бъдещия крал, а бъдещият крал — от нейните хора. Накрая един от най-скандалните таблоиди успя да заснеме двойката на излизане от ежегодния летен бал на херцога на Рътланд в замъка Белвоар. От Бъкингамския дворец пуснаха едно суховато съобщение, потвърждаващо очевидното, че бъдещият крал и момичето от средната класа без аристократична кръв се срещат. После, месец по-късно, след като таблоидите се надпреварваха да публикуват слухове и спекулации, от двореца обявиха, че момичето от средната класа и бъдещият крал планират да сключат брак.

Те се венчаха в катедралата „Сейнт Пол“ в една юнска утрин, когато от буреносното небе на Южна Англия се лееше пороен дъжд. По-късно, когато връзката им се разпадна, някои британски журналисти написаха, че тя е била обречена от самото начало. По темперамент и възпитание девойката бе напълно неподготвена за липсата на личен живот в кралското семейство, а по същите причини бъдещият крал беше също толкова неподготвен за брачния живот. Той имаше много любовници, всъщност неизброимо много, и тя го наказа, като допусна в леглото си един от телохранителите си. Когато научи за аферата, бъдещият крал заточи бодигарда в един отдалечен граничен пост в Шотландия. Отчаяна, тя направи опит за самоубийство, като погълна свръхдоза приспивателни, и бе откарана бързо в спешното отделение на болница „Света Ана“. От Бъкингамския дворец обявиха, че страда от обезводняване, причинено от грипно заболяване. Когато бе зададен въпросът защо съпругът й не я е посетил в болницата, от двореца смотолевиха нещо за препълнен график. Изявлението повдигна повече въпроси, отколкото да даде отговори.

След изписването й за кралските наблюдатели стана ясно, че не всичко е наред с красивата съпруга на бъдещия крал. Въпреки това тя изпълни съпружеския си дълг, като го дари с двама наследници — син и дъщеря, и двамата родени преждевременно заради тежките бременности. Кралят показа своята благодарност, като се върна в леглото на жената, на която някога бе предложил брак, а принцесата се отплати, като постигна световна известност, засенчвайки тази на считаната за светица майка на краля. Тя пътуваше по света в подкрепа на благородни каузи, като тълпи от репортери и фотографи дебнеха всяка нейна дума и действие, и въпреки това през цялото време сякаш никой не забеляза, че принцесата постепенно върви към нещо като лудост. Накрая — с нейната благословия и мълчаливо съдействие — всичко бе разкрито на страниците на една скандално откровена книга: изневерите на съпруга й, пристъпите на депресия, опитите за самоубийство, хранителното разстройство, предизвикано от постоянното й излагане на показ пред пресата и обществеността. Вбесен, бъдещият крал организира серия от ответни разкрития пред пресата относно нестабилното поведение на съпругата си. След това дойде смъртоносният удар — запис на един страстен телефонен разговор между принцесата и нейния любовник. Сега вече се намеси кралицата. Тъй като това излагаше на опасност монархията, тя поиска двойката да се разведе възможно най-бързо. Те го направиха месец по-късно. Бъкингамският дворец излезе с изявление, обявяващо без грам ирония „приятелското“ прекратяване на кралския брак.

На принцесата беше позволено да запази своето жилище в двореца Кенсингтън, но бе лишена от титлата Нейно Кралско Височество. Кралицата й предложи второстепенна титла, но тя отказа, предпочитайки да се обръщат към нея на малко име. Принцесата дори се отказа от телохранителите си от отдел „Специални операции“, защото ги възприемаше повече като шпиони, отколкото като пазители на нейната сигурност. От двореца тайно следяха нейните действия и хората, с които общуваше, както правеше и британското разузнаване, което я считаше по-скоро за досадно неудобство, отколкото за заплаха за кралството.

Пред обществото тя беше лъчезарното лице на световното състрадание. Но при закрити врати пиеше твърде много и се обграждаше с антураж, който един кралски съветник описа като „евробоклук“. На това пътуване обаче свитата й беше по-малка от обикновено. Двете жени със слънчев загар бяха приятелки от детството, мъжът, качил се на „Аврора“ с отворена бутилка шампанско, беше Саймън Хейстингс Кларк — фантастично богатият виконт, който й обезпечаваше разкошния живот, с който бе свикнала. Именно Хейстингс Кларк я возеше по целия свят със своята частна флотилия от самолети и пак той плащаше за нейните бодигардове. Двамата мъже, които ги придружаваха до Карибите, бяха наети от частна охранителна фирма в Лондон. Преди да напуснат Густавия, те бяха направили само повърхностна проверка на „Аврора“ и нейния екипаж. По отношение на мъжа, наречен Колин Ернандес, зададоха един-единствен въпрос: „Какво ще има за обяд?“.

* * *

По искане на бившата принцеса обядът беше шведска маса с леки ястия, въпреки че нито тя, нито придружителите й изглеждаха много заинтересовани от храната. Те пиха доста този следобед, докато се припичаха на силното слънце на предната палуба, но проливният дъжд ги накара да се приберат със смях в каютите си. Останаха там до девет вечерта, когато излязоха издокарани като за градинско парти в Съмърсет. Бяха им сервирани коктейли и хапки на задната палуба, а след това отидоха в главния салон за вечерята: салата с винегрет с трюфели, последвана от ризото с омар и агнешки котлети с артишок, лимон, тиквички и едър червен пипер. Бившата принцеса и спътниците й заявиха, че храната е великолепна, и поискаха да видят готвача. Когато той най-накрая се появи, те го аплодираха с детинско възхищение.

— Какво ще ни приготвите утре вечер? — попита бившата принцеса.

— Това ще е изненада — отговори Колин с особения си акцент.

— О, добре — каза тя, като го удостои със същата усмивка, която бе виждал на безброй корици на списания. — Обичам изненадите.

Екипажът беше малък — общо осем души, и в задълженията на готвача и неговия помощник влизаше да измият порцелановите съдове, чашите за вино, сребърните прибори за хранене, тенджерите, тиганите и приборите за готвене. Те стояха рамо до рамо пред мивката дълго след като бившата принцеса и нейните спътници си бяха легнали, ръцете им от време на време се докосваха в топлата сапунена вода, а костеливият й ханш се притискаше в бедрото му. А веднъж, докато се разминаваха с мъка покрай шкафа за кърпи, твърдите зърна на гърдите й прокараха две линии през гърба му, изпращайки електрически импулс и приток на кръв към слабините му. Те се прибраха сами в каютите си, но няколко минути по-късно той чу тихо почукване на вратата си. Тя му се отдаде, без да издаде и звук. Беше като да се любиш с глухоняма.

— Може би това беше грешка — прошепна Амилия в ухото му, когато свършиха.

— Защо го казваш?

— Защото ще работим заедно дълго време.

— Не толкова дълго.

— Не възнамеряваш ли да останеш?

— Зависи.

— От какво?

Готвачът не каза нищо повече. Тя отпусна глава на гърдите му и затвори очи.

— Не можеш да останеш тук — каза той.

— Знам — отвърна Амилия сънливо. — Само за малко.

* * *

Колин лежа неподвижно дълго след като Амилия Лист заспа на гърдите му, докато „Аврора“ се издигаше и спускаше под него, а умът му прехвърляше подробностите за това, което щеше да последва. Най-накрая, в три часа след полунощ, готвачът стана от койката и както си беше гол, отиде с тихи стъпки до шкафа. Облече безшумно черен панталон, вълнен пуловер и черно водоустойчиво яке. После махна опаковката на пакета с размери двадесет на петдесет сантиметра и тежащ точно седем килограма, включи електрическото захранване и настрои таймера на детонатора. Колин върна пакета в шкафа и посегна за пистолета „Стечкин“, когато чу девойката да се движи зад него. Той се обърна бавно и се втренчи в нея в тъмнината.

— Какво беше това? — попита тя.

— Върни се да спиш.

— Видях червена светлина.

— Тя беше от радиото ми.

— Защо слушаш радио в три през нощта?

Преди да успее да отговори, нощната лампа заблестя. Очите й пробягаха по черното му облекло, преди да се спрат на пистолета със заглушител, който все още бе в ръката му. Девойката отвори уста да изкрещи, но той притисна длан върху лицето й, преди да излезе и звук. Докато тя се бореше да се освободи от хватката му, Колин прошепна успокоително в ухото й:

— Не се притеснявай, любима. Ще те заболи съвсем малко.

Очите й се разшириха от ужас. Тогава той завъртя рязко главата й наляво, счупвайки гръбначния й стълб, и я прегърна нежно, докато тя умираше.

* * *

Не беше обичайно Реджиналд Огилви да поема самотните часове на среднощната вахта, но загрижеността за безопасността на известната му пътничка го отведе на мостика на „Аврора“ рано тази сутрин. Той проверяваше прогнозата за времето на корабния компютър, с чаша кафе в ръка, когато мъжът на име Колин Ернандес се появи в горната част на стълбата, водеща от каютите към палубата, облечен целият в черно. Огилви вдигна рязко поглед и попита:

— Какво правите тук? — Обаче единственият отговор, който получи, бяха два куршума от стечкина със заглушител, които пробиха предницата на униформата му и разкъсаха сърцето му.

Чашата с кафе издрънча шумно на пода и Огилви, издъхнал начаса, се стовари до нея. Убиецът му отиде спокойно до пулта за управление, направи лека корекция в курса на яхтата и слезе по стълбата, по която бе дошъл. Главната палуба беше пуста, нямаше други членове на екипажа на вахта. Той спусна една от спасителните лодки в черното море, качи се в нея и освободи въжето.

Понесен от течението, Колин се полюшваше под балдахина от диамантено бели звезди, гледайки как „Аврора“ — един неуправляем, призрачен кораб, се носи на изток към морските пътища на Атлантическия океан. Той погледна светещия циферблат на часовника си. След това, когато таймерът показа нула, отново вдигна очи. Изтекоха още петнайсет секунди — достатъчно време, за да обмисли малко вероятната възможност бомбата да е била дефектна. Най-сетне хоризонтът се озари от блясък — ослепителнобялата светкавица на взрива, последвана от оранжево-жълтото зарево на вторичните експлозии и пожара.

Звукът беше като тътена на далечна гръмотевица. След това се чуваше само плисъкът на морските вълни в борда на лодката и вятърът. С натискането на един бутон Колин включи извънбордния двигател и гледа как „Аврора“ започна пътуването си към дъното. После обърна спасителната лодка на запад и даде газ.