Даниъл Силва
Английският шпионин (8)

8.

Виа Грегориана, Рим

— Или не е?

Греъм извади от куфарчето си две снимки и постави едната върху масичката за кафе. На нея се виждаше мъж със среден ръст и телосложение, който минаваше през паспортния контрол на летище Хийтроу.

— Разпознаваш ли го? — попита Сиймор.

Алон не каза нищо.

— Това си ти, разбира се. — Греъм посочи часа и датата в долната част на снимката. — Направена е миналата зима по време на случая с Маделин Харт. Ти се промъкна без предупреждение в Обединеното кралство да направиш малко проучване.

— Бях там, Греъм. Добре си спомням.

— Тогава сигурно си спомняш, че започна търсенето на Маделин Харт на остров Корсика — логично място за начало, защото тя изчезна именно там. Малко след твоето пристигане отиде да се видиш с един човек на име Антон Орсати. Дон Орсати ръководи най-могъщата фамилия на организираната престъпност на острова, фамилия, която е специализирана в убийства срещу заплащане. Той ти даде ценна информация за нейните похитители. Освен това ти разреши да наемеш най-добрия му убиец. — Сиймор се усмихна. — Нещо от това да събужда спомени?

— Очевидно сте ме следили.

— От дискретно разстояние. В края на краищата ти търсеше любовницата на британския премиер по моя молба.

— Тя не беше само негова любовница, Греъм. Тя беше…

— Този корсикански убиец е интересен тип — прекъсна го Сиймор. — В интерес на истината той изобщо не е корсиканец, макар че със сигурност говори като такъв. Той е англичанин, бивш член на САС^[1], който се е измъкнал от бойното поле в западната част на Ирак през януари 1991 година след инцидент с „приятелски огън“. Британската армия го смята за мъртъв. За съжаление, същото смятат и родителите му. Но пък ти вече знаеш това.

Сиймор постави втората снимка на масичката за кафе. Също като на първата, на нея се виждаше мъж, който минаваше през паспортния контрол на летище Хийтроу. Той беше с няколко сантиметра по-висок от Габриел, с къса руса коса, с тен като цвета на кожено седло и широки, мускулести рамене.

— Направена е в един и същи ден с първата, само няколко минути по-късно. Твоят приятел влезе в страната с фалшив френски паспорт — един от няколкото, с които разполага. Но този ден той беше Адриен Льоблан. Истинското му име е…

— Каза достатъчно, Греъм.

Сиймор взе снимките и ги подаде на Алон.

— Какво да правя с тях?

— Задръж ги за спомен от твоето приятелство.

Габриел скъса снимките през средата и ги остави до парченцата от документа на Службата.

— Откога знаеш?

— Години наред до британското разузнаване достигаха слухове за някакъв англичанин, който работи в Европа като професионален убиец. Обаче така и не успяхме да научим името му. И никога, дори в най-смелите си мечти, не сме си представяли, че той може да е платен агент на Службата.

— Той не е платен агент.

— Тогава как ще го характеризираш?

— Един стар противник, който сега е приятел.

— Противник?

— Преди време един консорциум от швейцарски банкери го беше наел да ме убие.

— Считай се за щастливец — каза Сиймор. — Кристофър Келър рядко не изпълнява условията на договор. Той е много добър в това, което прави.

— Той също говори хубави неща за теб, Греъм.

Сиймор остана мълчалив, докато някаква сирена зави и после заглъхна на улицата отвън.

— Келър и аз бяхме близки — каза той най-сетне. — Аз воювах с ИРА от уюта на кабинета си, а Кристофър се занимаваше с най-трудната и опасна част от работата ми. Той вършеше нещата, които бяха необходими, за да се съхрани националната сигурност на британското ни отечество. И накрая плати ужасна цена за това.

— Каква е връзката му с Куин?

— Ще оставя Келър да ти разкаже тази част от историята. Не съм сигурен, че мога да я предам правдиво.

Порив на вятъра запрати дъждовните капки в стъклата на прозорците. Лампата в стаята примигна.

— Аз още не съм дал съгласието си, Греъм.

— Но ще го направиш. В противен случай — добави Сиймор — ще довлека приятеля ти обратно във Великобритания, окован с белезници, и ще го предам на правителството на Нейно Величество, за да бъде съден.

— По какво обвинение?

— Той е дезертьор и професионален убиец. Сигурен съм, че ще измислим нещо.

Алон само се усмихна.

— Човек на твоя пост не трябва да отправя празни заплахи.

— Не са празни.

— Кристофър Келър знае твърде много за личния живот на британския премиер, за да го съди някога правителството на Нейно Величество за дезертьорство или нещо друго. Освен това — добави Габриел, — подозирам, че имаш други планове за Келър.

Сиймор не каза нищо. Алон попита:

— Какво друго имаш в куфарчето?

— Дебела папка с информация за живота и приключенията на Еймън Куин.

— Какво искаш да направим двамата?

— Това, което ние трябваше да направим преди години. Да го елиминирате възможно най-бързо. А докато се занимавате с това, да разберете кой е поръчал и финансирал операцията за убийството на принцесата.

— Може би Куин се е върнал към борбата.

— Борбата за обединена Ирландия? — Сиймор поклати глава. — Тази борба приключи. Ако трябва да правя догадки, той я е убил по искане на един от неговите покровители. И двамата знаем основното правило, когато става дума за убийства. Не е важно кой стреля. Важно е кой плаща за куршума.

Друг порив на вятъра блъсна прозорците. Светлината помръкна и след това угасна. Двамата шпиони поседяха няколко минути в тъмнината, като никой от тях не проговори.

— Кой е казал това? — попита накрая Габриел.

— Кое?

— Онова за куршума.

— Мисля, че беше Амблър^[2].

Отново настъпи мълчание.

— Имам други планове, Греъм.

— Знам.

— Жена ми е бременна, и то в напреднала бременност.

— Значи, ще трябва да работиш бързо.

— Предполагам, че Узи вече го е одобрил.

— Това беше негова идея.

— Напомни ми да му възложа някоя отвратителна задача, щом положа клетва като директор на Службата.

Една светкавица освети ехидната усмивка на Сиймор. После отново настъпи мрак.

— Мисля, че видях няколко свещи в кухнята, когато търсех тирбушона.

— Аз обичам тъмнината — каза Алон. — Тя прояснява мислите ми.

— За какво си мислиш?

— Мисля какво ще кажа на съпругата си.

— А за нещо друго?

— Да — отвърна Габриел. — Питам се как Куин е разбрал, че принцесата ще бъде на онази яхта.