Даниъл Силва
Английският шпионин (61)

61.

Бристол, Англия

В девет часа същата сутрин радио Би Би Си 4 излъчи първия си репортаж за инцидента в Хамбург. Репортажът беше кратък и непълен. Двама мъже били застреляни, други двама били изчезнали. Двамата мъртви мъже били руснаци, а за изчезналите се знаело много малко. Според съобщението германският канцлер бе дълбоко загрижен. Кремъл пък беше възмутен. Тези дни това бе обичайно за него.

Куин и Катерина чуха репортажа, докато пътуваха по автомагистрала М5 северно от Бирмингам. След един час те чуха новия, допълнен репортаж, докато седяха пред „Маркс енд Спенсър“ в търговския център „Крибс Козуей“ в Бристол. Версията в десет часа съдържаше само една нова информация. Според германската полиция двамата мъртви мъже носели дипломатически паспорти. Катерина изключи радиото, когато специалист по външната политика от Би Би Си взе да обяснява как инцидентът заплашвал да прерасне в по-голяма криза.

— Сега знаем защо Алон е инсценирал смъртта си — каза тя.

— Защо Алексей е бил в Хамбург снощи?

— Може би е бил подмамен да отиде там.

— От кого?

— От Алон, разбира се. Може би точно сега той разпитва Алексей. Или може би Алексей вече е мъртъв. Така или иначе, трябва да приемем, че Алон знае къде сме. Което означава, че трябва незабавно да напуснем Англия.

Куин не отговори.

— Ами ако успея да докажа, че Алексей е бил в онази кола? — попита Катерина.

— Ще пуснеш друг имейл до Московския център ли?

Тя кимна утвърдително.

— Няма начин.

Катерина огледа другите превозни средства на паркинга.

— Те може да ни наблюдават точно сега.

— Не ни наблюдават.

— Сигурен ли си?

— Водя борба с тях от дълго време, Катерина. Сигурен съм.

Тя не изглеждаше много убедена.

— Аз не съм джихадистка, Еймън. Не съм дошла тук, за да умра. Изведи ме от Англия. Ще се свържем с Центъра и ще уредим да ти платят за моето безопасно завръщане.

— Точно това ще направим — каза Куин, — но първо трябва да свършим малко работа.

Катерина се загледа в две жени, които вървяха към входа на „Маркс енд Спенсър“.

— Защо сме тук? — попита тя.

— Ще направим някои покупки.

— А след това?

— След това ще се поразходим.