Даниъл Силва
Английският шпионин (60)

60.

Воксхол Крос, Лондон

Приблизително час след смъртта на Алексей Розанов Греъм Сиймор получи първото съобщение от най-новия си нелегален офицер. То гласеше, че животът на премиера Джонатан Ланкастър е в смъртна опасност, и даваше да се разбере, че руското разузнаване е вербувало шпионин в МИ6. Това беше, както щеше да каже по-късно Сиймор, доста благоприятен начин да се започне една кариера.

Предвид обстоятелствата Греъм сметна, че е най-добре да изпрати частен самолет. Той взе Габриел и Келър от летище Бурже в Париж и ги докара на лондонското Сити Еърпорт в Докландс. След това кола на МИ6 ги откара с висока скорост до Воксхол Крос, където Сиймор чакаше в една стая без прозорци на последния етаж, с телефон до ухото. Той затвори, когато Габриел и Кристофър влязоха, и ги гледа втренчено известно време с безизразните си сиви очи.

— Има ли запис? — попита най-накрая.

Алон извади блекбърито си, превъртя записа на съответния пасаж и натисна иконката за пускане.

— Къде ще се проведе тя?

— В лондонската болница „Гай“.

— Кога?

— Утре в три следобед.

— Коя е целта?

— Министър-председателят. Куин и Катерина ще убият Джонатан Ланкастър утре следобед в Лондон.

Габриел кликна на „Пауза“. Сиймор се втренчи в телефона.

— Алексей Розанов ли е?

Алон кимна утвърдително.

— Може би трябва да го пуснеш от самото начало.

— Всъщност мисля, че трябва да започнем от края.

Габриел превъртя файла и кликна за втори път иконката „Старт“.

— Неговото име, Алексей. Кажи ми името му.

— Гррр…

— Съжалявам, Алексей, но не можах да разбера това.

— Граймс…

— Това фамилията му ли е?

— Да.

— А малкото му име, Алексей? Кажи ми малкото му име.

— Артър.

— Артър Граймс — това ли е името му?

— Да.

— Артър Граймс от отдел „Личен състав и сигурност“ на МИ6 е платен агент на руското разузнаване, така ли?

— Да.

След това се чу нещо, което много приличаше на изстрел. Габриел кликна на „Пауза“. Сиймор затвори очи.

* * *

В девет сутринта екип от подразделение А1А на МИ5 проникна в склада на Темс Роуд №22 в предградието Баркинг на Източен Лондон. Те не откриха никакви превозни средства, нито видими доказателства, които да подсказват, че в помещенията е изработвана бомба. По същото време втори екип на МИ5 влезе в интернет кафенето на Лорд стрийт във Флийтуд. За техен късмет един от дежурните служители бе работил предишната вечер и си спомни, че е видял мъж и жена, които отговаряха на описанието на Куин и Катерина. Служителят също така си спомни кой компютър бе използвала двойката. Екипът на МИ5 конфискува устройството и го натовари на хеликоптер на Кралските военноморски сили. Той се очакваше да пристигне в Лондон най-късно до обяд. Аманда Уолъс бе настояла компютърната лаборатория на МИ5 да извърши съдебното изследване. Греъм Сиймор — по политически причини — се бе съгласил с искането й.

— Къде е Граймс? — попита Габриел.

— Влезе в сградата преди няколко минути. Докато говорим, един екип щателно претърсва апартамента му. Това е доста сложна задача. Граймс е прекият им началник.

— Докъде се простират неговите познания?

— Той участва в процеса на проучването на настоящи и бъдещи служители на МИ6. — Греъм погледна Келър. — Всъщност преди няколко дни говорих с него за един специален проект, с който скоро ще се заемем.

— За мен ли? — попита Кристофър.

Сиймор кимна утвърдително.

— Граймс също така разследва твърденията за нарушения на сигурността, което означава, че е в отлична позиция да прикрива други руски къртици или шпиони. Ако той наистина е платен агент на СВР, това ще бъде най-големият скандал за западното разузнаване след Олдрич Еймс^[1].

— Именно поради тази причина не си споменал нищо за това на Аманда Уолъс.

Греъм запази мълчание.

— Граймс знаеше ли, че Кристофър и аз бяхме отседнали във вила „Уормуд“?

— По принцип той не се занимава с тайните квартири, но със сигурност разбира, когато някой важен гост отседне в някоя от тях. При всички случаи — добави Сиймор — след няколко минути ще разберем дали той е източникът на изтеклата информация.

— Как?

— Юрий Волков ще ни каже.

— Кой е Волков?

— Той е заместник-резидентът на СВР в руското посолство. От МИ5 са убедени, че вчера следобед той се е срещал с информатор в метрото. Един от моите хора сега е в Темс Хаус и преглежда видеоматериалите от системата за наблюдение. В действителност…

Звънът на телефона прекъсна Сиймор. Той вдигна слушалката и няколко секунди слуша мълчаливо. После прекъсна връзката и на свой ред набра някакъв номер.

— Не го изпускай от поглед. Нито за минута. Ако отиде до тоалетна, отиваш и ти.

Греъм затвори телефона и погледна Габриел и Келър.

— Трябваше да се пенсионирам, когато имах възможност.

— Това щеше да е голяма грешка — каза Кристофър.

— Защо?

— Защото щеше да загубиш шанса си да заловиш Куин.

— Не съм сигурен, че искам още един шанс. В крайна сметка — добави Сиймор — не постигнах голям успех в битката срещу него. Всъщност резултатът е две на нула за него.

В стаята без прозорци се възцари дълбока тишина. Сиймор и Келър се вторачиха в телефона. Алон се взираше в часовника.

— Колко дълго смяташ да чакаш, Греъм?

— Преди какво?

— Преди да ме оставиш да си поговоря с Артър Граймс.

— Ти няма да се приближаваш до него. Никой няма да се приближава — добави Сиймор. — Не и в скоро време. Може да отнеме месеци, докато бъдем готови да започнем да го разпитваме.

— Не разполагаме с месеци, Греъм. Имаме време само до три часа следобед.

— Нямало е бомба в онзи склад в Баркинг.

— Новината не е много обнадеждаваща.

Сиймор погледна часовника.

— Ще изчакаме до два часа компютърната лаборатория на МИ5 да установи с кого са разменяни онези имейли. Ако не го открият дотогава, ще разпитаме Граймс.

— Какво възнамеряваш да го попиташ?

— Ще започна с пътуването му с влака с Юрий Волков.

— И знаеш ли какво ще ти отговори?

— Не.

— Кой Юрий?

— Ти си много песимистичен тип.

— Знам — отвърна Габриел. — Това ме предпазва от по-късни разочарования.