Метаданни
Данни
- Серия
- Габриел Алон (15)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The English Spy, 2015 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Венера Атанасова, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 12гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- danchog(2016 г.)
Издание:
Автор: Даниъл Силва
Заглавие: Английският шпионин
Преводач: Венера Иванова Атанасова
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: Английски
Издание: Първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2016
Тип: Роман
Националност: Американска
Печатница: „Алианс принт“ ЕООД
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN: 978-954-26-1586-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3570
История
- —Добавяне
54.
Лорд стрийт, Флийтуд
Куин и Катерина излязоха от интернет кафенето на Лорд стрийт и тръгнаха обратно към хотела. Куин вървеше спокойно край витрините, но Катерина беше нервна и напрегната. Очите й неспокойно оглеждаха улицата и веднъж, когато ги настигна двойка тийнейджъри, тя заби болезнено ноктите си в бицепса на Еймън.
— Нещо тревожи ли те? — попита той.
— Две неща всъщност. Габриел Алон и Кристофър Келър. — Хвърли му кос поглед. — Есемесът, който изпрати на Алон, излезе много скъп. Сега Алексей никога няма да ти плати.
— Освен ако не изпълня условията на договора.
— Как възнамеряваш да го направиш?
— Като убия Алон и Келър, разбира се.
Запалката на Катерина припламна.
— С мъже като тях имаш само един шанс — каза тя, като издиша облак дим в студения вечерен въздух. — Никога няма да можеш да ги намериш отново.
— Няма нужда да ги намирам.
— Тогава как смяташ да ги убиеш?
— Като ги доведа при мен.
— С какво?
— Последната мишена — отвърна Куин.
Катерина го изгледа невярващо.
— Ти си луд — каза тя. — Никога няма да успееш да се справиш сам.
— Няма да бъда сам. Ти ще ми помогнеш.
— Нямам интерес да ти помагам.
— Опасявам се, че нямаш много голям избор.
Те стигнаха пред хотела. Катерина хвърли фаса си на тротоара и последва Куин вътре. Сивокосата жена все още бродираше в нишата си. Еймън я уведоми, че ще си тръгнат след няколко минути.
— Толкова скоро? — попита тя.
— Съжалявам — отговори той, — но изникна нещо.