Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Габриел Алон (15)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The English Spy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 12гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
danchog(2016 г.)

Издание:

Автор: Даниъл Силва

Заглавие: Английският шпионин

Преводач: Венера Иванова Атанасова

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2016

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: „Алианс принт“ ЕООД

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 978-954-26-1586-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3570

История

  1. —Добавяне

54.

Лорд стрийт, Флийтуд

Куин и Катерина излязоха от интернет кафенето на Лорд стрийт и тръгнаха обратно към хотела. Куин вървеше спокойно край витрините, но Катерина беше нервна и напрегната. Очите й неспокойно оглеждаха улицата и веднъж, когато ги настигна двойка тийнейджъри, тя заби болезнено ноктите си в бицепса на Еймън.

— Нещо тревожи ли те? — попита той.

— Две неща всъщност. Габриел Алон и Кристофър Келър. — Хвърли му кос поглед. — Есемесът, който изпрати на Алон, излезе много скъп. Сега Алексей никога няма да ти плати.

— Освен ако не изпълня условията на договора.

— Как възнамеряваш да го направиш?

— Като убия Алон и Келър, разбира се.

Запалката на Катерина припламна.

— С мъже като тях имаш само един шанс — каза тя, като издиша облак дим в студения вечерен въздух. — Никога няма да можеш да ги намериш отново.

— Няма нужда да ги намирам.

— Тогава как смяташ да ги убиеш?

— Като ги доведа при мен.

— С какво?

— Последната мишена — отвърна Куин.

Катерина го изгледа невярващо.

— Ти си луд — каза тя. — Никога няма да успееш да се справиш сам.

— Няма да бъда сам. Ти ще ми помогнеш.

— Нямам интерес да ти помагам.

— Опасявам се, че нямаш много голям избор.

Те стигнаха пред хотела. Катерина хвърли фаса си на тротоара и последва Куин вътре. Сивокосата жена все още бродираше в нишата си. Еймън я уведоми, че ще си тръгнат след няколко минути.

— Толкова скоро? — попита тя.

— Съжалявам — отговори той, — но изникна нещо.