Даниъл Силва
Английският шпионин (16)

16.

Клифтън, Графство Голуей

Те го изведоха от избата, качиха го на горния етаж и с все още залепени с изолирбанд очи, му позволиха да се изкъпе за първи път. После го облякоха със синьо-белия анцуг и му дадоха да хапне няколко залъка и да пийне подсладен чай с мляко. Това не промени с почти нищо външния му вид. С подпухнало лице, бледа кожа и измършавяла фигура, Уолш изглеждаше като труп, възкръснал от масата в моргата.

Като приключи с храненето, Келър повтори предупреждението си. Ще се отнася добре с ирландеца, ако той отговаря вярно на неговите въпроси и с нормален тон. Ако обаче лъже, шикалкави, крещи или направи някой глупав опит за бягство, ще бъде върнат в избата и затворническите му условия ще бъдат далеч по-малко приятни, отколкото преди. Габриел мълчеше, но Лиъм, с изострен от слепотата и страха слух, очевидно усети неговото присъствие. Алон предпочиташе да е така. Той не искаше Уолш да остане с погрешното впечатление, че е под контрола на един-единствен човек, дори и този човек да бе един от най-смъртоносните в света.

Келър не беше обучаван официално на техниките за разпит, но като всички добри следователи, той вмени на Уолш навика да отговаря на въпросите честно и без колебание или шикалкавене. В началото въпросите бяха прости, такива, чиито отговори лесно можеха да се проверят. Дата на раждане. Място на раждане. Имена на родителите, братята и сестрите. Училищата, които е посещавал. Вербуването му от Ирландската републиканска армия. Уолш заяви, че е роден в Балибей, графство Монахан, на 16 октомври 1972 г. Рожденото му място бе знаменателно с това, че се намираше на две мили от Северна Ирландия, в напрегнатия пограничен район. Неговият рожден ден също беше знаменателен — на тази дата бе роден и ирландският революционен лидер Майкъл Колинс. Лиъм бе посещавал католически училища до осемнайсетгодишна възраст, когато се бе присъединил към ИРА. Вербуващият не се опитал да представи в романтична светлина живота, който Уолш избрал да води. Той щял да бъде зле платен и да живее на ръба на опасността. По всяка вероятност щял да прекара няколко години в затвора. Имало и големи изгледи да умре от насилствена смърт.

— Как се казва вербовчикът ти? — попита Келър с ълстърския си акцент.

— Нямам право да кажа.

— Сега имаш.

— Беше Шеймъс Макнийл — каза Уолш след кратко колебание. — Той беше…

— Член на Южноармаската бригада — прекъсна го Кристофър. — Той бе убит при засада от британските войници и бе погребан с почести от ИРА, мир на праха му.

— Всъщност — каза Уолш — той загина по време на престрелка със САС.

— Само каубоите и гангстерите участват в престрелки — заяви Келър. — Но ти тъкмо щеше да ми разкажеш за твоето обучение.

Лиъм го направи. Той бил изпратен в отдалечен лагер в републиката, за да бъде обучен да борави с леко стрелково оръжие, както и да произвежда и доставя бомби. Казали му да се откаже от пиенето и да избягва да общува с хора, които не са членове на ИРА. Накрая, шест месеца след вербуването му, Уолш бил зачислен в елитен ударен отряд на ИРА. В неговия състав влизал и един експерт по изработката на бомби и оперативно планиране на име Еймън Куин. Куин бил няколко години по-голям от Лиъм и вече бил легенда. През 80-те години той бил изпратен на обучение в един пустинен лагер в Либия. Но в крайна сметка, според думите на Уолш, не либийците, а Куин провел по-голямата част от обучението. Всъщност именно той дал на либийците проекта за бомбата, взривила самолета на американската авиокомпания „Пан Ам“, осъществяващ полет 103, над Локърби, Шотландия.

— Това са глупости — каза Келър.

— Както кажеш — отговори Уолш.

— Кой друг е бил в лагера с него?

— Основно хора от ООП^[1], както и няколко момчета от една от отцепилите се фракции.

— Коя по-точно?

— Мисля, че беше Народният фронт за освобождение на Палестина.

— Запознат ли си с палестинските терористични групи?

— Ние имаме много общо с палестинците.

— И какво е то?

— И двата народа са окупирани от расистки колониални сили.

Кристофър погледна към Габриел, който гледаше безучастно ръцете си. Уолш, все още със завързани очи, като че ли усети напрежението в стаята. Навън вятърът кръстосваше пред вратите и прозорците на къщата, сякаш търсеше пролука да влезе.

— Къде съм? — попита Лиъм.

— В ада — отговори Келър.

— Какво трябва да направя, за да изляза от него?

— Продължавай да говориш.

— Какво искаш да знаеш?

— Подробностите за първата ти операция.

— Тя беше през 1993 година.

— Кой месец?

— Април.

— В Ълстър или на Острова?

— На Острова.

— В кой град?

— В единствения град, който има значение.

— В Лондон ли?

— Да.

— В района Бишъпсгейт?

Уолш кимна утвърдително. Бишъпсгейт…

* * *

Камионът — самосвал „Ивеко Форд“, изчезнал от Нюкасъл ъндър Лайм, Стафордшър, през месец март. Те го закарали в един нает склад и го боядисали в тъмносиньо. След това Куин го оборудвал с бомбата — еднотонно устройство със смес от амониева селитра и мазут, — която сглобил в Южна Арма и внесъл тайно в Англия. Сутринта на 24 април Уолш откарал камиона в Лондон и го паркирал пред номер 99 на Бишъпсгейт — офис кула, заета единствено от банка Ейч Ес Би Си. Взривът разбил над петстотин тона стъкло, сринал една църква и убил един фотожурналист. Британското правителство отговорило, като опасало финансовия район на Лондон с кордон от постове за сигурност, известен като „стоманения пръстен“. Без да се разколебае, ИРА се завърнала в Лондон през февруари 1996 г. с друг камион с бомба, проектирана и сглобена от Еймън Куин. Този път целта бил финансовият център Канари Уорф в Докландс. Взривът бил толкова силен, че разтърсил прозорците в радиус от осем километра. Премиерите на Великобритания и Ирландия бързо обявили възобновяването на мирните преговори. Осемнайсет месеца по-късно, през юли 1997 г., ИРА се съгласила на примирие.

— Това беше шибана катастрофа — каза Лиъм Уолш.

— А когато ИРА се разцепи на фракции по-късно през есента — каза Келър, — ти отиде с Маккевит и Бернадет Сандс, така ли?

— Не — отговори Уолш. — Отидох с Еймън Куин.

От самото начало, продължи Лиъм, в Истинската ИРА било пълно с информатори, които докладвали на МИ5 и на „Престъпност и сигурност“ — тайния отдел на Гарда Шихана, който действал в необозначени офиси в района на Феникс Парк в Дъблин. Въпреки това, групировката успяла да извърши поредица бомбени атентати, в това число опустошителното нападение срещу Банбридж на 1 август 1998 г. Бомбата тежала 230 килограма и била скрита в червен автомобил „Воксхол Кавалиър“. Кодираните телефонни предупреждения били неточни — не било упоменато нито мястото, нито времето на взрива. В резултат трийсет и трима души били тежко ранени, включително двама полицаи от Кралската ълстърска полиция. Парчета от воксхола били открити в радиус от шестстотин метра. Това била, каза Уолш, демонстрация за бъдещите атракции.

— Като в Ома — вметна тихо Келър.

Уолш не отговори нищо.

— Ти беше ли част от оперативния отряд?

Лиъм кимна утвърдително.

— В коя кола? — попита Кристофър. — Тази с бомбата, в разузнавателната или за бягството?

— С бомбата.

— Шофьор ли беше, или пътник?

— Аз трябваше да карам, но имаше промяна в последната минута.

— Кой караше?

Уолш се поколеба, после отговори:

— Куин.

— Защо имаше промяна?

— Той каза, че е по-изнервен от обичайното преди операция. Заяви, че шофирането ще му помогне да се успокои.

— Но това не беше истинската причина, нали, Лиъм? Куин е искал да вземе нещата в свои ръце. Искал е да забие пирон в ковчега на мирния процес.

— Един куршум в главата, така се изрази Куин.

— Той е трябвало да остави бомбата пред съдебната палата, нали?

— Такъв беше планът.

— Куин потърси ли изобщо място за паркиране?

— Не — отговори Уолш, като поклати глава. — Отиде направо на главната търговска улица и паркира пред универсалния магазин „С. Д. Келс“.

— Защо ти не направи нещо?

— Опитах се да го разубедя, но той не искаше и да чуе.

— Трябвало е да положиш повече усилия, Лиъм.

— Ти очевидно не познаваш Еймън Куин.

— Къде беше колата за бягство?

— На паркинга на супермаркета.

— Какво стана, когато се качихте в нея?

— Той се обади от другата страна на границата.

— „Тухлите са в стената.“

Уолш кимна утвърдително.

— Защо не каза на никого, че бомбата е била поставена на грешното място?

— Ако си бях отворил устата, Куин щеше да ме убие. Освен това — добави Лиъм, — вече беше твърде късно.

— И когато бомбата експлодира?

— Градът беше леш.

Смъртта и опустошението предизвикали отвращение от двете страни на границата, както и по целия свят. Истинската ИРА отправила публично извинение и обявила примирие, но вече било твърде късно — движението понесло непоправими щети. Уолш се установил в Дъблин, за да се грижи за интересите на Истинската ИРА в процъфтяващата търговия с наркотици. Куин се укрил.

— Къде?

— В Испания.

— Какво правеше там?

— Висеше на плажа, докато не му свършиха парите.

— А после?

— Обади се на един стар приятел и каза, че иска да се върне в играта.

— Кой беше приятелят?

Уолш се поколеба, после отвърна:

— Муамар Кадафи.