Питър Мей
Човекът от остров Луис (38)

Трийсет и седма глава

Докато напредваха на юг, лошото време постепенно оставаше зад гърба им. Вятърът и дъждът, идващи от северозапад, все повече отслабваха, за да капитулират окончателно някъде около планините на Северен Уист. Въздухът ставаше по-мек и топъл, а полегатите слънчеви лъчи на късния следобед, идващи откъм океана, хвърляха дълги сенки над сушата.

Едва когато спряха за чаша чай в Бенбекула, Фин забеляза, че мобилният му телефон е изключен. През последните няколко нощи, прекарани по хотелски стаи и в палатката, той напълно бе забравил да го зарежда. Щом се върнаха в колата, включи кабела му в гнездото на запалката и го пусна в поставката за чаши между седалките.

Час по-късно, след като заобиколиха носа при Ист Килбрайд, видяха пред себе си малкия пристан на Лудах и окъпания в светлина остров Ерискей отвъд залива.

Лекият ветрец едва диплеше ясната, синя водна повърхност, докато преминаваха правата отсечка на дигата. После шосето направи плавен завой и започна да се изкачва между хълмовете. В края на пътя Фин сви надолу към кея на Хаун.

През цялото време поглеждаше в огледалото към Тормод, но нищо в помътнелите очи на стареца не издаваше, че познава тези места. Той по-скоро изглеждаше задрямал, а и нищо чудно — преходът бе дълъг и изморителен, като заедно с качването на ферибота и почивките за обяд и кафе им бе отнел почти пет часа.

Сега колата пое по асфалтираната алея, водеща към голямата бяла къща над залива, и спря редом с розовия мерцедес. Фин и Маршели помогнаха на баща й да слезе от задната седалка и да разтъпче схванатите си крака. Соленият морски бриз му се отрази добре и той скоро се ободри, но все още се озърташе недоумяващо наоколо.

— Къде сме? — попита.

— Там, откъдето е започнало всичко, господин Макдоналд — отвърна Фин. — Елате, искам да ви срещна с някого.

Тримата изкачиха стъпалата към предната веранда и той натисна звънеца. От дълбините на къщата се разнесе мелодията на „Храбрата Шотландия“. Мораг отвори вратата почти веднага, с чаша джин в едната ръка и цигара в другата. Дино се въртеше край глезените й и джафкаше възбудено. Тя огледа неочакваните си посетители и през лицето й премина сянка на примирение.

— Не знам защо имах странното усещане, че ще се върнеш — каза на Фин.

— Здравей, Кейт.

В тъмните й очи за миг припламна странен огън.

— Дълги години минаха, откакто някой за последно ме е нарекъл така.

— Джон Макбрайд ще да е бил един от последните.

Фин отстъпи встрани и кимна към Тормод.

— О, боже — ахна тя. — Ти ли си, Джони?

Той само примигна глуповато насреща й.

— Има деменция, Кейт. Почти не разбира какво се случва около него.

Мораг протегна длан, преодолявайки половин век разстояние, за да докосне своята някогашна любов, безвъзвратно изгубена в онази бурна пролетна нощ. Пръстите й леко погладиха бузата му и той я изгледа любопитно, сякаш се чудеше защо го пипа. Но нямаше и помен от разпознаване. Тя въздъхна и се обърна към Фин.

— А коя е дамата?

— Аз съм дъщеря му — каза Маршели.

Кейт остави питието и цигарата си върху масичката в антрето и улови ръката й в своите.

— О, миличка, можеше да бъдеш също и моя, ако нещата се бяха развили иначе. Цял живот съм се чудила какво ли е станало с бедния Джони.

— Или Тормод Макдоналд, както е по-известен сега — намеси се Фин. — Как се сдобихте с акта за раждане? Откраднахте ли го?

— По-добре влезте вътре — стрелна го с очи тя, като пусна Маршели. — Сетне взе чашата и цигарата си и всички последваха нея и Дино към всекидневната, предлагаща панорамна гледка към хълмовете и залива. — Как изобщо разбра, че съм Кейт?

Фин извади от чантата си албума с изрезки на Тормод и го разтвори върху масата. Тя издаде неволно възклицание, осъзнавайки, че всички те са свързани с нея. Изваждани от вестници и списания в разстояние на повече от двайсет години, още от първите дни на звездната й слава, изгряла с участието в „Улицата“. Десетки фотографии, хиляди думи.

— Може и да не сте знаели какво се случва с Джони, Кейт, но той положително е знаел какво се случва с вас.

Тормод пристъпи към масата и също се наведе над албума.

— Помните ли тези статии, господин Макдоналд? — попита Фин. — Как сте събирали всичко, свързано с актрисата Мораг Макюън?

Възрастният мъж дълго се взира в тях, като на няколко пъти отвори уста, преди накрая да промълви:

— Кейт. Ти ли си, Кейт?

Тя явно не намери сили да отговори, затова просто кимна.

— Здравей, Кейт — усмихна се Тормод. — Отдавна не съм те виждал.

— Вярно е, Джони, не си. — По лицето й се стекоха сълзи и тя надигна чашата с джин, за да възвърне самообладанието си. После бързо отиде зад бара. — Някой да иска нещо за пиене?

— Не, благодаря — каза Маршели.

— Щяхте да ни разказвате за акта за раждане — напомни й Фин.

Тя си наля с трепереща ръка и запали нова цигара, като всмукна дълбоко дима, преди да заговори.

— Джони и аз бяхме влюбени — започна, загледана в немощния старец, стоящ сега насред всекидневната й. — Срещахме се вечер край стария пристан, а после се разхождахме през хълма до Плажа на Чарли. Там имаше една съборетина, с гледка към морето. Вътре в нея правехме любов. — Тя хвърли смутен поглед към Маршели, преди да продължи. — Естествено, постоянно крояхме планове как ще избягаме заедно, но той нямаше да тръгне без Питър. Никъде не ходеше без него, защото на смъртния одър на майка си бе обещал да се грижи за малкия си брат. Питър бе преживял някаква злополука. Травма на главата, след която не беше съвсем в ред.

Кейт остави чашата и се вкопчи в ръба на бара така, сякаш щеше да падне, ако се пуснеше.

— А аз щях да те последвам дори накрай света, Джони — промълви тихо. Тормод не реагира и тя отново погледна към Фин. — Вдовицата О’Хенли, при която живеех, ме вземаше със себе си, когато гостуваше при братовчедка си Пеги на остров Харис. За Великден и Коледа, а също и през лятото. Стана така, че синът на Пеги се удави в залива и ние отидохме на погребението му. Аз го бях срещала няколко пъти. Свястно момче беше. Както и да е, къщата беше пълна с роднини и мен ме сложиха да спя на пода в стаята му. Цяла нощ не успях да затворя очи. Някой, вероятно родителите му, бе сложил акта за раждане върху скрина. И аз реших, че при цялата суматоха около погребението няма веднага да забележат липсата му. А когато това стане, никой няма да я свърже с мен.

— Но защо ви е бил нужен? — попита Маршели.

— Мина ми през ум, че ако ще бягаме заедно, може да му потрябва нова самоличност. А трудно щеше да се сдобие с нея без акт за раждане. — Тя дръпна замислено от цигарата си. — Тогава дори не подозирах при какви обстоятелства ще му се наложи да го използва. Съвсем различни от онова, което планирахме. — Върху устните й трепна лека усмивка, пропита с горчива ирония. — Колкото до мен, нещата се оказаха много по-прости. Трябваше само да се регистрирам с ново име в актьорския профсъюз и от старата Кейт не остана и помен. Вече бях актрисата Мораг Макюън. Свободна да играя каквато роля си пожелая, на сцената или извън нея. Никой нямаше да заподозре, че съм просто едно бедно, изоставено сираче, изпратено като робиня на някаква вдовица от островите.

В стаята настана тишина, натежала от незададени въпроси и неизказани отговори. Тормод бе първият, който я наруши с думите:

— Може ли вече да си ходим у дома?

— След малко, татко.

Фин се обърна към Кейт.

— Питър е бил убит на Плажа на Чарли, нали?

Тя прехапа устна и кимна едва забележимо.

— В такъв случай мисля, че е крайно време всички да узнаем истината за случилото се.

— Джони ме накара да обещая, че няма да кажа на жива душа. И досега не съм казвала.

— Било е много отдавна. Сигурен съм, че ако можеше, той и сам би ни разказал. Но сега трупът на брат му е открит. Изровен от едно мочурище на остров Луис. Предстои разследване за убийство. Затова е важно да узнаем. — Той се поколеба. — Не го е сторил Джони, нали?

— За бога, не! — Кейт изглеждаше потресена от идеята. — Той по-скоро би загинал сам, отколкото да позволи и косъм да падне от главата му.

— А кой тогава?

Тя помълча няколко секунди, сетне угаси цигарата си в пепелника.

— Най-добре да отидем на място. Така по-добре ще си представите историята.

Маршели нахлупи шапката върху главата на баща си и тримата я последваха към антрето, където тя взе връхната си дреха от закачалката и се наведе, за да прегърне Дино.

 

 

Пътьом Фин взе вече заредения си мобилен телефон от колата и го включи. Имаше четири съобщения на гласовата поща, но можеше да ги прослуша и по-късно. Той захлопна вратата и притича към вече бръмчащия розов кабриолет.

Потеглиха със спуснат гюрук, като Кейт натисна газта надолу по хълма. Ушите на Дино плющяха на топлия пролетен вятър, а Тормод се смееше от възторг, уловил с две ръце шапката си, за да не хвръкне. Фин се зачуди дали църквата на хълма, началното училище или старото гробище няма да събуди у него някакви спомени, но той не им обърна никакво внимание.

— Е, пристигнахме.

Кейт спря на банкета край Плажа на Чарли, точно над тревясалите руини на старата къща. Малката група слезе от колата и пое предпазливо надолу по пътеката. Тук времето бе по-ветровито, но все още меко и приятно. Слънцето се спускаше над западния хоризонт, разливайки течно злато върху спокойното море.

— Точно като в онази вечер — каза Кейт. — Но когато стигнах тук, вече се бе мръкнало, а затишието бе затишие пред буря. Над островите Линдей и Фудей се събираха черни облаци, които всеки момент щяха да прекосят залива и да дойдат насам.

Тя се подпря с ръка върху останките от каменната стена и погледна към Дино, който тичаше като пощурял, разхвърляйки пясък с лапите си.

— Както споменах, отначало се срещахме на кея в Хаун и заедно прекосявахме хълма насам. Но след като един-два пъти за малко не ни хванаха, решихме, че е твърде рисковано, и започнахме да идваме поотделно.

Дино нагази в пяната на прилива и взе да лае срещу залеза.

— Въпросната вечер аз закъснях. Вдовицата О’Хенли не беше добре и дълго време снова из къщата, преди да се оттегли в стаята си. Дотичах, останала без дъх, но за мое разочарование от Джони нямаше и следа. — Тя направи пауза, изгубена в спомена. — После чух гласове, които се носеха откъм края на плажа. Те се извисяваха дори над шума на вятъра и вълните и нещо в тях моментално ме накара да застана нащрек. Скрих се ето тук, зад стената и наблюдавах случващото се.

Фин можеше да отгатне по унесеното й изражение, че сега тя отново е там, стаена в мрака сред тревите, гледаща с ужас разиграващата се на плажа под нея сцена.

— Видях четири силуета. Отначало не успях да различа кои са, нито какво правят. Но после облаците се разпръснаха, луната се показа и аз едва не изкрещях.

С разтреперани пръсти, тя извади цигара и я запали, прикривайки я с шепа от вятъра. В този момент телефонът на Фин иззвъня и той го изрови от джоба си. Беше Фионлах, но във всички случаи можеше да почака. Не му се щеше да прекъсва Кейт, затова го изключи и го прибра обратно.

— Бяха край ръба на водата — продължи тя. — Питър беше гол, с вързани ръце и крака. Двама млади мъже го влачеха за примка, окачена на врата. На всеки няколко метра спираха и го изправяха с ритници, а после го теглеха отново, докато падне. Джони също беше с тях и отначало не можах да разбера защо не се намесва. После обаче забелязах, че китките му са вързани, а между глезените му минава две педи въже, ограничаващо движенията му. Така че можеше само да пристъпва подире им и да ги умолява да спрат.

Фин хвърли поглед към Маршели, която със сковано от ужас лице слушаше описанието на своя баща — сломен и безпомощен, просещ пощада за брат си. И си даде сметка, че колкото и добре да смяташ, че познаваш някого, няма как да отгатнеш през какви изпитания е минал в живота си.

Гласът на Кейт сега бе тих и дрезгав от емоцията и те едва го долавяха през шума на вятъра и морето.

— Влачиха клетия Питър така трийсет или четирийсет метра, като непрестанно се смееха и подвикваха. После изведнъж спряха и го накараха да коленичи там, в мокрия пясък. Вълните обливаха краката му и аз видях остриета, проблясващи под лунната светлина. — Тя се обърна към тях, преживявайки наново всеки зловещ миг, на който бе станала свидетел в онази нощ. — Не можех да повярвам на очите си. Мина ми през ума, че Джони и аз сигурно все пак сме се срещнали и сме правили любов, а аз просто съм заспала и сънувам кошмар. Джони се опита да ги спре, но единият от тях го удари и той падна във водата. После същият мъж започна да ръга Питър в гърдите, докато другият го държеше изотзад. Ножът се издигаше и спускаше отново и отново, а от острието му капеше кръв. Трябваше да прехапя юмрук, за да не закрещя на глас.

Тя отправи взор през плажа към плискащите се вълни, съживявайки наново в съзнанието си всяка потресаваща подробност.

— Накрая онзи отзад прокара своя нож през гърлото на Питър. Само едно рязко движение, и аз видях струята кръв, пръснала от шията му. Джони се гърчеше и крещеше като обезумял, докато брат му само стоеше на колене, с отметната назад глава, а животът се изцеждаше от него. Това не отне дълго и те просто го пуснаха да падне по лице във водата. Дори оттук видях как пяната на вълните порозовя. А убийците се обърнаха и си тръгнаха, сякаш нищо не се беше случило.

— Успяхте ли да ги разпознаете? — попита Фин.

— Да — кимна Кейт. — Двамата братя на Патрик Кели, които бяха заедно с нас в онази ужасна нощ на моста при Дийн. Знаете ли за случая?

— Не в подробности.

— Патрик, който падна и се преби, беше най-големият от братята. А другите, Дани и Там, обвиниха Питър. Решиха, че той го е блъснал. — Тя поклати горчиво глава. — Един господ знае как са разбрали, че сме тук. Но ни откриха и дойдоха, за да дирят отмъщение.

Тя обърна взор към морето. Сякаш в унисон с нейния разказ, повърхността му бе обагрена в пурпурно от последните лъчи на залязващото слънце.

— Щом си тръгнаха, аз изтичах до мястото, където Джони коленичеше над тялото на Питър. Приливът се плискаше около тях, пясъкът бе пропит с кръв, а водата все още бе розова. Той виеше като ранен звяр. Никога не съм виждала човек в такова състояние. Беше като обезумял, не ми даваше дори да го докосна. Казах му, че ще доведа помощ, но той скочи на крака и ме сграбчи за раменете. — Кейт хвърли поглед към Тормод. — Лицето, което се взираше в мен, не беше на Джони. Това бе друг човек, неузнаваем, като обладан от демон. Накара ме да се закълна в душата си, че докато съм жива, няма да проговоря за това. Аз не разбирах, бях на път да изпадна в истерия. Тези момчета току-що бяха убили собствения му брат. Но той ме разтърси силно, зашлеви ми шамар и каза как са го заплашили, че ако някой разбере, ще се върнат да убият и мен.

Тя се обърна към Фин и Маршели.

— Затова щял да изпълни всичко, както са му заръчали. А то бе да се отърве сам от тялото и да не казва никому. Ако не иска да изгуби и мен. — Тя направи отчаян жест. — Точно тогава не давах пукната пара. Настоях да отидем в полицията. Но той категорично отказа с думите, че ще погребе Питър там, където никой няма да го открие, а после има да свърши нещо. Не уточни какво — каза само, че го дължи на майка си, задето не е спазил даденото обещание.

Докато тя говореше, старият Тормод бе приседнал върху останките от зида, зареял празен взор над Плажа на Чарли. Слънцето най-сетне се бе скрило отвъд хоризонта и по тъмнеещото небе проблясваха първите звезди. Фин се зачуди дали нейният разказ, така ярко пресъздаващ събитията от онази нощ, поне отчасти не докосва съзнанието му. И дали самото му присъствие на мястото след всички тези години няма да пробуди някакви смътни спомени. Но същевременно си даде сметка, че надали някога ще узнае отговора.