Джак Дю Брул
Предсказанието (26)

НА БОРДА НА „ПЕТРОМАКС ЕЙНДЖЪЛ“ ТРИДЕСЕТ КИЛОМЕТРА ИЗТОЧНО ОТ ЛА ПАЛМА

Те бяха дошли под прикритието на изригването на вулкана и бурята с лъскава моторница, която бяха откраднали в Санта Круз. Люк бе довел със себе си само трима мъже. Не се нуждаеше от повече. „Ейнджъл“ имаше екипаж от двадесет и пет души, а на борда бяха Джим Маккензи и помощникът му Кен Бауърс. И двамата бяха въоръжени и членове на Ордена.

За Люк Нгуен опитът да стигне до кораба беше отчаян риск, последното хвърляне на зарчетата. Храмът на Ордена беше в развалини, оракулът бе разрушен и единствената му надежда да постигне нещо беше да се погрижи Кумбре Виеха да унищожи голяма част от цивилизования свят и да се надява, че добре пазените финансови ресурси на Ордена ще му дадат власт да управлява хаоса, който ще настъпи.

Люк бе похитил „Петромакс Ейнджъл“ само за няколко минути. След като завързаха моторницата за борда, единият от хората му отиде на мостика, друг в машинното отделение, а третият претърси каютите на екипажа и заведе всички в каюткомпанията, където по заповед на Мърсър държаха техниците от „Морски наблюдател“. Люк провери палубите с помощта на Джим и Кен.

Бяха закъснели да попречат на Мърсър да се гмурне с бомбата, но Джим беше убеден, че повредата, която е нанесъл на водолазния му костюм, ще му позволи да стигне само до мястото, където роботът е блокирал тунела.

Ето защо се изненадаха, когато Мърсър съобщи по предавателя, че държи кабела, който боецът на Люк беше започнал да изважда от дъното. Малко след това бледият и все още немощен Чарли Уилямс бе влязъл в контролния център. Човекът от Ордена, който бе затворил екипажа в каюткомпанията, го бе оставил да лежи в безсъзнание в каютата му. Чарли се разкрещя на Кен Бауърс и го обвини в опит за убийство, защото го е ударил с гаечен ключ по главата. Джим запази спокойствие и изтегли Мърсър до повърхността, за да използват неговия „Тритон“и да извадят бомбата, като същевременно успя да запази ролята си на невинен.

Всичко се обърка, когато Спирит Уилямс осъзна, че Джим лично е препоръчал Бауърс. Тогава бяха на палубата и чакаха да издърпат Мърсър през перилата. Веднага щом разбра, че водолазният костюм е вече техен, Джим сложи край на гневните викове на Чарли с пистолета, който носеше в себе си, откакто бе напуснал Калифорния на борда на „Морски наблюдател“.

Мърсър бе изчезнал. Спирит го беше блъснала през борда в последен пристъп на предизвикателство. Оцелелите членове на Ордена трябваше да бягат и да се надяват, че ядрената бомба няма да успее да предотврати катастрофата.

Люк, Джим Маккензи и Тиса стояха в контейнера с контролния център, докато корабът бягаше от епицентъра на експлозията. Джим поддържаше връзка с флота и съобщаваше фалшива информация на адмирал Ласко, за да спечели времето, от което се нуждаеха. Тиса не бе проронила дума, откакто Мърсър падна зад кърмата, и не възразяваше, когато брат й се опитваше да я утешава, като докосваше ту косите й, ту рамото или бедрото й. Единствените й движения бяха леко да потърка китката си, където бе носила часовника, който Мърсър й бе подарил.

— На какво разстояние се отдалечихме? — попита Люк. Маккензи погледна показанията на позициониращата система.

— Трийсетина километра.

— Достатъчно ли е?

— За да избегнем падането на радиоактивните частици — да, но трябва да продължим. След взрива ще има голяма вълна, пък и все още се намираме в блокираната от флота зона. Като стигнем до съседния остров Ла Гомера, ще се скрием там, докато нещата се успокоят. Ще разполагаме с две седмици, за да избягаме, ако бомбата не избухне и изригването на вулкана разцепи Ла Палма.

— Колко време остава?

— Десет-петнадесет минути.

— Мислите ли, че няма да ви търсят? — попита Тиса, нарушавайки едночасовото си мълчание.

— Те не знаят, че бягаме — отвърна Джим. — Не съзнават, че трябва да ни преследват.

Люк й се усмихна.

— Моята скъпа сестра можела да говори. Съжалявам, че се стигна дотук.

— Съмнявам се. Мисля, че ти живееш от разрушенията. Нуждаеш се от това така, както другите се нуждаят от любов.

— Нуждая се и от любов.

— Ти изврати дори нея.

Джим се размърда неспокойно на кожената седалка. Знаеше за перверзната обич на Люк към сестра му и се почувства неудобно.

— Това не е извратено, Тиса, а пречистване. Замисли се. Двете деца на Ордена на последния лама. Помисли какво бихме могли да създадем.

— Чудовище за чудовищния нов свят, който искаш да изградиш върху пепелта от стария.

Люк я погледна тъжно, но и с убедеността, че ще осъществи желанието си.

Неочаквано бръмченето на хеликоптер наруши относителната тишина в контролния център. Джим скочи от стола си и погледна през отворените врати. Над кърмата на „Ейнджъл“ бе застанал сив „SH — 60 Сийхоук“. Страничната врата беше отворена и командос бе насочил карабина към задната палуба на кораба. Зад него се виждаше сенчестият силует на друг мъж. Маккензи се втрещи, когато хеликоптерът леко зави и човекът се показа на светлината. Филип Мърсър.

Мърсър видя, че Джим Маккензи стои пред контейнера с контролния център, потупа командоса по рамото и посочи надолу. Карабината изпука и по стоманената палуба заискряха куршуми.

Джим се хвърли обратно в контейнера.

— Мърсър!

— Казах ви, че ще го намерят! — Тиса не се съмняваше, че Мърсър ще се върне за нея.

Люк надникна от контейнера, но стрелбата от „Сийхоук“ го принуди да се дръпне назад. Той извади портативен предавател от джоба на ризата си.

— Качете се на палубата, всички! Атакуват ни.

Люк зареди нов пълнител в картечния пистолет, който носеше затъкнат в колана си. Неговите хора щяха да свалят хеликоптера.

Той отново погледна навън. Американският „Сийхоук“ летеше странично над кърмата, за да може стрелецът на вратата да покрива цялата задна част на кораба.

— Пол, Пран, къде сте? — попита по предавателя Люк.

— Аз съм на мостика — отвърна Пол Тиери, негов приятел от детството от Париж. Беше отишъл в Ринпоче-Ла заедно с него, когато Люк се върна да се грижи за баща си. — Ей сега ще изляза на крилото и ще им видя сметката.

— Току-що стигнах до външната врата на надстройката — съобщи Пран, братовчед на Люк от Виетнам. — Готов съм.

— Герхард?

Младият германец беше завербуван в Ордена, докато се намираше в Непал и търсеше отговори за живота в планините и опиума.

— На левия борд съм. Движа се към кърмата. Една спасителна лодка им пречи да ме видят. Дай ми още една минута. Да, готов съм.

— По моя команда ще стреляме едновременно. — Люк отново изщрака плъзгача и Тиса се усмихна подигравателно на нервността му. — Сега!

Той се показа от контейнера и стреля. Изпразни половината пълнител и едва тогава осъзна, че хеликоптерът се е отдалечил и се намира на петдесет метра от десния борд.

— По дяволите! Спрете. Изчакайте ги да се върнат.

Мърсър се беше скрил зад макарата с кабела за водолазите и наблюдаваше как Люк крещи по предавателя. Беше скочил от хеликоптера на „Ейнджъл“ през няколкото секунди, докато Джим се хвърли обратно в контролния център, а Люк Нгуен оглеждаше сцената. Носеше втората карабина на борда на „Сийхоук“и два резервни пълнителя. Нямаше представа колко души е довел Люк.

Когато тибетецът им заповяда да стрелят, Мърсър преброи огъня от дулата на четири оръжия — на Люк, стрелец на крилото на мостика, друг на десния борд на главната палуба близо до надстройката и четвърти на горната палуба, скрит зад спасителна лодка на левия борд. Той съобщи позициите им по тактическия радиопредавател, който командосът му беше дал.

— Мога да очистя онзи на крилото на мостика, дори да се шмугне вътре. Мъжът до контейнера отново ще се скрие. Същото се отнася и за онзи до вратата на надстройката. Съветвам те да застреляш човека до спасителната лодка. Ние ще дойдем откъм носа.

— Прието.

— Започваме. Огън!

Хеликоптерът се спусна над кораба. Командосът откри огън и Люк изчезна в контейнера. Мърсър се надигна и хукна напред, за да се прицели по-добре в мъжа под спасителната лодка на левия борд. Стрелецът се беше обърнал, за да гледа как „Сийхоук“ атакува от срещуположната страна на „Ейнджъл“, и бе съсредоточил огъня си по посока на мостика.

Точно когато хеликоптерът се стрелна по дължината на кораба, Мърсър застреля Герхард с два куршума в тила. Германецът отхвръкна към перилата, удари се в парапета на главната палуба и се прекатури във водата. Мърсър се скри до контейнера, където държаха водолазните костюми.

— Единият е ликвидиран — докладва той.

— Вече са двама — поправи го командосът. — Имаме шест минути.

Мърсър погледна часовника си. Ядрената бомба.

— Прието. Прикривай ме. Трябва да стигна до надстройката.

— Дадено.

Хеликоптерът се върна и отново атакува „Ейнджъл“. Куршумите рикошираха около контейнера, звънтяха по покрива и държаха хората вътре.

Мърсър побегна по левия борд на кораба, намери отворен люк и надникна вътре. Надяваше се, че ще пресрещне третия стрелец, но мъжът се беше преместил. Вместо да си прави труда да го търси, Мърсър тръгна към каюткомпанията. На вратата беше сложена верига. Той стреля в катинара и рязко се обърна, за да провери дали изстрелът не е привлякъл изчезналия стрелец.

Вратата на каюткомпанията се отвори. Първият човек, който изскочи отвътре, беше третият помощник-капитан Шеймъс Рурк.

— Мърсър! Какво става, по дяволите?

— Няма време да ти разказвам. Бомбата ще избухне след четири минути. Похитителите на кораба ви направиха глупостта да се отправят на изток. Трябва да обърнеш. Когато тази страна на острова се свлече в морето, ще се породят огромни вълни и ние сме точно на пътя им. Ако не сме срещу тях, нямаме шанс.

— Ясно.

— Отвън има двама души с картечни пистолети. Единият е в контейнера с контролния център. Не знам къде е другият. Джим Маккензи е участник в отвличането. Подозирам, че и помощникът му е замесен.

— Разбирам.

— Трябват ми доброволци, които да отвлекат вниманието им.

— Ще накарам някой да поеме управлението на кораба. Моряци — извика Рурк към каюткомпанията, — трябва ни човек, който да разкара отрепките от нашия кораб. Кой ще дойде с мен?

Десетина гласа се сляха в отекващ хор на решителност.

Мърсър ги поведе обратно по пътя, по който беше дошъл. Все още нямаше следа от третия стрелец.

— „Сийхоук“, обажда се Мърсър. Какво става?

— Няма движение — отвърна пилотът. — Вратите на контейнера са затворени. Командосът е видял най-малко трима души вътре. Кълне се, че единият е жената, за която ти ни каза.

Мърсър не се изненада. Знаеше, че Люк ще иска сестра му да е до него. Третият човек беше Джим Маккензи и това означаваше, че Кен Бауърс се спотайва наоколо.

— Прието. Не им позволявайте да излязат. Освободих екипажа. Лоцманът ще обърне кораба срещу експлозията. Останалите са с мен. Трябва да премахнем третия стрелец и още един, който е бил на кораба от самото начало.

— Останаха ни само два пълнителя. После ще трябва да използваме пистолетите, които са безполезни за стрелба от хеликоптер.

До външната врата в коридора се събраха десетина моряци, които чакаха Мърсър да им даде знак. Всички гледаха навън, затова никой не видя как Пол Тиери се промъкна по стълбите за машинното отделение. Той изстреля унищожителна стена от огън, покосявайки мъжете. Оръжието му млъкна едва когато куршумите свършиха.

Четирима моряци бяха мъртви, трима ранени, а останалите се нахвърлиха върху французина с ожесточеността на подивели кучета. Те го хванаха по средата на металните стълби и го блъснаха с главата надолу към стоманения под. Ударът беше силен и уби похитителя, но не удовлетвори членовете на екипажа. Когато приключиха с него, трупът на Тиери представляваше неузнаваема кървава маса от плът.

Мърсър стоеше на площадката на стълбището. Шеймъс Рурк се качи от сумрачното машинно отделение. Лицето и ръцете му бяха изцапани с кръв.

— Взимай жената и изчезвай. — Гласът му беше неестествено спокоен. — Ние ще се погрижим за кораба.

— Ще се справите ли?

— Да. Щом „Ейнджъл“ издържа на стихиите в Северно море, ще устои на всичко.

Мърсър стисна ръката му.

— Желая ви късмет.

Той отново излезе навън. Не го интересуваше какво ще стане с Кен Бауърс, когато моряците го намереха.

Контейнерът с контролния център се намираше в средата на палубата, малка крепост, неуязвима за огъня на карабините. До експлозията оставаха две минути, а до появата на вълните цунами — пет. За съжаление Мърсър нямаше представа как да измъкне Тиса от контейнера.

Налагаше се да вземе и него.

— „Сийхоук“, колко тежък товар можеш да вдигаш?

— Забрави — отвърна пилотът. — Знам какво си мислиш. Контейнерът тежи няколко тона празен. Няма начин да го вдигнем, когато е пълен.

Вратата беше затворена и Люк и Джим не знаеха какво става навън.

— Спусни коша и застани точно над контейнера.

— Казах ти, че не можем да ги вдигнем.

— Не е необходимо да го правиш.

Мърсър хукна към крана на кърмата. Контролните уреди се намираха няколко метра по-нагоре, на една от стоманените подпори. Той се покатери до седалката и бързо разбра функциите на бутоните и лоста. Дизеловият генератор тихо бръмчеше. Мърсър увеличи тягата, спусна стрелата над кораба и я спря над контейнера. Стоманената кука изтрака на покрива. Хеликоптерът изрева отгоре и хората вътре не осъзнаха какво е направил.

Той насочи автоматичната карабина, добра се до контейнера и се качи по вградената стълба. Покривът беше от гладка стомана, но в четирите ъгли бяха завинтени болтове, за да може да бъде повдиган и свалян от кораба, когато е необходимо. Мърсър довлече тежката кука до една от халките в задната част на покрива и я закачи, а после се върна в кабината на крана, като проклинаше пропилените ценни секунди, защото не можеше да скочи долу. Организмът му беше зареден с адреналин. Той стигна до контролното табло на крана и доближи радиопредавателя до устата си.

— Издигни се няколко метра и промени тона на моторите, сякаш вдигаш нещо.

Мърсър дръпна лоста. Дизеловият двигател изрева, когато кранът повдигна от палубата задния край на контейнера. Мърсър завъртя крана и го повдигна още по-високо. После застопори уредите, скочи долу и допря карабината до рамото си.

Вратата на контейнера се отвори.

Първият човек, който неуверено излезе, беше Джим Маккензи. Той се хвърли на палубата, сякаш беше сигурен, че всеки момент контейнерът ще полети към небето. Мърсър го ритна в гърдите и го преобърна по гръб. Револверът изхвърча от ръката му. Мърсър много искаше да го застреля между очите, но не го направи. Той притисна тяло до контейнера и махна на пилота да спусне коша на палубата.

От контролния център изскочи Люк Нгуен, като стреляше безразборно с картечния си пистолет, и се скри зад лебедката, преди Мърсър да успее да натисне спусъка. Двамата си размениха по няколко изстрела, които не попаднаха в целта. Въздухът се изпълни с рикоширащи куршуми. Единият улучи Маккензи в крака. Джим изкрещя, когато от пробитата му бедрена артерия бликна фонтан от кръв. Ако не му окажеха медицинска помощ, щеше да умре след няколко минути.

На тридесетина километра на запад и петдесет метра под морето гърлото на вулкана вече почти се бе напълнило с лава, която се процеждаше през пукнатините в стените. В тунела беше останала достатъчно вода, за да не позволи на разтопените скали да потекат, затова огнището беше запечатано.

Неимоверната горещина и високата температура не засегнаха внимателно поставеното в планината куфарче. Часовникът изщрака на нулата.

Спусковото устройство на бомбата представляваше сложно кълбо от насочени и силноизбухливи експлозиви, които се взривиха с точност до част от секундата. В центъра на ударната вълна имаше сфера от пречистен плутоний. Смъртоносният материал не беше достатъчен, за да създаде критична маса и да предизвика верижна реакция, докато задействащите експлозиви притискаха сферата. Сред ярък като повърхността на слънцето взрив плутоният премина критичната точка и масата се превърна в енергия според прочутата теория на Айнщайн.

През първите няколко части от секундата експлозията се разрази почти със скоростта на светлината и унищожи всичко по пътя си — скали, почва и най-важното — основите на дайките в западната част на Ла Палма.

Блясъкът беше ослепителен и се видя на десетина километра, а когато избледня, се появи гигантски гъбовиден облак, нажежен до бяло кипящ стълб от плазма и отломки, равняващ се на вулканичното изригване предишния ден. В основата му се натрошиха десетки хиляди тонове скали и се отприщиха събирани милиони години валежи. От Ла Палма се откъсна квадратно парче със страна километър и половина и се срути в морето.

Вътрешното налягане дълбоко под острова се промени и вулканът Тенегуя в южната му част изведнъж престана да изригва. От мястото, където се откъсна парчето, в безкраен поток се изляха магма и кипяща вода.

Пред потока от лава се издигна стена от морска вода, породена от ядрения взрив и подсилена от срутването на дайките. Макар че съвсем не беше мегацунами, която би заплашила Съединените щати, ако източната част на острова се беше свлякла, вълната достигна скорост двадесет и пет метра в минута и се стрелна напред с поне сто и петдесет километра в час.

Мърсър и Люк спряха да стрелят, когато хоризонтът пламна в огненочервено. И в следващия миг някакво движение на палубата ги изтръгна от унеса на страхопочитание. Двамата се обърнаха едновременно. Мърсър не побърза да стреля, но Люк натисна спусъка. Тиса беше успяла да се измъкне от контейнера.

Тя бе излязла на палубата и несъзнателно бе застанала между брат си и Мърсър. Откосът на Люк я улучи в стомаха и я блъсна назад към контейнера. Кръвта потече по стоманената му стена.

Люк пусна оръжието си и с ридание се втурна към сестра си. Мърсър стисна здраво карабината, прицели се в главата му и натисна спусъка, но пълнителят му беше свършил. Люк се приближи до Тиса и притисна до себе си отпуснатото й тяло.

Мърсър кипеше от гняв. Той хукна към тях, но кошът премина край него, докато пилотът на хеликоптера се бореше с насрещния вятър. Мърсър хвана единия край на коша, задърпа го след себе си и удари с него по рамото Люк, който се претърколи встрани от сестра си. Тиса се свлече на палубата.

Люк вдигна ръце.

— Не. Трябва да я спасим. Помогни ми да я закарам в болница.

Мърсър закачи края на коша за края на товарния контейнер с контролния център и уви кабела около гърдите на Люк. Тибетецът не разбираше какво става. Вероятно мислеше, че Мърсър ще спаси и него. Без да откъсва очи от Люк, Мърсър направи знак на пилота да дръпне кабела.

Пилотът натисна лоста и затегна кабела около гърдите на Люк. Тибетецът престана да крещи. С безизразно лице Мърсър повтори жеста.

Хеликоптерът се издигна. Кабелът се вряза в гърдите на Люк Нгуен и прекърши гръбнака му. Краката му изтопуркаха като рак на палубата. Той се наведе на една страна, опитвайки се да хване отсечените си крайници.

Очите му се завъртяха към Мърсър.

— Поне и ти няма да я имаш — каза Люк и умря. Думите отприщиха чувствата на Мърсър. Със замъглени от сълзи очи той освободи коша от контейнера.

— Дръж се — повтаряше Мърсър. — Дръж се.

Тиса беше жива, но губеше сили. Беше ранена с три куршума — два в стомаха и един в гърдите, откъдето течеше разпенена кръв.

— Мърсър? — промълви тя.

— Тук съм, скъпа. Дръж се.

Тиса бе изпаднала в толкова силен шок, че едва реагира, когато Мърсър я прехвърли в металния кош. Той коленичи до нея и усети, че металната носилка се издига над „Петромакс Ейнджъл“.

Вълната ожесточено връхлетя кораба. Стената от вода се простираше по цялата широчина на морето. Верен на думата си, Шеймъс Рурк беше обърнал „Ейнджъл“. Приливната вълна се извиси над кораба в същия миг, когато хеликоптерът започна да изтегля нагоре Мърсър и Тиса. Бурната тъмна вода се разпени около носа на „Ейнджъл“и заля палубата.

Мърсър и Тиса се намокриха и кошът се понесе към кърмата. Миг преди да се блъсне в контейнера за водолазни костюми металната носилка полетя нагоре и се измъкна от стихията.

Корабът се издигна още по-високо. Ъгломерът се закова на наклон деветдесет градуса, докато инерцията на вълната го държеше прикован към стената от вода. И после гребенът стигна до кърмата и „Ейнджъл“ бързо изчезна в дирята си. Носът потъна дълбоко, но не се счупи, и отново се издигна. Палубата беше пометена. Складът, контейнерът с контролния център и крановете бяха пометени. Всички стъкла бяха счупени. Но корабът смело се бореше и от палубата му се стичаше вода, сякаш беше издигаща се на повърхността подводница. Следващата вълна беше наполовина по-малка от първата и „Ейнджъл“я посрещна почти презрително. Корабът беше в безопасност.

Очите на Тиса бяха отворени и на устните й трептеше усмивка, докато гледаше Мърсър.

— Дръж се — не преставаше да повтаря той, макар че тракането на перките на хеликоптера и вятърът заглушаваха думите му.

Силни ръце издърпаха коша в товарното отделение и затвориха страничната врата. Командосът помогна на Мърсър да излезе от носилката и после сряза ризата на Тиса и прегледа раните й.

— Как е тя? — попита Мърсър.

Мъжът продължи работата си, сякаш не го чу.

— Попитах как е тя?

Минута по-късно командосът се дръпна от нея. Ръцете му бяха окървавени до лактите.

— Не мога да направя нищо.

Мърсър го блъсна настрана, коленичи до Тиса и хвана ръката й. Пръстите й бяха леденостудени.

— Мърсър? — едва доловимо прошепна тя и той допря ухо до устните й. — Мърсър, колко е часът?

И едва тогава той най-после разбра. Въпросът й беше молба, опит да намери своето място в едно бъдеще, за което винаги бе знаела. Тиса бе живяла на усамотен кръстопът между миналото и неизбежното. Беше й отречено обещанието за неизвестност, усещането за чудо, което носеше всеки нов ден, защото тя знаеше как ще завърши.

Мърсър носеше своя „Таг Хоер“ от близо две десетилетия. Часовникът почти се бе превърнал в част от него. Махна го от ръката си и уви стоманената верижка около китката й.

— Ти ми кажи — ридаейки отвърна той.

Тиса докосна часовника и отново му се усмихна.

— Дойде моят час. — Знам.

— Бих искала…

— Аз също.

— Кажи го поне веднъж. Няма да имаме възможност да го изживеем, но моля те, искам поне да го чуя.

Той не я виждаше. Очите му бяха замъглени от сълзи.

— Обичам те, Тиса — каза Мърсър, но тя не го чу, защото вече бе издъхнала.