Метаданни
Данни
- Серия
- Върховното кралство (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- L’Héritier, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Недка Капралова, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,4 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Пиер Певел
Заглавие: Върховното кралство: Наследникът
Преводач: Недка Капралова
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: „Litus“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: Роман
Националност: френска
Печатница: „Litus“
Излязла от печат: 13.02.2017
Коректор: Габриела Манова
ISBN: 978-619-209-030-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2589
История
- —Добавяне
Четвърта част
Началото на есента на 1548 година
Събранието на Ирканс
Седмият единствен разгада правилно движението на звездата на Рицаря с меча.
И тъй като всички или почти всички от Пазителите го бяха обвинили, че е сгрешил и е заблудил Събранието, сега вече всички или почти всички го подкрепяха и хвалеха преценката му. Но той бе достатъчно мъдър или умел, за да не оспори властта на Първия, който му беше признателен и внимаваше повече да не говори против него.
— Звездата на Кралския меч се появи отново — извести Първият пазител. — Върна се в съзвездията на съдбата.
— Видяхме я — отвърнаха Пазителите едновременно.
— Движението й пресече движението на звездата на Рицаря с меча — каза Третият.
— Сега свети с нов блясък — каза Седмият.
— Със същия мрачен блясък както звездата на Рицаря с меча — възрази Третият.
Седмият пазител се обърна към него, но нищо не каза. Открай време двамата бяха противници, макар че Третият беше намалил нападките си, откакто престижът и властта на Седмия се бяха увеличили.
— Това е знак — намеси се Петият.
Седнали около каменната маса, Пазителите дебнеха реакцията на Седмия, който каза:
— Да наблюдаваме внимателно. Сега звездата на Меча и звездата на Рицаря преминаха в съзвездието на Кралството.
— Както и звездите на Черния принц и на Кралицата — каза Вторият.
— А звездата на Стария крал умира, докато звездата на Наследника се издига — добави Първият. — Никога съзвездието на Кралството не е било до такава степен неясно и несигурно.
— Ето защо трябва да наблюдаваме внимателно — каза Седмият спокойно и властно.
Това трябваше да бъде казано от Първия, а не от Седмия. Но всички кимнаха в знак на съгласие, с изключение на Първия пазител, сякаш той беше говорил, и Третият не можа да се сдържи повече. Той не удари с юмрук по масата, но попита с глас, треперещ от гняв:
— Аз ли съм единственият, който вижда, че звездата на Рицаря с меча избледня?
Никой не му отговори, дори не посмяха да го погледнат. Той продължи настоятелно:
— Да, блясъкът й помръква, но тя се замъглява също така. Изчезва от Съзвездията на съдбата. Вижте! Погледнете, де! И вие, Първи, не виждате ли?
Първият се поколеба, искаше да отговори, но беше изпреварен от Седмия.
— Виждаме. Както виждате и вие. Но тревогите ви са напразни.
— Напразни? — за малко не се задави Третият пазител. — Напразно ли е да се тревожа за волята на Сивия дракон? Знаете ли какви бедствия ще предизвикаме, ако се окаже, че сме се излъгали? Никога няма да…
— Достатъчно — намеси се Първият.
Най-сетне беше проявил малко авторитет. Третият помисли, че това е благоприятен знак и бързо отстъпи:
— Ще бъде сторено така, както реши това Събрание — каза Първият.
И като се обърна почтително към Седмия, добави:
— Ще наблюдаваме и след това ще обмислим. Прочетохме звездите и познаваме Пророчеството.
И тук отново всички се съгласиха, с изключение на Третия.
Който замълча.