Метаданни
Данни
- Серия
- Върховното кралство (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- L’Héritier, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Недка Капралова, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,5 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Пиер Певел
Заглавие: Върховното кралство: Наследникът
Преводач: Недка Капралова
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: „Litus“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: Роман
Националност: френска
Печатница: „Litus“
Излязла от печат: 13.02.2017
Коректор: Габриела Манова
ISBN: 978-619-209-030-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2589
История
- —Добавяне
Пролетта на 1548 година
Събранието на Ирканс
Понякога наричаха Пазителите Ирканци. За някои те бяха чисти духове. Те съставляваха Събранието на Ирканс и съблюдаваха за доброто изпълнение на желанията на Дракона на съдбата.
— Звездата на Рицаря с меча продължава да блести и все със същия мрачен блясък — каза Първият пазител.
— Но този, чието име беше Лорн Аскариан, загина — продължи Четвъртият.
— Следователно той не беше Рицарят с меча — каза Третият пазител. — Кой може да се съмнява в това сега?
Той тържествуваше и въпросът му беше косвено отправен към Седмия пазител, чийто противник беше открай време. За последен път Седмият му се беше противопоставил, твърдейки, че Лорн и Рицарят с меча — чиято важност за съдбата на Върховното кралство беше показана от звездите — са един и същ човек. Дори беше убедил в това Събранието за сметка на Третия, който сега му го връщаше.
Но Седмият пазител беше прекомерно горделив, тъй че отговори:
— Река може да напусне леглото си — каза той. — Може би плановете на Сивия дракон са се променили и…
— Достатъчно — прекъсна го Първият спокойно и властно.
Седмият замълча и около голямата каменна маса настъпи тишина.
Тя имаше формата на пръстен и на нея бяха издълбани старинни руни. В центъра й се рееше сфера, над която падаше колона от бледа светлина и която блестеше със седефено сияние. Иначе стаята, която видимо беше огромна, тънеше в дълбок мрак, в който Ирканците едва се виждаха. Всеки беше седнал на мястото си — определено за него веднъж и завинаги. Носеха мантии с широки качулки в цвят на пепел, тъй като сивото беше цветът на Сивия дракон.
— Заблудихме се — каза Третият пазител, който знаеше, че няма нужда да припомня по чия вина, така че се въздържа. — Лошо изтълкувахме звездите и сбъркахме, като решихме, че е необходимо да изведем назования Лорн Аскариан от Крепостта на мрака.
— Съдбата на Рицаря с меча не беше негова — каза женският глас на Шестия.
— Но ние пожелахме да я изпълни — заключи Осмият, който обикновено слушаше мълчаливо.
Нещо, което Седмият не пропусна да отбележи.
С думите си всеки Ирканец го осъждаше и хвърляше вината върху него. Третият дори не трябваше да ги насърчава, а Първият — чиято широка качулка не покриваше абсолютен мрак, а звездна необятност — ги оставяше да говорят.
— Повярвахме, че така зачитаме волята на съдбата — каза Деветата пазителка. — Това беше грешката ни.
За Седмия пазител неодобрението беше пълно.
— Тази грешка доведе ли до тежки последици? — попита Четвъртият.
— Как би могло да е другояче? — иронично подхвърли Третият.
— За това — намеси се Първият — още нищо не знаем. Да изчакаме. И да наблюдаваме.
— А ако се окаже, че по наша вина изпълнението на съдбата е било възпрепятствано? — настоя Третият.
Волята на Сивия дракон накрая винаги се изпълняваше, дори и понякога да ставаше по обиколни и мъчителни пътища. Но най-прекият път винаги беше най-добър.
— В такъв случай — отвърна Първият пазител — ще трябва да вземем всички необходими мерки.
Над каменната маса отново се спусна мълчание и легна с цялата си тежест върху раменете на Седмия.
— Следователно този, който се нарича Алдеран дьо Лангър, е Рицарят с меча — каза Деветата пазителка след малко.
От всички тя най-малко желаеше да напада Седмия.
— Наистина всичко ни кара да повярваме, че е така — потвърди Първият. — И винаги е било.
— Добре, така да е. Но ако така нареченият Алдеран дьо Лангър е Рицарят с меча, а не Черният принц, който се появява, кой тогава е Черният принц?
— Биха ли могли Рицарят и Черният принц да са един и същ човек? — запита се Деветата.
Никой не отговори.