Пиер Певел
Наследникът (11)

Пролетта на 1548 година
Събранието на Ирканс

Сред Пазителите, съставляващи Събранието на Ирканс, съперничеството между Третия и Седмия беше отдавнашно и непреклонно, каквато и да бе причината за него. И сто пъти единият си мислеше, че е победил другия.

И сто пъти другият намираше причина да си върне.

Хроники (Книга на Тайните)

— Звездата на Рицаря с меча продължава все така да блести и с все същия мрачен блясък — каза Първият пазител.

— Но онзи, който носеше името Лорн Аскариан, загина — продължи Четвъртият.

— Следователно той не е бил Рицарят с меча — каза Третият пазител. — Кой може сега да се съмнява в това?

— Река може да излезе от леглото си — каза Седмият пазител. — Може би плановете на Сивия дракон са се променили и…

— Достатъчно — прекъсна Първият спокойно и властно.

Седмият замълча.

Знаеше обаче, че беше прав. Този, който носеше името Лорн Аскариан, беше Рицарят с меча по волята на Сивия дракон. И ако звездата на Рицаря с меча продължаваше да грее след смъртта на носещия името Лорн Аскариан, беше просто защото той все още беше жив.

Около голямата каменна маса настана тишина.

— Ние се заблудихме — каза накрая Третият пазител. — Зле изтълкувахме звездите и сгрешихме, като сметнахме за необходимо да извадим носещия името Лорн Аскариан от Крепостта на мрака.

— Съдбата на Рицаря с меча не беше негова — обади се женският глас на Шестия пазител.

— Но ние пожелахме той да я изпълни — заключи Осмият.

Осмият говореше рядко и поради това думите му имаха още по-голяма тежест. След него всеки Ирканец изрази мнението си, като осъждаше Седмия и хвърляше вината върху него повече или по-малко открито. Третият можеше само да слуша и да тържествува, докато Първият ги оставяше да говорят.

— Повярвахме, че така зачитаме волята на съдбата — каза Деветата пазителка. — Това беше грешката ни.

Седмия пазител се сдържаше, гневен, че не може нито да се защити, нито да възрази. Но както знаеше, че братята и сестрите му грешат, така също знаеше, че не може да ги накара да чуят доводите му. Те си мислеха, че той отказва да си признае грешката. Обвиняваха го, че се е оставил да го заслепи гордостта му. Третият наистина се беше постарал добре.

— Тази грешка доведе ли до тежки последици? — попита Четвъртият.

— Как би могло да е другояче? — иронично подхвърли Третият.

— За това — намеси се Първият — още нищо не знаем. Да изчакаме. И да наблюдаваме.

— А ако се окаже, че по наша вина изпълнението на съдбата е било възпрепятствано? — настоя Третият.

— В такъв случай — отвърна Първият пазител — ще трябва да вземем всички необходими мерки.

Ново мълчание.

— Следователно този, който се нарича Алдеран дьо Лангър, е Рицарят с меча — каза Деветата пазителка след малко.

— Наистина, всичко ни кара да повярваме, че е така — потвърди Първият. — И винаги е било.

— Добре, така да е. Но ако именуваният Алдеран дьо Лангър е Рицарят с меча, а не Черният принц, който се появява, кой тогава е Черният принц?

Никой не отговори и Седмият остави Събранието да се губи в напразни догадки. Знаеше, че най-добрият от неговите Пратеници беше открил следите на именуващия се Лорн Аскариан, така че на него не му оставаше друго, освен да чака, преди да разкрие истината. Третият нямаше да се съвземе, а другите щяха да побързат заблудите им да бъдат забравени. Тогава властта, която Седмият упражняваше над Ирканците, щеше да е сравнима със смущението им и дълго време никой нямаше да си помисли да му се противопостави.