Пиер Певел
Рицарят (73)

Глава 12

На следващия ден, докато последните приготовления за церемонията занимаваха Двора на Върховното кралство, Лорн привършваше обяда си с Алан и Енцио в покоите си, когато влезе Лиам.

— Монсеньори, моля да ме извините — каза той като се поклони най-напред към принца.

— Какво има? — попита Лорн.

— Трябва да видите това, рицарю — отвърна ветеранът, като прекоси бързо стаята.

Отиде до прозореца.

Заинтригувани, тримата приятели станаха, за да отидат при него и видяха за какво ставаше въпрос. Долу колона от затворници прекосяваше един малък двор. Охранявани строго, осъдените вървяха бавно, превити под тежестта на веригите и изтощението. Изчезваха един по един през една ниска врата на главната кула.

— Току-що дойдоха — обясни Лиам. — Това са бунтовниците, които се бореха против отстъпването.

— Тези, с които е била Нае? — попита Алан.

— Да, монсеньор. До тази сутрин са били затворени в затвора на Ангборн.

— Но защо ги местят тук? — запита се на глас Лорн.

— Това е работа само на Естеверис — каза Алан.

— Естеверис не може да ги освободи, нито да нареди да ги удушат в килиите им — каза Енцио. — И се съмнявам, че иска процес, който те да превърнат в трибуна, а други да поемат защитата им.

— И най-вече — добави принцът — той не може да ги екзекутира, без да ги превърне в мъченици.

— Така че ги предава на Иргаард заедно с крепостта — заключи Лорн. — Като оставя на Черния дракон грижата да реши съдбата им.

— Трябва да признаем, че е доста добре изиграно — каза Алан, като се дръпна от прозореца.

Изглеждаше едновременно примирен и възхитен. С походка, която беше по-несигурна, отколкото му се искаше, той отиде до масата, напълни с вино първата чаша, която му попадна пред очите и я пресуши на един дъх, прав. Двамата му приятели се спогледаха, но не казаха нищо.

Лорн се обърна към хоризонта на север, който отразяваше като огледало Морето на мъглите. С изненада видя отблясъка на предмет, отразяващ слънчевите лъчи там, където чакаше иргаардският флот.

— Десет кораба — каза Енцио, който беше видял същото като него. — Което означава бойна ескадра. Ето какво въоръжава Иргаард, за да ескортира дипломатическа мисия.

— Официално — каза Алан зад гърба им — това е, за да бъде защитен принцът-дракон от евентуални нападения на скандските пирати…

— Все едно вече се виждат скандски платна далеч на изток в Морето на мъглите! — процеди Лорн.

— Може би не са поели по най-прекия път… — подигравателно подхвърли Енцио.

Настъпи мълчание, през което Алан довърши последната бутилка вино и каза:

— Време е да вървим, Енцио. Генералната репетиция скоро ще започне и ние не искаме да караме кралицата да чака, нали?

— Разбира се, че не — отвърна Енцио.

— И нищо да не помрачи празника — изтърва принцът с горчивина, която заинтригува Лорн.

* * *

Алан и Енцио тръгнаха, като оставиха Лорн и Лиам сами.

Сармският благородник обаче бързо се върна да вземе меча си, който беше откачил, за да седне по-удобно в началото на обяда.

Но това беше само претекст.

Докато закачаше меча на колана си, той хвърли бърз поглед към отворената врата, хвана Лорн за лакътя и го дръпна настрана. Лиам разбра и излезе, след като набързо отдаде чест.

— Трябва да побързам да ида при Алан — каза Енцио. — Ти забеляза, нали?

— Така мисля.

— Колко чаши вино изпи той?

— Две.

— И аз видях толкова. А колко празни бутилки можеш да преброиш?

Лорн погледна към масата, която слугите бяха започнали да разчистват.

— Три — отговори той мрачно.

— Когато отидох при него тази сутрин, вече беше пил. И това не се случва за пръв път. Даже му е станало като навик от няколко седмици.

Лорн загрижено замълча.

Противно на Енцио, той беше виждал Алан съвсем малко, преди да отпътуват с Плаващия дворец. Но му се струваше, че всеки или почти всеки път принцът пиеше малко повече от разумното. За жалост, това не беше най-лошото и Лорн — несъмнено, защото не искаше да си го признае до този момент — разбра какво искаше да му каже Енцио.

— Мисля, че Алан отново е започнал да взема кеш, Лорн.

Лорн отстъпи назад и се извърна от приятеля си.

— Зная, че му се случва да пие вино, подправено с кеш за аромат — призна той. — Това не е разумно, но…

— Не, Лорн. Не ти говоря за това. Говоря ти за ликьор от кеш. Мисля, че започна отново да го пие на Плаващия дворец. Откакто се… върна, той имаше достатъчно време да открие в какво се е превърнал Дворът на Върховното кралство и ми се струва, че му е все по-трудно да го изтърпява.

Лорн въздъхна с неподвижен поглед и стиснати от гняв челюсти, но не каза нищо.

— Алан върви на зле, Лорн. Нещо го яде отвътре. Има нужда от помощ и ти знаеш, че ще се довери единствено на теб.