Пиер Певел
Рицарят (76)

Глава 15

На другата сутрин под спокойния поглед на Исарис Лорн направи нещо, което от дълго време не беше правил. Без дори да е сигурен, че вярва в божествената същност на Великите дракони, без да се обръща конкретно към някого от тях, той се помоли, коленичил въоръжен пред един прозорец, през който нахлуваше бледата светлина на изгрева. Не се моли за себе си, нито за своето опрощение, а за душите на тези, които вярваха и които щяха да умрат, непознаващи лъжите на съдбата.

След по-малко от час иргаардският военен флот щеше да навлезе в пристанището на Саарсгард.