Пиер Певел
Рицарят (49)

Глава 8

Талин Йоргаст вдигна очи от обявата, която Андара току-що му беше донесъл. На нея се виждаше силуетът на Черната кула и надписът: „Ониксовата гвардия набира членове“.

— Е, и?

— Познахте ли печата?

Наистина, в долната част на обявата беше положен печат от червен восък. За да го види добре, Йоргаст трябваше да се доближи до една от факлите, които тази нощ осветяваха терасата на неговата лятна градина.

Вълча глава върху два кръстосани меча.

И една корона.

Йоргаст си спомни начина, по който чичо му беше иронизирал идеята, че рицарят, когото Върховният крал им беше изпратил, би могъл да пожелае да възстанови сам Ониксовата гвардия. Спокойствието, проявено от министъра, го беше впечатлило и той искаше да постигне подобен ефект.

— Ониксовата гвардия няма да се възроди с няколко обяви — каза той, като презрително вдигна рамене. — За това ли ме безпокоите, Андара?

— Не ми пука дали ще е Ониксовата, или някаква друга гвардия — отговори неговият доверен човек.

Това смути префекта на Червените павета.

— Моля?

— Важното е, че той набира хора — обясни Андара. — Първо този човек влиза във владение на Черната кула. После пребива четирима от моите хора и се сближава с оня проклет свещеник. А сега набира хора.

— И какво от това?

— Повярвайте ми, този човек е опасен.

— Знам какво си мислите, Андара. И дума да не става.

— Той ще изчезне. Никой никога няма да разбере какво е станало с него.

— Не! — ядоса се Йоргаст.

Андара почака малко, после каза спокойно:

— Той става популярен. Скоро вече ще бъде много късно. Всъщност понякога трябва един човек да се надигне, за да…

— Зная, зная… — прекъсна го префектът.

Положението го тревожеше повече, отколкото му се искаше да покаже. Той също не желаеше някой — особено пък представител на краля — да си прави каквото ще в квартала на червените павета. Но Естеверис беше повече от категоричен: и дума не можеше да става и косъм да падне от главата на този Лорн Аскариан. Пръстенът, който носеше, го пазеше.

— Продължавайте да го наблюдавате — каза Йоргаст. — Но ви забранявам да се захващате с него.

— Разбрано.

Андара си тръгна, като остави обявата.

Талин Йоргаст можеше да казва и да нарежда каквото си иска, но той не знаеше какво се случваше наистина в Червените павета. Андара обаче знаеше добре и той имаше много повече за губене, отколкото префектът, ако кварталът му се изплъзнеше или дори само ако жителите започнеха да се надигат. Беше направил каквото трябваше да бъде направено, когато незабавно изгори пред очите на всички бараката на оня луд дъртак.

Но сега трябваше да удари по-силно.

И по̀ на високо.