Пиер Певел
Рицарят (42)

Глава 1

В Събранието на Ирканс Седмият пазител беше този, който настояваше пред събратята си и отстояваше освобождаването на Рицаря с меча, за да се изпълни съдбата му. Противоположни мнения се бяха чули и Събранието беше обсъдило и решило в полза на Седмия, въпреки противопоставянето на Третия и на други.

Беше определен Пратеник и Рицарят с меча се видя освободен от Цитаделата на мрака и от мъченията на Тъмнината.

Тогава звездата на Рицаря отново заблестя в небосвода на Сивия дракон, но блясъкът й беше злокобен. И всички се усъмниха в правотата на решението си.

„Хроники“ („Книга на тайните“)

Свечеряваше се.

Белият драк беше запалил огън на една полянка. Конят му беше вързан недалеч, той седеше на един повален ствол и гледаше как се пече един заек, който беше убил следобед, докато пътуваше. Беше облечен в прости, здрави дрехи, не носеше броня, а на колана му висеше дълъг кинжал. Люспите му бяха бели. На дясната си вежда имаше халка от черен аркан. Полегатите му очи бяха наситено тюркоазеносини.

Скерен видя как пламъците на огъня му се усукват като моделирани от невидими ръце. Те изваяха бюст, глава и лице, скрито под широка качулка. Наоколо се спусна плътна тъмнина. Настъпи тишина, после призрачното видение се оживи и Седмият пазител каза:

— Ние от Сивия съвет настоятелно молим за вашата помощ.

— Дадена ви е — отвърна дракът с равен глас.

— Знаете ли Древния език?

— Говоря го и го чувам.

Това бяха ритуални формули. Пратеникът и Пазителят подчертаха думите си с лек поклон с глава, преди да продължат разговора на език, забравен от хората.

— Видяхме, че звездата на Рицаря с меча избледня.

— Той за малко не загина в желанието си да избяга от съдбата си — обясни Скерен.

— Спасихте ли го?

— Да.

— Какво стана с него след това?

— Рицарят разговаря с Върховния крал в Цитаделата и беше отведен пред дракона Серкарн. После отиде в Аргор, където се отличи и спечели уважението на граф Теожен.

— То ще му е от полза. Смятате ли, че е достоен за съдбата си?

— Не зная — призна белият драк, като претегляше думите си. — Душата му е… смутена.

— Звездата му блести с мрачна светлина, която затъмнява звездата на принца. Може би… може би сме се заблудили…

Признанието разтревожи Скерен, който се помъчи да остане невъзмутим и зачака.

— Но това, което направихме, не може да се върне назад — продължи Пазителят.

Дракът се съгласи.

Тъй като беше любимият Пратеник на Седмия пазител, той познаваше много добре тайните и интригите му. Беше изпълнявал многобройни мисии за него в продължение на дълги години. Винаги му беше служил вярно и предано, дори когато му се налагаше да тръгне по обиколни пътища, за да не се сблъска със Събранието. Седмият пазител винаги беше действал без да се съобразява с никого. Той беше силен, горд и независим дух, който често беше действал самостоятелно и беше поставял останалите пред свършен факт. В неговите очи целта оправдаваше средствата, щом като тази цел изразяваше волята на Сивия дракон — нищо не биваше да върви против съдбата. Това го беше довеждало дотам да взема решения, които понякога бяха спорни, и въпреки призивите към подчинение от страна на Събранието, надвишаваше правата си. Така и в този случай не се беше поколебал да прибегне до лъжа и хитрост, за да ускори освобождаването на този, чиято звезда започваше да се обвива в аура, пораждаща тревога.

— Къде се намира Рицарят сега?

— Пътува към Ориал.

— Добре.

Седмият пазител за втори път наведе глава и остави езика на драконите.

— Служете ни добре — каза той.

— Ще бъда Пратеникът на Дракона на съдбата — отговори белият драк.

Други ритуални формули, които този път отбелязваха края на разговора.

Скерен примига, когато появилата се фигура изчезна в извивките на дима. Плътната тъмнина около него се вдигна и отстъпи място на обикновен мрак. Гората се изпълни с шумове. На нощното небе се появи Мъглявината.