Барбара Тейлър Брадфорд
Жребият е хвърлен (53)

Петдесет и втора глава

— Лорд Мобри! — възкликна Алис изненадано и бързо затвори вратата на фурната, когато Чарлс Ингам влезе в кухнята на северното крило. — Мен ли търсите? С какво мога да помогна, милорд?

— Извинете, че нахлух така, госпожо Алис, но не мога да открия госпожица Шарлот. Изглежда, никой не знае къде е. Дори лейди Дафни. Минах през западното крило. Не е там. Помислих си, че може би вие знаете къде е.

— В петък ми каза, че този уикенд ще работи в болничните отделения. Мисля, че няма почивни дни. Навярно се е прибрала вкъщи по някаква причина.

— Звънях, но не ми отговори — уточни Чарлс.

Алис се позамисли, после каза:

— Сигурно е решила да си почине. Може да е била в градината и да не е чула телефона. Искате ли да й изпратя по Сесили бележка, милорд?

— Не, не — поклати глава той. — Не е необходимо. Искам да говоря с нея за нещо много важно. Но ви благодаря, госпожо Алис.

Кимна, излезе от кухнята и се запъти към фоайето. Не преставаше да се усмихва, докато слизаше по стълбите на терасата. Алис направо се смая, когато влетя в нейното царство без предупреждение, и нищо чудно. Кога ли някой е виждал шестия граф на Мобри в кухнята на Кавендън?

Докато вървеше през парка към селото, Чарлс беше неспокоен и се опитваше да се овладее. През цялата седмица Шарлот го тревожеше. Изглеждаше изморена, болнава, дори угрижена, и той наистина се изплаши за нея. Бяха много заети и не успяха да разговарят.

Може би наистина е болна и сама в къщата си в селото. И нямаше кой да се погрижи за нея.

Забърза, убеден, че има нужда от помощ. Добре че къщата й беше в края на селото откъм парка. Тя не отговори, когато след няколко минути почука, и направо влезе.

— Ето къде си била! — извика, като я видя на стълба в дневната да оправя една картина.

Шарлот не беше го чула да влиза. Стреснато се обърна, като чу гласа му, и загуби равновесие.

Чарлс видя как кракът й се подхлъзва и тя полита напред. Втурна се и успя да я хване. Позаклати се леко, но не падна. Тя не беше тежка, но от сблъсъка едва не се озоваха на пода.

Той я държеше в прегръдките си и я гледаше.

Тя вдигна поглед към него. Очите й потънаха в неговите. Нито той, нито тя отместваха поглед. Бяха хипнотизирани един от друг.

— Ужасно се разтревожих за теб — каза нежно Чарлс и преди да помисли, забравяйки всякакви задръжки, я целуна по устните.

Шарлот също го целуна и се притисна към него. Целуваха се страстно, като че ли бяха жадували един за друг и сега искаха да утолят тази жажда.

Чарлс изведнъж я остави и застана посред стаята с изумено изражение. Отиде до входната врата и заключи, после бързо се върна при нея и замаян от желание, искаше на мига да я обладае, тук, в тази стая.

Веднага пак я прегърна и устните им се сляха нетърпеливо. Сърцето му бурно биеше, копнежът му да я има беше толкова силен, че се изплаши от себе си. Прегръщаше я, усещаше тялото й до своето и на мига стана ясно, че не е импотентен. За това и дума не можеше да става.

Посегна към косата й и извади фуркетите. Тя се разпиля около лицето й, разкошна и лъскава. Той се отдръпна, впил очи в нейните… тези чудни бистри очи, странно сиво-сини с виолетови нюанси, каквито имаха само Суонови. И онова, което видя в тях, го развълнува, докосна сърцето му. Желанието й към него се отразяваше в тях.

Тя погали страните му нежно. Сърцето му залудува и той я притисна още по-силно до себе си. Вече трудно се сдържаше, възбудата му растеше и безумното желание, което изпитваше към нея, не беше изпитвал към никоя друга жена. Беше непреодолимо.

Започна да разкопчава блузата й, целуна шията й и попита тихо:

— А дали ще намерим легло? Вече пропиляхме много време, твърде много години.

Шарлот го хвана за ръка и го поведе по стълбището към спалнята. Като влязоха, Чарлс най-неочаквано застана до голямото легло с балдахин.

Сведе поглед към нея със сериозно и напрегнато изражение.

— Сигурна ли си, че искаш да продължим? Защото ако се решиш, връщане назад няма. Не и за мен. Осъзнавам, че копнееш да бъдем заедно, както и аз. Виждам го. Но ако сега правим любов, ще бъде завинаги, Шарлот Суон.

— Зная, Чарлс Ингам. Така е и открай време е било… между нас и вас.

Взе в длани лицето му и го целуна дълбоко, езикът й се преплете с неговия. И за пръв път в живота си, докато тя се притискаше към него, усети трепета на безумното, взаимно желание.

След малко престана да го целува и започна да се съблича. Чарлс хвърли сакото си на един стол и за секунди се озоваха един до друг голи в леглото.

Той се надигна на лакът и се загледа в красивото й лице. Косата й се беше разпръснала като ветрило върху възглавницата и наситеният й цвят подчертаваше още повече нейната поразителна бледност. Наведе се и докосна нежно лицето й, възхищавайки се на прекрасното й тяло — стройно и добре сложено.

Погали гърдите й, после корема и бедрата. Кожата й беше гладка като сатен. Започна да я целува и плъзна ръка между краката й. Когато докосна най-чувствителното й място, тя замръзна, после се отпусна и го остави да прави каквото поиска. Защото най-накрая беше неин и знаеше, че я обича, точно както тя го обичаше, и само това имаше значение.

Така бързо се възбуди от ласките му, беше така чувствителна към него, че той плъзна ръцете си около нея и легна върху тялото й.

— Искам да се насладя на всеки сантиметър от теб, да удължим трепета, но те искам, искам да бъда в теб.

Гласът му беше нисък, дрезгав от желание и бушуващи чувства.

— И аз искам същото, Чарлс.

Той долови нетърпението в гласа й, дишането й се ускори. Беше възбудена колкото него и нейното желание го възбуди още повече. Започна да я целува, пъхна ръце под задните й части и влезе в нея бързо, със силен тласък. Когато влажната топлина го обгърна като кадифено менгеме, той изстена от удоволствие. Остана неподвижен и й се наслаждаваше, и когато внезапно започна бързо да се изтласква, тя отвърна със същия ритъм. Трескаво се желаеха, телата им се сливаха.

Шарлот си помисли, че се разтопява в него, че става част от него. Сякаш изгаряха в собствения си огън. Тръпнещото й тяло се изви към неговото, ръцете и краката й се увиха около него. Сърцето му биеше лудо до нейното.

Двамата едновременно изпаднаха в екстаз и той се прилепи към нея, като че ли никога нямаше да я пусне. И знаеше, че наистина няма да я пусне.

* * *

Чарлс държеше Шарлот в прегръдките си и в душата му цареше мир, какъвто до този момент не знаеше, че съществува. Не изпитваше никакво страдание… само доволство и още нещо, което не можеше да определи.

Шарлот първа заговори:

— Много си мълчалив, Чарлс.

— Мисля си за теб, колко спокоен и доволен се чувствам — отвърна той с глас, изпълнен с любов и нежност.

— Радвам се. — Тя се притисна до него и сложи глава на рамото му. — Защо дойде да ме търсиш днес?

— И вчера те търсих. Исках да те видя, да говоря с теб, просто да бъда с теб. И като не те намерих, станах много неспокоен.

— Защо?

— Защото ужасно се разтревожих за теб. От няколко седмици не изглеждаш добре, някак разстроена си. Не мога да си представя къде беше вчера и днес, след като всички твърдяха, че си в болничните отделения. И въпреки това не успях да те открия. Трябва да призная, че обезумях, отчаях се, изплаших се, щом искаш да чуеш истината.

След малко тя каза тихо:

— Почувствах, че не мога да дойда в Кавендън този уикенд. Не исках, затова си останах вкъщи.

Той се отдръпна от нея, седна и я погледна:

— Какво има, Шарлот? Да не си болна?

— Не, не съм — отговори тя, подпря се на възглавниците и също го погледна. Докосна лицето му с върховете на пръстите си и съвсем неочаквано очите й се напълниха със сълзи.

Той взе ръката й, загледа се в нея по-разтревожен от всякога.

— Какво има, за бога?

— Нищо. Ще ми мине.

— Трябва да се грижиш повече за себе си. Работиш твърде много. Аз също. Имаме нужда от промяна. Да отидем до Лондон за няколко дни, да си починем от Кавендън… — Замлъкна изведнъж, като осъзна какво говори. Обърна се леко, загледа я и я хвана за раменете. — Необходима си ми. Искам те до себе си. Обичам те, о, моя скъпа Шарлот, обичам те толкова много!

Тя му се усмихна тъжно.

— Обичаме се от деца.

— Нека веднага да поясня. Онова, което искам да кажа, е, че съм влюбен в теб. И ти си влюбена в мен, нали?

— Да. И се тревожа за теб. Зная колко самотен си, аз също съм самотна. Все се питам защо не сме заедно. Затова не дойдох този уикенд. Защото знаех, че не мога да понасям повече. За мен беше мъчение да те виждам всеки ден, да искам да те докосна, да те прегърна. Да те успокоя, да бъдеш щастлив. Да правя любов с теб. — В очите й отново се насъбраха сълзи и тя ги избърса с пръсти. — А не можех да си позволя нито едно от тези неща.

— О, скъпа, не плачи. — Прегърна я и я притисна до себе си. — Толкова сме глупави. И дълго време бяхме глупави. И двамата сме минали четирийсетте, а се държим като деца. Трябва да бъдем заедно, да се възползваме от възможността за щастие, преди да е станало прекалено късно. Във всеки случай вече ти казах, ако правим любов, връщане назад няма, и ти се съгласи. Затова се опасявам, че от мен няма да се отървеш.

— Слава богу! — възкликна тя, усмихвайки му се.

— Често казваш, когато нещо се случи, че така е било писано, и това днес е било писано — промърмори той.

— Зная… такава е съдбата ни, предполагам. — Погледна го скришом и едва се сдържа да не се засмее. — Открих преди години интересен факт в един от старите дневници на фамилията Суон и наскоро пак ми попадна. Това е история, която никога не забравих.

— Зная за архива на Суон. Забранено е да се чете от Ингам. А какво откри? Разрешено ли е да ми кажеш?

Тя кимна.

— Ще ти кажа част от историята. Представлява кратка бележка, напомняща песен, от някой Суон, М. Суон, да съм точна. Датата е 1876 година. Този М. Суон е имал дълга любовна връзка с жена Ингам и е написал следното: „Суон е по мярка на Ингам като в ръкавица.“ Според теб вярно ли е?

Той забеляза закачливия й поглед и се разсмя.

— Бих разместил малко словореда, скъпа моя. В този случай мисля, че Ингам е по мярка на Суон. Какво мислиш?

— Мисля, че е по-точно — отговори Шарлот и се разсмя. Стана от леглото и отиде до гардероба. Извади копринен пеньоар и го облече. — Да отидем във всекидневната, да запалим камината и си вземем по едно питие. Искаш ли?

— С удоволствие. Съжалявам, че нямам халат тук. Да си донеса ли един утре?

Той още се смееше, когато попита, и очевидно беше щастлив. И тя сияеше от щастие.

— Никога нищо не съм откраднала през живота си, но когато Дейвид почина, взех неговия халат от гардеробната му в Кавендън…

— Защо? — прекъсна я той и я погледна. Сините му очи грееха от любов към нея.

— Защото исках да имам нещо лично негово, нещо, което можех да нося.

— Обичаше ли го?

— Да.

— И той те обичаше, нали?

— Така мисля.

— Не бъди наивна, скъпа, знам, че те е обичал. Нима е възможно който и да е мъж да не те обича? Усещах, че те е обичал, и наскоро се убедих. Била си с него през всичките тези години и как би устоял да не се влюби в теб? Положително знаеш, че си красива и интелигентна. Той два пъти овдовя, бил е самотен, ти си работила с него, сближавали сте се.

— Има нещо, което държа да ти кажа, Чарлс.

— Какво?

— Макар че работех при баща ти от седемнайсетгодишна, едва когато навърших двайсет и една, признахме любовта си. Той беше много почтен и винаги се държеше като истински благородник.

— Да, зная. И аз искам да ти кажа нещо, Шарлот. Близостта ти с баща ми никога не ме е тревожила, нито пък сега ме тревожи. Просто искам да го знаеш. Радвам се, че е споделил малко щастие с теб, наистина.

— В такъв случай можеш да облечеш неговия копринен халат. Знам, че ще ти стане.