Оливър Боудън
Подземен свят (18)

18.

Итън не разказваше на Призрака за семейството си. Той знаеше, разбира се, имената — Сесили, Джейкъб, Иви — но нищо конкретно, освен че близнаците са му кажи-речи връстници.

— Някой ден се надявам да ви запозная — каза му Итън веднъж със странно, неразгадаемо изражение. — Но едва когато се уверя, че са готови да се включат в борбата.

Призрака не знаеше повече. От друга страна, не любопитстваше, а и той не разказваше на Итън за живота си извън изкопа. Итън не знаеше нищо за Маги или за другите обитатели на тунела. Призрака не споделяше с опекуна си колко често лежи буден и зъзне от студ с очи, овлажнели при спомена за родителите си и за ухаещия на жасмин Амритсар. Или че лицето на умиращия Дани продължава да го преследва в кошмарите му. Оголени, окървавени зъби; уста, пълна със стомана и пурпур.

Той просто продължаваше да съществува, да работи на изкопа, да заравя лопатата си в тайника й след края на смяната, да се връща у дома в тунела и да се грижи за хората там.

Преди четири нощи — четири нощи, преди да открият тялото в изкопа — Призрака се прибираше „вкъщи“ и както обикновено погледна към църковния двор. Този път обаче видя, че надгробната плоча е наклонена наляво.

Вместо да продължи към тунела, той свърна в противоположната посока към Падингтън. Чакаше го дълъг път, но беше свикнал. Това беше част от ежедневното наказание, което изтърпяваше за своето…

Малодушие, мислеше си понякога, вледенен в часовете на непрогледния мрак преди зазоряване.

Но не бе проявил малодушие в нощта, когато спаси Маги, нали? Пребори се за правдата.

Може би все пак не беше малодушие. Поне не това. Бездействието му се дължеше вероятно на колебание или на неохота — на нещо, което бе спряло ръката му в нощта на бойното кръщене и бе посрамило и него, и семейството му.

Редно бе да плати с живота си и щеше да плати, ако Итън Фрай не се беше намесил. Понякога Призрака се питаше дали всъщност не е проявил най-жалко малодушие, приемайки предложението на асасина.

Глух за уличната шумотевица — какофония от тропот на конски копита, викове на амбулантни търговци, стържеща цигулка на уличен музикант — той вървеше, потънал в спомени за Мрака. Когато сутринта вратата се отвори, Призрака очакваше екзекуторът му да застане на прага. Появи се обаче Итън Фрай, усмихнат от ухо до ухо. Изражението му се промени тутакси при вида на Джаядип, по чието лице се четеше ясно, че предвкусва смъртта. Както предишния ден, седна на сламата до него и обясни, че му е необходим за важна мисия в Лондон и Арбаз е дал благословията си.

Уточни, че се налага да действа под прикритие. „Дълбоко прикритие“, така се изрази Итън. Предупреди го да не си въобразява, че от съжаление е скроил какъв да е план, само и само да спаси младежа от асасинското острие. Бил поискал Джаядип да му служи, защото той бил най-талантливият му ученик.

— Помниш сигурно, че не одобрявах възложената ти мисия — каза Итън и Джаядип кимна тъжно. — Причината е, че виждам у теб хуманност, от която според мен Братството може да извлече полза. Новата ти задача обаче няма да е приятна. Ще станеш друг човек, Джаядип, ще скриеш предишното си съществование зад неузнаваема маска. Вече няма да бъдеш Джаядип Мир, разбираш ли?

Младежът кимна и Итън излезе от килията. Ала този път вратата остана отворена.

След кратък размисъл Джаядип също се изправи и най-сетне напусна Мрака.

 

 

— Мисията започва сега — каза му Итън Фрай призори на другия ден.

Топлотата, която Джаядип беше свикнал да вижда в очите на учителя си, бе изчезнала. Облекчението на Итън, че е освободил младежа, не трая дълго. Време беше за следващата стъпка, следващия етап от операцията.

Стояха сами на вълнолома. Корпусите на корабите трополяха, поклащайки се върху заоблените вълни. Чайките се рееха над тях и надаваха пискливите си крясъци.

— Време е да се сбогуваме. — Итън огледа момчето от главата до петите и кимна доволно, че носи бедняшки дрехи, както се бяха договорили. — Сам ще стигнеш до Лондон. Намери си жилище, подходящо за бедняк. Ето… — Даде му малка кесия с монети. — С това ще се препитаваш. Няма да ти стигне задълго, затова харчи умно. Помни, че от този момент нататък вече не си Джаядип Мир, син на Арбаз и Пяра Каур от Амритсар, свикнал да се радва на удобства, богатство и почтително отношение. В Лондон ще пристигнеш като калта на земята, смугъл бездомник без пукнат грош на име Бхарат Сингх. Аз обаче ще те наричам с прозвището Призрака.

У Джаядип веднага се надигна омраза към името Бхарат Сингх. Призрака му отиваше повече.

— След като се настаниш, ще си намериш работа — продължи Итън, — но на конкретно място, чиято значимост ще ти стане ясна след няколко месеца. Искам да станеш копач на тунела за подземната железница в северозападния район на града.

Джаядип поклати объркано глава. Затрудняваше се да осмисли всичко. Нов живот? Нова работа? В непозната земя, където рожденото име няма да го облагодетелства, без бащините напътствия и без съветите на Итън. Струваше му се невъзможно да искат това от него. А сега и друго. Копач на тунел за железница?

— Не се безпокой отсега — успокои го Итън, прочел мислите му. — Всичко ще ти се изясни, когато пристигнеш в Лондон. — Започна да свива пръсти един по един. — Първо си намираш убежище, подходящо за човек от най-ниската социална прослойка. После опознаваш обстановката и си намираш работа на изкопа за градската железница. Ясно ли е?

Младежът кимна машинално с надеждата с течение на времето загадките да се разбулят от само себе си.

— Добре. Имаш три месеца от днес нататък да изпълниш задачите. Междувременно прочети внимателно това…

По-възрастният асасин измъкна изпод робата си кожена папка, овързана с канап.

Джаядип я взе и я огледа от двете страни, чудейки се какво има вътре.

— Съветвам те да прочетеш документите по време на плаването и да ги хвърлиш в океана. Непременно запомни съдържанието им. След три месеца ще се срещнем в полунощ в градината на сиропиталището на Грей Ин Роуд. И последно, но най-важно — при никакви обстоятелства не бива да показваш, че притежаваш способности, надхвърлящи обичайните за седемнайсетгодишно бедно индийче. Бъди по-нисък от тревата. Не си асасин и няма да се държиш като асасин. Заплашат ли те, страхувай се. Не се старай да си по-трудолюбив и по-способен от другарите си на изкопа. Главното е във всяко отношение да се сливаш с тълпата. Разбираш ли?

Призрака кимна отново, заслушан в плисъка на водата, над която слънцето проправяше път на новия ден.