Оливър Боудън
Подземен свят (78)

78.

На улицата й провървя. Натъкна се на един от невръстните информатори на Хенри.

— Хванаха го, госпожице — каза й детето. — Отведоха господин Хенри. Не можахме да ги спрем. Откараха го с червена карета. Няма да стигнат далеч обаче. Едното колело ще падне всеки момент. Вижте как криволичи дирята!

Иви му благодари. Благодари и на щастливата си звезда, че асасините разчитат на подкрепата на хората. Нека тамплиерите опитат да проследят карета в Лондон без очите и ушите на местните!

И така, тя проследи каретата, прекосявайки бързо оживените улици — още едно незабележимо лице в тълпата. Стигна до Ковънт Гардън, където откри изоставения впряг.

Втурна се през площада с надеждата да зърне Хенри или похитителите му, но от тях нямаше и помен. Амбулантен търговец я погледна с възхищение и тя тръгна към него — време беше да пусне в ход чара си.

— Видя ли някой да излиза от каретата? — посочи с най-сладката усмивка, която успя да си лепне.

— Да, издърпаха някого. Май беше мъртвопиян. Отнесоха го в църковния двор. Да изтрезнее на спокойствие сигурно.

Търговецът на масла до него додаде, смъквайки любезно шапка:

— Да. Колелото падна и тогава го смъкнаха. Казаха, че си ударил главата. Не знам защо го отведоха в църквата, но отидоха натам.

И двамата й сочеха познатия портал с колони на църквата „Свети Павел“, възправена внушително в отсрещния край на площада. Всеки друг ден Иви би се впечатлила от достолепното й присъствие сред другите високи сгради. Не и днес. Днес тя виждаше гробница. Заплаха.

Благодари на обожателите си, прекоси площада и влезе в задния двор на църквата. Тръгна в сенките — първо бързо, после по-предпазливо, доловила гласове наблизо.

Прокрадна се в дъното на двора, където бурените се ширеха необезпокоявани, и там се натъкна на импровизиран тамплиерски лагер. По средата седеше Хенри, завързан за стол. Около него стояха стражи. За миг тя си помисли ужасена, че са го убили. Главата му бе отпусната безжизнено върху гърдите. От друга страна, нищо в думите на похитителите му не подсказваше, че е мъртъв.

— Защо го доведохте тук? — попита единият.

— Асасин е — отвърна друг. — Не искахме да се измъкне, преди да го разпитате.

Първият страж явно беше на тръни.

— Преди църквата беше по-сигурно място. Казах ви да не идвате тук.

— Стореното — сторено. Хайде! Събуди го.

Докато вторият страж раздрусваше Хенри, за да го свести, Иви изскочи от сенките с извадено острие. Обезвреди светкавично противниците си. Не искаше да удължава схватката. Не я интересуваше нито достойнството на врага, нито собствената й гордост. Просто приключи — бързо и безмилостно.

Колко различна беше сега от неопитния асасин, впуснал се в първата си мисия!

Щом тамплиерите паднаха покосени, тя се втурна към Хенри.

— Раниха ли те? — попита, докато го развързваше.

Той поклати глава.

— Добре съм. Слушай! Изпратиха човек да премести чертежите. Намери ли ги?

Сега беше неин ред да поклати глава.

— Залавянето ми провали плановете ти. Съжалявам — каза той, докато се отдалечаваха тичешком от църквата.

Върнаха се посърнали в базата.