Оливър Боудън
Подземен свят (75)

75.

Часове по-късно, когато градът потъна под саван от мрак и мъгла, Иви Фрай се бе притаила в ниша в стената с изглед към вътрешния двор на Кулата. Вляво виждаше потъмнелите прозорци на Лантърн Тауър, пострадала в пожара през 1774 и недочакала ремонт. Ето защо и досега това крило на Кулата пустееше, неосветено и неохранявано.

Иви насочи поглед към централния комплекс, където се издигаше Бялата кула — постови, бдящ над по-ниските сгради наоколо. Различи познатите фигури на кралските стражи, които пазеха Кулата денем и нощем. Сред тях имаше съюзник на Хенри. Следващата й задача беше да го открие.

Размърда мускули. Дебнеше от четири часа — достатъчно, за да разучи движението на стражите. Очевидно бяха две различни групи. Несъмнено се мътеше нещо. И Иви предположи какво.

После вниманието й привлече появата на Люси Торн.

Иви се спотаи още по-надълбоко в сенките, докато съперницата й слизаше от каретата и прекосяваше двора към стъпалата пред Бялата кула. Очите на тамплиерката обходиха стените наоколо, но подминаха укритието на Иви. После Люси Торн изкачи стъпалата и влезе в кулата.

Иви реши да почака още малко. Под нея изпълняваха Церемонията на ключовете, но тя се загледа в друга посока — към двама стражи, влачещи полицай. Мъжът протестираше, но сякаш никой не чуваше ругатните му.

Е, не точно никой. Трети кралски гвардеец наблюдаваше с безпокойство как теглят полицая към казармите „Ватерло“ в западния край на комплекса.

Изражението му й подсказва, че е нейният човек.

Решила, че моментът за действие е настъпил, тя се изправи, спусна се от наблюдателницата си и скочи в двора, недалеч от мястото, където той стоеше, явно разколебан какво да предприеме. Снишена в сенките, привлече вниманието му с тихо изсвирване, обясни му, че е приятелка на Хенри, и видя как по лицето му тутакси се изписва облекчение и доверие.

— Слава богу, че дойде — въздъхна той и й обрисува накратко положението — как тамплиерите са пуснали пипала в йерархията на кралската стража; мнозина гвардейци, разбира се, не били тамплиерски шпиони, а предани войници на кралицата, но слуховете и подозренията не им давали мира и равновесието на силите било нарушено.

— Онази жена… Торн… отиде в параклиса на свети Йоан — посочи с палец към кулата, където се виждаше сводът на църквата. — Ще ти помогна да влезеш.

Иви кимна.

— Трябва обаче да се престорим, че съм те арестувал — продължи той.

Улови й ръцете, подкара я към казармите и я въведе в главното преддверие.

Тя веднага забеляза колко много тамплиери са внедрени в кралската стража. Обсипаха я с подигравки, докато прекосяваха казармите.

— Мед ми капе на душата да видя окован асасин!

— Тамплиерите владеят Лондон! Не го забравяй!

Съюзникът й я въведе в коридора към килиите и затвори вратата към външните казарми, заглушавайки гласовете им.

Двама стражи стояха на пост пред портал в далечния край. Те също заподхвърляха пиперливи забележки, но Иви Фрай ги накара да си глътнат думите. Престори се, че се отскубва от ръцете на съюзника си, измъкна острието си и го заби през туниката на първия гвардеец. Вторият така и не успя да се опомни. Приклекнала, Иви замахна нагоре, прониза го в бедрото и когато той се преви одве от болка, заби острието между ключицата и врата му. Той изгъргори и се строполи на каменния под. Мъртъв.

Съюзникът й вдигна палци, прошепна, че ще организира подкрепление, и се отдалечи бързо. След секунди Иви чу отвън да долита шум от битка.

Кратката схватка протичаше в съпровода на настойчиви приглушени викове от вътрешността на килията до нея. Доловил суматоха в коридора, полицаят се опитваше да привлече вниманието към себе си.

— Ехо! Има ли някой там? — повтаряше иззад дебелата дървена врата.

Иви приближи устни до нея.

— Да, приятел.

— Добре! Ще ме освободиш ли, приятелю?

Иви умееше да разбива ключалки. Баща й се бе погрижил да я обучи и не след дълго тя застана пред признателния полицай с почервеняло лице.

— Благодаря — заекна той. — Станах жертва на предателство. Оскверняват параклиса! Госпожица Торн ми каза да съм благодарен, че не ме убиват веднага. Каква дързост!

— Търси предмет с огромна сила — обясни му Иви. — Не бива да й позволяваме да го открадне.

Лицето на полицая посърна.

— Кралските накити ли смята да отмъкне?

Иви поклати глава.

— Нещо по-важно.

Приятелят на Хенри се бе погрижил да обезвреди враговете в казармата. Западното крило беше тяхно. Отвън полицаят се обърна към хората си:

— Е, джентълмени, изправени сме срещу неочакван враг — предатели в редиците ни.

После очерта план за действие и им демонстрира при какъв сигнал ще ударят подставените лица на тамплиерите.

Мъжете се разпръснаха и после, когато Иви им даде знак, атакуваха. Тамплиерите оказаха съпротива, но тя бързо разбра, че битката ще е кратка и лесно спечелена. Дори не се наложи да изважда скритото си острие по пътя към входа на Бялата кула.

Влезе вътре, изкачи пъргаво стълбите и почука на вратата, молейки се хората вътре да не са чули шумотевицата от метежа долу.

Напрегна се, готова да се разправи с клетника, който ще й отвори. Никой обаче не се появи. Тя натисна тежката брава и я завъртя с лекота. Вмъкна се вътре.

Да му се не види…

Веднага усети острие на пика да опира във врата й и разбра, че е попаднала в капан. В същия момент остър като бръснач ръб на сабя притисна китката й, възпирайки всякакво движение. Иви почувства как топла капка кръв се стича под яката на жакета й, но болката беше нищо в сравнение с огорчението, че се е оставила толкова лесно да я заловят.

— Изглежда пипнахме асасин. Този път наистина — озъби й се един от тримата мъже. — Няма как да се измъкнеш. Ще те заведем при госпожица Торн. Да видим какво ще реши да те прави.

Ще ме убие, помисли си Иви. Но както казват, зад облака се крие слънце, и тя съзря своя светъл лъч. Люси Торн се намираше в параклиса. Търсеше Плаща. Е, рече си Иви. Заведете ме при нея! Тъкмо ще съм по-близо до артефакта.

Не направи опит за бягство. Отпусна се, позволявайки на пиката и сабята да останат там, където са. Не смяташе да привлича внимание към скритото си острие.

Тамплиерите направиха точно това, което искаше. Заведоха я в параклиса.

Почукаха, влязоха и Люси Торн се обърна към тях, очевидно изненадана от появата им и смръщила недоволно вежди. Явно не бе намерила Плаща. С почервеняло лице изгледа Иви между двамата стражи, застанали пред прага на тъмната зала.

— Добре дошла, госпожице Фрай — просъска. — Ще ми кажеш ли къде е Плащът?

Иви не продума. Нямаше какво да каже.

— Твоя воля — отсече Люси Торн. — Ще го намеря и без помощта ти. И после ще те удуша с него.

Обиколи помещението, като почукваше по дървената ламперия и опираше ухо до стената да чуе издайническо кухо ехо от тайник зад нея.

Междувременно Иви се готвеше за битка, преценявайки противника. Враговете й бяха четирима, но Люси Торн вече се бе сражавала веднъж с нея и бе претърпяла поражение. Зависеше от стражите, които пък бяха свалили гарда. Мислеха, че са свършили работата си, след като са довели Иви при Люси Торн.

Иви отпусна едва забележимо ръка, отдръпвайки я от непосредствената заплаха на сабята, и ненадейно коленичи, извади острието си и го заби в слабините на мъжа, застанал най-близо до нея.

Грозен удар, но предизвика много шум и плисна много кръв, а както често й бяха повтаряли, при атака шумът и кръвта са предимство, равносилно на изненадата.

Стражът падна, крещейки; другарите му се развикаха. Пиката вече не я държеше на мушка и подпряна с длан на пода, тя се завъртя към втория мъж. Получи се като юмрук в корема, само че с острие и ръкавица и той залитна назад, стиснал раната, която щеше да го обезкръви за секунди.

По отношение на третия противник обаче не й провървя толкова. Той не успя да насочи върха на пиката към нея, но я удари по слепоочието с дръжката й. Иви се олюля, разбрала какво значи липсата на болка — отложена агония — и замахна диво с острието.

То се заплете в дрехите му, отвори рана, но недостатъчна да го довърши. Той отскочи настрани, по-пъргав, отколкото изглеждаше, и се опита да я удари пак с дръжката на пиката, целейки се отново в слепоочието й.

Този път пропусна. За разлика от нея. Острието й се заби в сърцето му и той падна — мъртъв, преди да се просне на пода. Двамата му другари се гърчеха и пищяха в предсмъртна агония. Иви обаче се стрелна към Люси Торн и светкавично отблъсна камата й. Наслади се на изумлението и страха в очите на съперницата си, разбрала с мрачно задоволство, че битката е спечелена. Острието й намери целта и най-сетне настъпи сетният час на Люси Торн.

— Търсеше целебен артефакт, за да затвърдиш могъществото си — каза й Иви.

— Не моето, нашето. Толкова сте недалновидни! Не бихте използвали древните сили дори за доброто на човечеството. Надявам се никога да не намериш Плаща. Нямаш представа на какво е способен.

— Кажи ми! — настоя Иви, обзета от любопитство.

В последния момент Люси Торн сякаш размисли и реши да отнесе тайната си в гроба.

— Не — усмихна се тя и склопи очи.

Иви извади кърпичката си, натопи я в кръвта на Люси Торн, сгъна я и я пъхна отново под жакета си. Взе ключа и се огледа равнодушно. Стражите лежаха в локви от собствената си кръв; застиналото лице на Люси Торн изглеждаше почти умиротворено. Иви излезе от параклиса и по коридорите на кулата, осветени от мъждукащи лампи, стигна до главния портал. Застана на най-горното стъпало и обходи с очи двора, където полицаят и съюзникът на Хенри Грийн от кралската стража приветстваха хората си, вече извоювали победа.

Плащът не е тук, помисли си Иви. Но Короната отново владееше Лондонската кула и това поне беше добре свършена работа.

Докато вървеше към базата, мислите й се върнаха към последните думи на Люси Торн. Вярно, наистина си представяше артефакта като целебно средство. Наивна представа вероятно, ако се съди по интереса на тамплиерите. Е, вече бе разбрала, че Плащът дарява вечен живот. Възможно ли беше обаче Люси Торн да е знаела и друга тайна? Размишлявайки, Иви си спомни нещо, което бе прочела отдавна. И не след дълго взе перо и лист и изпрати писмо на Джордж Уестхаус.