Оливър Боудън
Подземен свят (74)

74.

Иви тънеше в мрачни мисли. Вярно, радваше се, че Джейкъб напредва. Беше отстранил банкера Тюпъни, отваряйки пробойна във финансовата мрежа на тамплиерите. Също толкова успешно протичаха и по-дребните му набези.

Тя обаче не можеше да се похвали с подобни постижения.

От една страна, имаше възможност да прекарва повече време с Хенри и дори язвителните забележки на Джейкъб не успяваха да помрачат задоволството й. От ден на ден връзката й с Хенри ставаше все по-крепка.

От друга страна обаче, проучването им не даваше резултати. Четяха и препрочитаха стари книги и документите, открити от Иви, но сякаш не научаваха нищо.

Тя размишляваше над думите на Люси Торн. Как Плащът дарява вечен живот. Вече знаеха, че „лекува и най-жестоките рани“, но вечен живот?

А сега ключът на Иви беше у Люси Торн.

— Какъв е смисълът да имаш ключ, ако не знаеш каква врата отваря? — попита тя един късен следобед, когато с Хенри пропиляваха поредните часове в компанията на свещи и объркващи писания.

— Госпожица Торн, предполагам, е изправена пред същото затруднение — отбеляза сухо Хенри, без дори да вдига глава от дневника, в който се бе задълбочил.

Уместна констатация. Иви кимна с натежало сърце и отново се съсредоточи в четивото си. И в същия момент го видя.

— Хенри! — възкликна тя и докосна дланта му; усетила познатия трепет, отдръпна бързо ръка и смутено прочисти гърло. — Гледай!

Под показалеца й Хенри видя изображение на ключа. Аха! Развълнуван, умът му веднага свърза точките и той посегна към друга книга.

— Напомня сбирката на кралицата — каза, разлиствайки страниците; откри каквото търсеше и я погледна със светнали очи. — Съхраняват я в Лондонската кула.