Метаданни
Данни
- Серия
- Орденът на асасините (8)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Underworld, 2016 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Емилия Карастойчева, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,3 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Оливър Боудън
Заглавие: Орденът на Асасините. Подземен свят
Преводач: Емилия Карастойчева
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (не е указано)
Издател: ЕРА
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: английска
Печатница: „Експертпринт“ ЕООД
Редактор: Евгения Мирева
ISBN: 978-954-389-376-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/934
История
- —Добавяне
71.
В неведение какви сили заговорничат срещу тях, Иви и Хенри проучваха находката й в магазина и в убежището им.
— Може да не си намерила райска частица, но тази книга е безценна — каза й утешително той.
Тя го погледна благодарно и двамата се взираха дълго един в друг. После Иви прочисти смутено гърло и откъсна очи от неговите. Сведоха отново глави над дневника от сандъка.
— Гледай! — посочи Хенри. — Пише, че лондонските асасини са открили плащ.
Плащ.
Иви се приведе до него — по-близо, отколкото беше необходимо. И двамата го разбираха. Раменете им се докоснаха и те се насладиха на вълнуващия допир.
— Пише, че лекува дори най-тежките рани — прочете Иви. — Ако асасините бяха открили подобно нещо, татко сигурно щеше да знае.
Не, той беше обсебен от артефакта в тунела за подземната железница, помисли си Хенри.
— Навярно пропускаме нещо — предположи.
И сякаш по сценарий Иви забеляза как документите, пъхнати в дневника, се събират в карта. Огледа я, грабна я и тръгна към вратата.
— Няма ли да дойдеш? — подхвърли през рамо.
Хенри сви смутено рамене.
— Работата на терен не ми е специалност.
— Намерихме пътеводител към предмет на предците. Не искаш ли да се впуснеш в откривателска експедиция?
Искаше, разбира се. И искаше да остане с Иви.
— Невъзможно е да откажа, след като го представяш така.
Двамата поеха по маршрута, описан в картата, развълнувани от откритието си и доволни, че са заедно. Стигнаха до спокоен градски квартал, чиито обитатели явно бяха по-заможни, а къщите им — по-внушителни. Нещо хрумна на Хенри. Към Куин Скуеър ли отиваха?
— Струва ми се, че картата ни води към имението на Кенуей — каза той.
— На Кенуей ли? Пирата?
— Асасин и пират. Да.
— Странно как досега не са претърсили дома му, щом е бил асасин.
— Синът му Хайтам станал тамплиер. Сега къщата е тяхна.
— Значи тамплиерите притежават къща с асасински съкровища в нея? И не са ги открили?
Хенри се усмихна.
— Сигурно умеем по-добре от тях да крием неща.
Стигнаха площада и дори Хенри разбра, че годините са го променили. Навремето се наричал Куин Ан Скуеър и от двете му страни се редели имения — сред тях и домът на семейство Кенуей — но макар статуята да си стоеше на мястото, а пивницата „Куинс Лардър“ да привличаше клиентела от незапомнени времена, в повечето сгради сега се помещаваха болници и благотворителни институции, както и книжарници и печатници.
Къщата на семейство Кенуей обаче не беше променила предназначението си. Тук Едуард Кенуей бе живял след завръщането си на родния бряг. Синът му Хайтам бил приет в Ордена на тамплиерите — дълга и страховита история, изправила баща срещу син.
Дженифър Скот, дъщеря на Едуард и доведена сестра на Хайтам, също живяла тук, проклинайки и асасините, и тамплиерите, макар да продължавала да се възползва от облагите, които й носела връзката с двете организации — включително охолния дом на вече преименувания Куин Скуеър.
Застъпвайки се от време на време за идеята асасините и тамплиерите да тръгнат по пътя на разбирателството, Дженифър Скот останала тук до края на дните си и когато най-сетне починала на достолепна възраст, лондонските тамплиери — а вероятно и асасините — си поели облекчено дъх.
Сега Иви и Хенри прекосиха площада, подминавайки католическия приют за бедни старци и централата на Обществото на Сен Венсан дьо Пол. На няколко крачки от нея Иви спря внезапно и дръпна Хенри към железния парапет, опасващ площада — единственото възможно укритие.
— Гледай! — прошепна му, сочейки карета пред дома на семейство Кенуей.
В същия момент от нея излезе жена, която никой не би пропуснал да познае — Люси Торн.
— Ще бъда в кабинета! — чуха я да казва. — Не искам да ме безпокоят, освен с новини за изгубения бележник.
При тези думи двамата тамплиери влязоха в къщата, а Иви и Хенри се спогледаха тревожно. Първото предизвикателство бе да успеят да влязат. Второто — да не се сблъскат с Люси Торн.
Но вече бяха стигнали твърде далеч.