Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Орденът на асасините (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Underworld, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 3гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2016)
Корекция и форматиране
NMereva(2017)

Издание:

Автор: Оливър Боудън

Заглавие: Орденът на Асасините. Подземен свят

Преводач: Емилия Карастойчева

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: ЕРА

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Експертпринт“ ЕООД

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-389-376-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/934

История

  1. —Добавяне

51.

По-късно, когато Джейкъб и Иви си легнаха, обсебени от яркия спомен за давещия се, хриптящ мъж, оцветил плочника в алено със собствената си кръв, Джордж и Итън се върнаха в кабинета. И двамата бяха потресени от случилото се и разтревожени от въпроси, на които нямаха отговори. Изпиха две чаши от най-хубавото шотландско уиски на Итън, преди да продумат.

(И Иви, пропълзяла от горния етаж, да ги чуе.)

— Имаме ново развитие значи — отбеляза Джордж.

— Да речем…

— Да му се не види.

Итън се взря в нищото. Мислеше, че веднага трябва да изпрати вест в Амритсар. Да им съобщи, че са останали с един асасин по-малко, и да ги попита какво се е случило с Кулприйт.

— Е, всяко зло за добро — каза. — Произшествието подготви близнаците за бойното им кръщение.

Джордж се засмя сухо.

— Това писмо… — вдигна листа. — Ще го декодираме ли?

Седнаха зад писалището и разтвориха няколко асасински книги с шифри. Не след дълго преведоха посланието. То гласеше: „Мисията компрометирана. Да се прекрати. Приятел“.

— „Приятел“, който лежи край Оукли Лейн. — Джордж остави писмото.

Скоро щяха да открият тялото. Всеки момент двамата асасини очакваха да чуят полицейска гълчава.

— Мъжът там умря от срам — каза Итън.

Пред вратата Иви се спотайваше, наострила слух, и мислеше за опозорения Аджай. От асасинските хроники знаеше, че е имало и друг — Ахмад Софиян, самоубил се по подобни причини.

— Имаш право — въздъхна Джордж. — Предал е Кредото. Но колко е казал на врага? Знаел ли е достатъчно всъщност? Никога не си бил словоохотлив пред мен. Недоумявам какво е могъл да им каже.

— Ето как стоят нещата, Джордж. Ако ти и Аджай бяхте събрали каквото знаете, щяхте да получите почти цялата картина. Но единият без другия? Никакъв шанс.

— Въпреки това трябва незабавно да информираш Призрака.

Итън задъвка замислено устни.

— Не съм сигурен. Познавам го. Ще заложи на предпазливостта и ще прекрати мисията.

— Е, така пише в бележката. — Джордж се приведе напред с объркано и притеснено изражение. — Не вярвам на ушите си, Итън! Ако информираш Призрака и той реши да продължи, значи в най-добрия случай страда от опасен оптимизъм, а в най-лошия — от самоубийствени наклонности. Ако прекрати мисията, ще постъпи правилно. Разбира се, че би препоръчал да мислим с главите, а не с желанията си. И в двата случая обаче си длъжен да му кажеш, за да му дадеш право да избира.

Итън поклати непреклонно глава.

— Вярвам на Призрака. Вярвам, че е способен да се грижи за себе си. И най-вече — вярвам му, че ще ни донесе артефакта.

— Значи трябва да му се довериш да вземе решение.

— Не, Джордж, съжалявам, не мога…

В далечината отекна полицейска сирена.