Метаданни
Данни
- Серия
- Орденът на асасините (8)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Underworld, 2016 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Емилия Карастойчева, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,3 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Оливър Боудън
Заглавие: Орденът на Асасините. Подземен свят
Преводач: Емилия Карастойчева
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (не е указано)
Издател: ЕРА
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: английска
Печатница: „Експертпринт“ ЕООД
Редактор: Евгения Мирева
ISBN: 978-954-389-376-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/934
История
- —Добавяне
51.
По-късно, когато Джейкъб и Иви си легнаха, обсебени от яркия спомен за давещия се, хриптящ мъж, оцветил плочника в алено със собствената си кръв, Джордж и Итън се върнаха в кабинета. И двамата бяха потресени от случилото се и разтревожени от въпроси, на които нямаха отговори. Изпиха две чаши от най-хубавото шотландско уиски на Итън, преди да продумат.
(И Иви, пропълзяла от горния етаж, да ги чуе.)
— Имаме ново развитие значи — отбеляза Джордж.
— Да речем…
— Да му се не види.
Итън се взря в нищото. Мислеше, че веднага трябва да изпрати вест в Амритсар. Да им съобщи, че са останали с един асасин по-малко, и да ги попита какво се е случило с Кулприйт.
— Е, всяко зло за добро — каза. — Произшествието подготви близнаците за бойното им кръщение.
Джордж се засмя сухо.
— Това писмо… — вдигна листа. — Ще го декодираме ли?
Седнаха зад писалището и разтвориха няколко асасински книги с шифри. Не след дълго преведоха посланието. То гласеше: „Мисията компрометирана. Да се прекрати. Приятел“.
— „Приятел“, който лежи край Оукли Лейн. — Джордж остави писмото.
Скоро щяха да открият тялото. Всеки момент двамата асасини очакваха да чуят полицейска гълчава.
— Мъжът там умря от срам — каза Итън.
Пред вратата Иви се спотайваше, наострила слух, и мислеше за опозорения Аджай. От асасинските хроники знаеше, че е имало и друг — Ахмад Софиян, самоубил се по подобни причини.
— Имаш право — въздъхна Джордж. — Предал е Кредото. Но колко е казал на врага? Знаел ли е достатъчно всъщност? Никога не си бил словоохотлив пред мен. Недоумявам какво е могъл да им каже.
— Ето как стоят нещата, Джордж. Ако ти и Аджай бяхте събрали каквото знаете, щяхте да получите почти цялата картина. Но единият без другия? Никакъв шанс.
— Въпреки това трябва незабавно да информираш Призрака.
Итън задъвка замислено устни.
— Не съм сигурен. Познавам го. Ще заложи на предпазливостта и ще прекрати мисията.
— Е, така пише в бележката. — Джордж се приведе напред с объркано и притеснено изражение. — Не вярвам на ушите си, Итън! Ако информираш Призрака и той реши да продължи, значи в най-добрия случай страда от опасен оптимизъм, а в най-лошия — от самоубийствени наклонности. Ако прекрати мисията, ще постъпи правилно. Разбира се, че би препоръчал да мислим с главите, а не с желанията си. И в двата случая обаче си длъжен да му кажеш, за да му дадеш право да избира.
Итън поклати непреклонно глава.
— Вярвам на Призрака. Вярвам, че е способен да се грижи за себе си. И най-вече — вярвам му, че ще ни донесе артефакта.
— Значи трябва да му се довериш да вземе решение.
— Не, Джордж, съжалявам, не мога…
В далечината отекна полицейска сирена.