Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Орденът на асасините (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Underworld, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 3гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2016)
Корекция и форматиране
NMereva(2017)

Издание:

Автор: Оливър Боудън

Заглавие: Орденът на Асасините. Подземен свят

Преводач: Емилия Карастойчева

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: ЕРА

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Експертпринт“ ЕООД

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-389-376-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/934

История

  1. —Добавяне

38.

— Е, кажи ми истината? — настоя Абърлайн.

— Не разбирам накъде биеш.

Извънредната среща на строежа бе приключила бързо и Абърлайн се бе оттеглил с подвита опашка. В участъка сержантът му натри сол на главата и после, с опашка между краката и осолена глава, Абърлайн тръгна да търси охранителя.

Защо ли? Защото беше видял изражението му, а и изражението на Бхарат Сингх. Не бил той, друг път. Двамата се бяха познали. Дори… колкото и странно да изглеждаше, Абърлайн беше сигурен, че е съзрял в погледите им неохотно взаимно уважение.

Затова следващата му неотложна задача бе да открие телохранителя, което не се оказа трудно. Свари го на същото място, където предишния ден го бяха намерили с Хейзълуд — „Десетте камбани“ на Къмършъл Стрийт в Уайтчапъл, любимо свърталище на уличници, скитници, низвергнати полицаи и опозорени бивши телохранители, дошли тук да удавят мъката си.

— Мисля, че го прикриваш — каза Абърлайн.

Телохранителят си взе безмълвно халбата и се премести на маса в сепаретата. Абърлайн го последва и седна срещу него.

— Някой ти плаща да го прикриваш? Случайно да е мъж в роба?

Никакъв отговор.

— Или го защитаваш от добро сърце? — поинтересува се Абърлайн.

Мъжът го погледна тъжно и той разбра, че е на прав път. Абърлайн продължи упорито:

— А ако ти кажа, че имам свои подозрения за този индиец? Ако ти кажа, че може би той ми спаси живота и не искам да го хвърля в затвора, а всъщност мисля, че е на ангелската страна?

След още минута мълчание телохранителят заговори с глас, извиращ някъде измежду отпуснатите му рамене.

— Е, тогава вероятно си прав, полицай, защото мен ако питаш, той наистина е на ангелската страна. Добър човек е. По-добър, отколкото ти и аз ще бъдем някога.

— Говори за себе си. Значи наистина е бил в църковния двор през онази нощ?

— Да. И не е нападал никого. В действителност поправи зло, в което най-позорно участвах и аз. Работодателите ми биеха дрипава старица. Ей така, за удоволствие. И ние ги пазехме. Нали от нас се иска да не разсъждаваме и прочее.

Абърлайн кимна с тънка усмивка.

— И този млад мъж се появи… единственият минувач, който не ни подмина с бегло смущение. И когато аристократите не пожелаха да спрат, той ги накара да спрат. Не съм виждал никого да се движи толкова бързо, казвам ти — момче, мъж, животно. За нула време ни разпердушини, включително и моя милост. Заслужавахме си го. Всички до един си го заслужавахме. Ето защо не го разкрих. Но ако искрено вярваш, че е добър човек, да, той беше. Предупреждавам те обаче, че бих отрекъл и в участъка, и на свидетелската скамейка.

* * *

— Същият човек е, разбира се.

Марчънт и Кавана си бяха уговорили среща с Хейзълуд в Травълърс Клуб на Странд Стрийт, където го заведоха в залата за пушачи с изглед към Карлтън Гардънс.

Кавана беше член на клуба, препоръчан от полковник Уолтър Лавел малко преди той да го убие. Марчънт — дясната ръка на Кавана — също бе редовен посетител на клуба. Хейзълуд, от друга страна, се кокореше смаян и както по-късно разказа на съпругата си, „лигите му течаха“. Мъже като него не бяха свикнали да се забавляват в Травълърс Клуб на Странд и той подушваше пари, както вероятно и възможност да разреши проклетия си случай. И може би, ако изиграе правилно козовете си, да разреши случая и да спечели нещичко отгоре.

Без да забравяме, разбира се, факта, че се намираше на шикозно място с традиции.

Около тях отекваха весели гласове на подпийнали лордове и джентълмени, които се напиваха все повече, но подобно разпищолване не бе в стила на Кавана. Той седеше в обемист кожен фотьойл, облегнал лакти върху ръкохватките, в елегантен черен костюм, под който се подаваха искрящо бяла яка и ръкавели. Макар да се вписваше съвършено сред благородниците и богаташите, Кавана излъчваше известна опасност и джентълмените му махваха за поздрав с помръкнали усмивки, сякаш по-скоро изразяват почит, отколкото радост да го видят. Сега той се обърна към Хейзълуд и попита:

— Мислиш, че мъжът, нападнал клиента ти, и моят служител Бхарат Сингх са един и същ човек?

— Сигурен съм, сър.

— Защо си толкова сигурен?

— Защото когато чуя тропот на копита, се оглеждам за коне, сър, а не за зебри.

Марчънт го погледна объркано, но Кавана кимна.

— С други думи, логично е да е същият човек.

— Да. А и след това говорих с нашия приятел телохранителя и беше очевидно, че си мълчи по причини, известни само на него.

— Тогава вероятно се налага да убедим телохранителя — каза Кавана, а Хейзълуд си помисли „пари“ и се запита дали част от тях няма да поемат към него.

— Наистина ли — продължи Кавана — младият индиец е нападнал свирепо и безпричинно телохранителя и още… колко… четирима мъже? Ако е така, защо телохранителят ще го прикрива?

Очите на Хейзълуд зашариха лукаво. Кавана кимна и Марчънт извади пачка банкноти от джоба си и ги остави върху масата между тях.

Дойдохме си на думата, помисли си Хейзълуд и прибра парите.

— Е, знам само каквото са ми казали — подхвана той. — Ала индийчето, изглежда, е решило да спаси възрастна дама в беда, която аристократите използвали като играчка.

Кавана кимна отново и обходи с очи помещението с облицовани с ламперия стени. Познаваше подобни типове.

— Забавлявали са се, а?

— Така изглежда. Индийчето обаче се биело като дервиш. Нападнало ги и ги победило. И отвело нанякъде нещастната старица.

— Разбирам. — Кавана изчака смехът на джентълмените на съседната маса да заглъхне. — Е, Хейзълуд, благодаря ти за искреността и за проблема, към който насочи вниманието ни. Ако ни позволиш, бихме искали да проведем свое разследване. Когато приключим и ако разкритията ни съвпадат с подозренията ти, ще обединим сили, за да изкореним киселата ябълка, и ти ще си получиш човека.

Когато Хейзълуд си тръгна доволен, Кавана се обърна към сътрудника си.

— Ще спазим обещанието си, Марчънт. Ще проучим грижливо интересния ни индийски колега.