Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Орденът на асасините (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Underworld, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 3гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2016)
Корекция и форматиране
NMereva(2017)

Издание:

Автор: Оливър Боудън

Заглавие: Орденът на Асасините. Подземен свят

Преводач: Емилия Карастойчева

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: ЕРА

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Експертпринт“ ЕООД

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-389-376-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/934

История

  1. —Добавяне

29.

Колебанието на Призрака трая частица от секундата, преди да реши, че не може да наблюдава безучастно как загиват двамата невинни полицаи.

В крайна сметка заложи на две неща — на точността си и на гръмогласната госпожа Уо, способна да вдигне шум до бога.

Не остана разочарован.

Постави си две цели — да спаси полицаите и да не им позволи да видят нито него, нито Марчънт или Харди. Огледа се за нещо тежко, намери голям камък в цветната леха наблизо и го взе. После, забелязал как тялото на Харди се напряга и сребърното му острие се вдига, предприе своя ход.

Носеше дрипи, които нямаше как да го предпазят от стъклото. Когато се блъсна в прозореца с всички сили, сякаш хиляди ножове го прерязаха. Приземи се сред парчета стъкло и дървени трески върху масичката с глинени съдове от другата страна.

От тавана висеше лампа — единственият източник на светлина в стаята — и Призрака тутакси я замери с камъка. Уцели точно, лампата примигна, угасна и в кухнята се възцари нощ като мигновена смърт. В същия момент госпожа Уо закрещя.

Глинените съдове се търкаляха и падаха и засилваха шумотевицата, но Призрака не спря. Скочи върху дъската за изцеждане до мивката, заобиколи госпожа Уо и стигна до полицаите, без да докосва пода като в детската игра, която той самият играеше в Амритсар.

Полицаите нито го видяха, нито го чуха, нито успяха да реагират, когато се приземи на плочките точно пред тях и нанесе два бързи удара по вратовете им, поваляйки първо Абърлайн, после другаря му. Всичко продължи не повече от половин секунда в съпровод с писъците на госпожа Уо.

Никой освен Призрака не разбра какво се случи и това го устройваше. Бъркотията му беше приятел.

— Хванете я! — извика той. Харди и Марчънт бяха влетели в стаята и Призрака забеляза гнева, изписан по лицето на главореза. — Хванете я, преди да доведе още ченгета!

Марчънт веднага зараздава заповеди, сякаш е главнокомандващ, а не безнадеждно объркан човек в ситуация, изплъзнала се от ръцете му.

— Чу го! Хвани я! Накарай я да млъкне!

Вероятно благодарен, че му се предоставя възможност да упражни насилие, Харди прекоси кухнята към ъгъла, където стоеше госпожа Уо. Призрака видя месинговия бокс да проблясва, извърна поглед и в същия момент писъците на госпожа Уо рязко секнаха.

Наложи се и тримата да я изнесат от къщата и да я натъпчат в кабриолета. Призрака се погрижи да напусне последен къщата и затвори предната врата.

През счупения прозорец в дома на семейство Уо нахлуваше леден вятър. На пода двамата полицаи лежаха в несвяст.