Метаданни
Данни
- Серия
- Орденът на асасините (8)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Underworld, 2016 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Емилия Карастойчева, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,3 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Оливър Боудън
Заглавие: Орденът на Асасините. Подземен свят
Преводач: Емилия Карастойчева
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (не е указано)
Издател: ЕРА
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: английска
Печатница: „Експертпринт“ ЕООД
Редактор: Евгения Мирева
ISBN: 978-954-389-376-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/934
История
- —Добавяне
Първа част
Призрачен град
1.
Скрит зад каруците на търговците, асасинът Итън Фрай се таеше в сенките на пазара в Ковънт Гардън — седнал върху щайга със скръстени ръце, подпрял брадичка в длан под меката, надиплена качулка на робата си. Следобедът отстъпи място на вечерния сумрак, но той не помръдваше. Наблюдаваше мълчаливо. И чакаше.
Рядко се случваше асасин да застане така, обронил глава в дланта си. Особено ако носи скритото си острие. Върхът на тайното оръжие на Итън се намираше на по-малко от два пръста от уязвимата плът на гърлото му. По-близо до лакътя му имаше лек, но експлозивен пружинен механизъм, който изстрелваше нагоре острата като бръснач стомана и се активираше с едно-единствено ловко движение на китката. Итън буквално държеше себе си на върха на ножа.
Но защо? Все пак дори асасините не са застраховани от инциденти и неизправности на снаряжението. Като предпазна мярка мъжете и жените от Братството се стараеха да не доближават до лицата си ръката със скритото острие. По-добре, отколкото да станат за посмешище или нещо по-лошо.
Итън обаче имаше различни съображения. Той не само владееше до съвършенство изкуството на разузнаването — а облегнатата върху силната му ръка брадичка би заблудила евентуален враг — но и изпитваше мрачно задоволство да предизвиква опасността.
И така, асасинът седеше, обвил брадичка с длан, наблюдаваше и чакаше.
Нещо привлече погледа му, той се изправи, отърси леността от мускулите си и надникна между каруците. Търговците прибираха стоката. Но имаше и друго. Играта започваше.