Джейн Фийдър
Съпернички (21)

20

Рано на следващата сутрин сър Франсис нареди Розамунд да се яви при него. Макар да не бе приключила със закуската, тя остави канчето с разредена бира и стана.

— Моля да ме извините, мадам.

— Разбира се. Вървете веднага, мъжът ми не обича да чака.

Розамунд тръгна към предната част на къщата, където бяха служебните помещения на сър Франсис, и почука на вратата на кабинета. Държавният секретар я покани да влезе. Тя пристъпи към огромното писалище, опитвайки се да скрие страха си.

— Пожелали сте да ме видите, сър — произнесе тихо тя и направи реверанс.

— Точно така. — Сър Франсис не вдигна глава от документите си, само й посочи дървеното столче без облегалка пред писалището.

Розамунд седна и втренчи поглед в голите дъски на пода. След няколко минути държавният секретар остави перото в мастилницата, скръсти ръце на гърдите и огледа посетителката с присвити очи.

— Добре ли сте?

— Да, сър, само съм малко объркана.

— Хм… — Сър Франсис се намръщи и изкриви уста. — Защо?

Розамунд изпита чувството, че е изправена пред решаващ поврат в живота си. Че й предстои нещо, което ще има дълготрайни последствия. Съзнаваше, че трябва да отговори честно, но разумно. Почти невъзможна задача, понеже тя нямаше ни най-малка представа какво иска от нея сър Франсис.

Най-добре да отговори веднага.

— Вчера ми казахте, че можете да се възползвате от ума ми, сър Франсис. Объркана съм, защото не знам какво точно имате предвид и дали съм в състояние да отговоря на очакванията ви.

Държавният секретар се усмихна мрачно.

— Имате основание. Не съм и очаквал нещо друго. Много добре. Сега ме слушайте, без да ме прекъсвате. Щом свърша, ще ви позволя да задавате въпроси.

Розамунд заслуша с нарастващо учудване. Без да бърза, сър Франсис й разясни с всички подробности какво искаше от нея. Тя, която изобщо не умееше да лъже, трябваше да стане друг човек. Да се преобрази в симпатизантка на католицизма, в пламенна привърженичка на Мария Шотландска, която е изпаднала в немилост пред кралицата и е пожелала да докаже предаността си към изгнаницата, като сподели затворничеството й. Кралицата от своя страна е решила да се покаже милостива и е дала своето разрешение. Розамунд трябваше да замине незабавно и да предложи услугите си на шотландката. Да работи за нея, все едно какво. Да стане проста слугиня, ако трябва. Да държи ушите и очите си постоянно отворени. Да рисува, да води дневник на всичко, което се говори и прави в Чартли Хол. Да отбелязва всяка подробност, колкото и да й изглежда незначителна.

— Но там е затвор, нали? Как известията ми ще стигат до вас? — попита тя, щом сър Франсис свърши.

— Ще използвате същия метод, чрез който Мария общува със своите шпиони — обясни спокойно той. — Томас ще ви обясни всичко. Имаме, разбира се, и алтернатива: някой от агентите ми ще дойде в Чартли Хол и ще се свърже с вас. В момента там работят доста мои хора и ако стане нужда, някой ще се разкрие пред вас. Можете, разбира се, да се доверите на личния пазач на Мария, сър Еймиъс Полит. Той знае за вас, но му е строго забранено да се издава, например като ви оказва специално благоволение. С вас ще се отнасят точно както с Мария и с другите дами. Не е нужно да подчертавам, че всеки контакт със сър Полит извън затвора на шотландската кралица трябва да се запази в тайна.

Розамунд отново сведе глава към пода, сякаш в излъсканите дъски се криеше отговор на загадката. Каква ти загадка, каза си обезсърчено тя. Беше длъжна да изпълни заповедта на сър Франсис. Той не й даваше възможност за избор.

След малко тя вдигна поглед.

— Ами ако не успея да измамя кралица Мария?

— Не приемам провал от хората, които работят за мен. Ще го направите и ще си свършите работата добре.

Сър Франсис говореше без особен апломб и през цялото време я наблюдаваше спокойно.

— А колко… ако позволите да попитам, колко време трябва да остана там? — попита колебливо Розамунд. Съзнаваше, че въпросът й е малко дързък, и държеше да избегне впечатлението, че иска да поставя условия.

— Ще останете, докато сметна, че сте изпълнили задачата.

Всичко бе казано. Розамунд стисна зъби и замислено намръщи чело.

— Простете ми, сър, но нима кралица Мария няма да посрещне с недоверие човек с името Уолсингъм? Тя със сигурност знае, че вие сте неин непримирим враг.

— Затова ще приемете името Розамунд Фицджералд. Добро католическо име. Ще кажете, че семейството ви произхожда от католическата цитадела на Севера. Че вашите родители са сключили мир с протестантската църква и с кралица Елизабет, която милостиво ви е приела на служба в двора. Че въпреки това ви е невъзможно да се отречете от своята вяра. Че предпочитате мъченичество с истинската кралица пред живот в заблуда.

Докато говореше, сър Франсис кривеше устни и в гласа му звънеше горчива подигравка. Държавният секретар на Елизабет презираше еретиците и се отвращаваше от мъчениците.

Досега Розамунд изобщо не се беше замисляла какво е ерес и какво — мъченичество. Въобще не се беше запитвала как живее шотландската кралица Мария, как изглежда затворът й. От почти осемнайсет години дамата беше пленница на братовчедка си, кралица Елизабет, и положението й не влияеше върху живота на обикновените хора. Затворът на Мария се намираше далеч на север, а Розамунд бе родена и израснала в южната част на страната.

В момента тя се питаше дали познава католици. В двора се бе запознала с Антъни Бабингтън, но докато живееше в Скедбъри, не й бе представен нито един привърженик на католицизма. Гостите на брат й никога не разговаряха на религиозни теми, никой не бе включил религията в доста оскъдното й обучение.

Очевадно аз съм жена без религиозни убеждения, призна с известна горчивина Розамунд. Всяка неделя ходеше на църква, слушаше, без да разбира дългите, скучни проповеди на свещеника, но през останалата седмица изобщо не се замисляше за вярата.

Дали ще се справи с онова, което се искаше от нея? Можеше ли да бъде достатъчно убедителна, за да я приемат? В действителност не я заплашваше непосредствена опасност. Най-лошото, което би могло да й се случи, беше Мария да разкрие измамата. В този случай щеше да стане безполезна за целите на сър Франсис и той щеше да я отстрани от играта. В този момент Розамунд не се съмняваше, че последствията ще бъдат неприятни, но сър Франсис със сигурност ще я остави жива.

— Имате ли още въпроси? — прекъсна мълчанието й сър Франсис с видимо нетърпение и тя осъзна, че мълчанието се е проточило.

— Кога тръгвам? — В момента нищо друго не й идваше наум.

— Утре. Томас ще ви придружи заедно с човек на име Фрейзър… — Розамунд направи гримаса и държавният секретар, естествено, я забеляза. — Явно не го харесвате. И други хора не го харесват, но той ми е много полезен. Ще ви държи здраво и ще ви помага по време на дългата езда на север. Брат ви го избра, вероятно за да ви отмъсти за онова, което му причинихте. Аз не се намесих.

Сър Франсис вдигна ръце.

— Като цяло моите агенти… моите очи… действат по свое усмотрение. Аз се интересувам само от резултатите. Вие, Розамунд, сте длъжна да ми доставяте информация, затова трябва да се подготвите.

Той отвори едно чекмедже на писалището си, извади книга и броеница и ги бутна към нея.

— Псалтир и броеница. Четете внимателно божиите слова.

Розамунд взе със съмнение книгата и броеницата.

— Ще ми е трудно да се държа така, сякаш съм запозната с тях от детството си…

— Ще обясните затрудненията си с невъзможността да изповядвате истинската вяра в протестантския двор на кралицата — отговори спокойно сър Франсис. — Ще молите другите дами и лично кралицата да ви припомнят забравените молитви и ритуали. Така ще ви харесат още повече. — Той й кимна за сбогом и когато тя стана, добави: — Щом изпълните поръчението, ще поговорим за бъдещето ви.

— Ще направя най-доброто, на което съм способна, за да ви служа, сър Франсис.

Розамунд се поклони ниско и избяга от кабинета. Отиде в стаята си, заключи вратата и падна тежко на леглото. Сърцето й биеше лудо. Това беше кошмар, от който нямаше събуждане.

На следващия ден Хени я събуди преди разсъмване.

— Мастър Уолсингъм ви чака долу, мистрес. Каза да побързате, защото трябвало да излезете от града, преди да е изгряло слънцето. Сложих ви хляб и мляко на масата.

Розамунд бе спала зле и се чувстваше разбита. Остави Хени да й помогне при обличането и похапна от хляба, докато прислужницата четкаше косата й. Хени сплете буйните къдрици в дебела плитка, за да може да я скрие под наметката и да я опази от праха по пътищата.

Розамунд слезе в залата, където Томас ходеше нетърпеливо напред-назад и плющеше с камшика за езда.

— Побързай. Предстои ни дълга езда. Да не се размотаваме.

Розамунд не бе очаквала топло братско посрещане, но това беше по-лошо от очакванията й. Обикновено лошото настроение на Томас се разсейваше бързо, но очевидно сегашната й простъпка му бе причинила сериозни неприятности.

Двете с Урсула се бяха сбогували още снощи и Розамунд нямаше причини да остава по-дълго в тази къща. Без да каже дума, тя последва Томас към оборите.

Конете ги очакваха в двора и нервно потропваха с копита. Там беше и Инграм Фрейзър. Като ги видя, той изплю сламката, която дъвчеше и равнодушно огледа Розамунд. После връчи юздите на Томас и възседна коня си.

Томас вдигна сестра си на седлото и също възседна жребеца си. Малката група потегли на север в пълно мълчание. Небето вече посивяваше.

Пътуването продължи три дни. Вечер спираха и отсядаха в домовете на познати или роднини. Нямаше значение колко далечно е роднинството — всички им оказваха гостоприемство. Розамунд спеше в най-хубавата стая в къщата, а Инграм Фрейзър прекарваше нощта на прага. Брат й обикновено пиеше до късно с домакина. Розамунд нямаше представа дали Томас разговаря с домакина за позора на сестра си, но сутрин, докато закусваха, никой не й проговаряше и това й беше достатъчно. Обикновено Фрейзър ги чакаше с готовите за път коне.

На третия ден Томас започна да се държи малко по-приветливо и вечерта не я изпрати направо в стаята. Позволиха й да вечеря с другите, не бе спомената и дума за скандала. Фрейзър, разбира се, остана на пост пред вратата. Към обед на следващия ден Розамунд сметна, че Томас се е примирил със случилото се, и започна да го разпитва какво знае за поръчението й.

Томас знаеше всичко. Сър Франсис му бе възложил да я инструктира подробно как да изпраща сведения. Освен това трябваше и да остане няколко дни в Чартли, за да види как сестра му ще се присъедини към свитата на Мария и да я предпази от евентуални проблеми. Това успокои Розамунд и когато вечерта влязоха в село Чартли, тя изпита трескаво нетърпение.

Чартли хол се издигаше настрана от селото, ограден от дълбок ров. Красива господарска къща, чиито многоцветни прозорци блестяха под лъчите на залязващото слънце. Малката група спря пред главната порта. Още преди да слязат от седлата, портата се отвори и мъж в строго черно облекло излезе да ги поздрави.

— Желая ви добър вечер, сър Еймиъс. — Томас свали ръкавиците и му подаде ръка. — Това е сестра ми, Розамунд Уолсингъм. Вече знаете всичко за обстоятелствата около нея, нали?

— Сър Франсис изпрати куриер. Писмото му обяснява ситуацията. — Сър Полит направи кратък поклон пред Розамунд. — Добре дошла, мистрес Уолсингъм.

— Сигурно вече познавате моя човек Фрейзър.

Томас направи жест към придружителя си, който кимна кратко в отговор на изпитателния поглед на Полит.

— Заповядайте. Времето ви е ограничено. Ако нямате нищо против, веднага ще седнем на масата. Мастър Фелипс също е тук. Лови известията, които праща шотландката.

Сър Еймиъс въведе гостите в хладната зала. Розамунд вдигна поглед към тежките греди на тавана, после огледа облицованите в дърво стени. В задния край се виждаше стълба с красиво резбован парапет, водеща към тясна галерия и малък балкон за музикантите. В двата края на залата бяха изградени камини, достатъчно големи в тях да се опече цял вол. Сега, в средата на лятото, там не гореше огън. Като цяло залата изглеждаше безутешно място въпреки топлата и прекрасна вечер навън.

— Последвайте икономката ми, мистрес Уолсингъм. Тя ще ви покаже къде ще нощувате. Утре сутринта ще ви заведа при лейди Мария.

Лейди Мария, не кралицата, отбеляза Розамунд. Явно Полит беше също толкова непримирим противник на шотландката като държавния секретар.

— Вероятно желаете да вечеряте сама?

Розамунд беше готова да отрече, защото вече мразеше собствената си компания, но улови погледа на брат си и моментално затвори уста. Последва покорно мистрес Тънстън, възрастна дама с посивяла коса и сериозна физиономия, която явно бе възприела маниерите на господаря си.

Отведоха я в учудващо приятна стая в задната част на Чартли Хол. От прозорците се разкриваше гледка към павиран вътрешен двор и няколко странични сгради.

— Там живее лейди Мария — обясни мистрес Тънстън.

— Защо не е настанена в господарския дом?

Розамунд бе шокирана. Отсрещните постройки изглеждаха западнали и приличаха по-скоро на обори, отколкото на жилищни помещения, да не говорим за двор на кралица.

— Това не ме засяга. — Икономката се намръщи, за да й даде да разбере, че това не е нейна работа. — Ще наредя да ви изпратят вечерята. Ето ви пресни свещи, кремък и прахан. В каната на скрина има вода. Ако се нуждаете от още нещо, позвънете.

Мистрес Тънстън огледа изпитателно стаята, за да се увери, че всичко е наред, и излезе. Розамунд остана дълго до прозореца, загледана в кралските „покои“. Скоро и тя щеше да живее там. От комина се издигаше дим, иначе нямаше признаци на живот. Какво ли правеха живеещите там жени?

По някое време чу шум и се обърна. Влезе млада прислужница с тежка табла. Остави я на масата, направи реверанс и изчезна. Розамунд огледа вечерята си. Беше петък и тя очакваше обичайната варена риба без никакви подправки, затова остана приятно изненадана от рибния пастет и купата зелен грах. Гарафа вино, голямо парче ечемичен хляб и ягодова тортичка завършваха празничната вечеря.

Розамунд взе чинията и седна на перваза. Хранеше се, следейки залязващото слънце, което хвърляше тежки сенки върху нивите зад сградите отсреща. Може би няма да е зле да се поразходи по полето. Това беше последният й свободен ден.

 

 

— Вярвате ли, че сестра ви ще успее да заблуди Мария?

Сър Еймиъс посегна към гарафата и напълни бокала на госта си с вино.

— Няма значение в какво вярвам аз, Полит — отговори с леко раздразнение Томас. — Държавният секретар се разпореди и ние изпълняваме задачата. — Той вдигна рамене и добави замислено: — Уверявам ви, че Розамунд съвсем не е глупава… но за съжаление е доста импулсивна.

— Ще има нужда от цялата си интелигентност, за да изпълни поръчението на сър Франсис. Мария е хитра като лисица. Отнех й всичко, с което разполагаше, но това не я пречупи — обясни сър Еймиъс, загледан мрачно в чашата си.

— Какво става с пощата в бъчвите?

— Системата работи добре — отговори Фелипс. — Досега сме хванали две пратки. Едната е от шпионите на Мария в Шотландия. Пивоварят я извади от бъчвата, аз я дешифрирах, после слугинята на Мария я взе от килера, където се намират бъчвите. Още на следващия ден Мария изпрати отговор. Пивоварят ми го даде да го дешифрирам и го изпрати по предназначение.

Фелипс лакомо захапа тортата и продължи с пълна уста:

— Засега не сме прочели нищо, което да уличава Мария в държавна измяна, но съм сигурен, че много скоро усилията ни ще дадат плод. Тогава на палача ще му се отвори работа.

— Надявам се краят да дойде скоро. — Томас също посегна към тортичките. — Отлични са. Имате невероятна готвачка.

— Прав сте. Добрата кухня ме възнаграждава за вярната служба. — Полит забарабани с пръсти по масата. — Вече шеста година съм пазач на шотландката и с нетърпение очаквам деня, когато ще се отърва от това задължение.

Томас го разбираше напълно. От шест години сър Еймиъс обикаляше с високопоставената си затворница Северна Англия. Беше му забранено да посещава двора, да се вижда със семейството си, да има личен живот. Трудна задача. Мария беше специална затворница. През осемнайсетте години на пленничеството си бе организирала безброй заговори. Участваше във всеки комплот срещу кралицата, във всяка подготовка за нападение от страна на католическите монарси на Франция и Испания. Шотландката привличаше хората с красотата и очарованието си, тъжната й съдба трогваше мнозина. Десетки млади мъже вземаха участие в плановете й и свършваха на бесилката. Слава богу, засега не бе успяла да надхитри пазача си. От няколко месеца й беше забранено да излиза навън, можеше само да се разходи за малко в градината веднъж дневно — и то, защото лекарите бяха казали, че липсата на слънце ще увреди непоправимо здравето й. Братовчедка й Елизабет много се страхуваше да не я обвинят, че е станала причина за смъртта на шотландската кралица.

— Значи работите вървят. Държавният секретар затяга мрежата и ако всички изиграят добре ролите си, краят ще дойде още преди новата година.

Полит вдигна чашата си.

— Пия за това, Уолсингъм.

Томас и Фелипс също вдигнаха чаши и мълчаливо пиха до дъно.

 

 

Икономката събуди Розамунд на разсъмване. Остави на скрина кана с прясна вода и рече:

— Мастър Уолсингъм и сър Еймиъс Полит ви чакат да закусите долу с тях.

Розамунд се облече грижливо, като внимаваше да изглежда скромно и същевременно достойно. Разпусна косата си и я върза с черна кадифена панделка през челото. Прикри деколтето на ябълковозелената рокля с простичък черен шал и мушна броеницата под колана си.

Отведоха я в салона, където Томас, мастър Фелипс и сър Еймиъс вече закусваха. Томас я огледа и кимна развеселено.

— Сестричката ми се е облякла като католическа девица. Много подходящо, наистина.

Гласът му потреперваше от ирония, но Розамунд я пренебрегна. Направи реверанс и седна в далечния край на масата.

— Мастър Фелипс трябва да ти обясни някои неща — рече Томас и й отряза дебело парче агнешко. — Изслушай го внимателно.

 

 

Шотландската кралица Мария стоеше пред камината в стаята си и топлеше ледените си ръце. Влагата й причиняваше болки в костите. Пръстите й се подуваха често и тогава не беше в състояние да бродира. След няколко минути коленичи за молитва и зашепна полугласно. Пръстите й стискаха броеницата и отброяваха молитвите. Събраните в стаята дами спряха да си говорят и продължиха мълчаливо да бродират, за да не пречат на кралицата да се съсредоточи.

Прислужницата Барбара влезе да раздигне масата след закуска и да добави дърва в огъня. Въпреки че навън грееше ярко слънце, помещението, снабдено само с едно прозорче високо под тавана, изглеждаше мрачно и безутешно. Още от сутринта палеха свещи, за да виждат по-добре.

Мария спря да се моли и се обърна към прислужницата:

— Сигурна ли си, че в бъчвата нямаше нищо, Барбара?

— Съвсем сигурна, мадам. Проверих много внимателно.

Мария задаваше този въпрос за пети или шести път и момичето пламенно желаеше да може да й даде друг отговор.

Мария въздъхна и се надигна. Очакваше петъците с огромно нетърпение и когато денят отминеше, без да получи поща, изпадаше в дълбока депресия. Закрачи напред-назад из стаята, движейки устни и продължавайки да отброява молитвите с броеницата си. В предишните затвори й позволяваха да язди и препускането я оживяваше. В Ханбъри Хол например излизаше на лов за соколи, а в Тътбъри и в Шефилд Касъл я водеха на лов за лисици. Вече не помнеше кога за последен път е препускала, усещайки под себе си гърба на коня. За жена, винаги пълна с енергия и обичаща природата и движението, принудителното безделие беше най-страшното.

Мария чу гласове в преддверието и спря да се моли. Малкият териер наостри уши и се отправи към вратата. Като чу добре познатия глас на своя личен пазач, кралицата отвратено изкриви устни. Какво ново унижение бе измислил? Тя седна отново пред камината и зачака с ръце в скута.

Вратата се отвори, сър Еймиъс въведе млада жена.

— Водя ви нова дама, мадам — заяви той без дълги предисловия. — Кралицата изрази готовност да ви изпрати Розамунд Фицджералд, която доскоро беше на служба при нея. Нейно величество се надява, че едно ново лице и нова компания ще са по вкуса ви.

— Не желая нито едното, нито другото, сър Еймиъс — отговори спокойно Мария. — Не искам да виждам до себе си човек, който идва право от двора на братовчедка ми. Вие май ме мислите за глупачка!

Розамунд излезе напред и падна на колене.

— Моля ви да промените решението си, мадам! Отдавна желаех да ви служа и да изповядвам истинската религия. Моето семейство се отвърна от католическата църква. Забраниха ми да произнасям молитвите, с които съм закърмена. Семейството ми ме отблъсна, кралицата ме прогони от двора си. Умолявах я да ме изпрати при вас и понеже бе добре настроена към мен въпреки вярата ми, тя се съгласи. Постави обаче условие вие да ме приемете сърдечно. Не ме отпращайте, моля ви!

Мария гледаше коленичилото момиче със събуден интерес. Съзнаваше, че историята звучи достоверно. Елизабет нерядко отстъпваше пред подобни молби. Сигурно защото помнеше как бе подложена на религиозно преследване от братовчедка си Мария — Елизабет беше още дете, когато Мария я принуди да приеме католическата вяра. Мария знаеше, че кралицата толерира различните вери, но забранява на привържениците им да осъществяват ритуалите си публично.

— Изправете се — рече тя. — Значи се казвате Розамунд?

— Да, мадам. Розамунд Фицджералд.

— Ние тук водим доста тъжно съществуване. При нас не се случва нищо. — Мария хвърли подигравателен поглед към сър Еймиъс. — Вие сте млада. Докато сте живели в двора, сигурно сте се наслаждавали на много развлечения.

— Така е, мадам, но съкровеното ми желание беше да вляза в манастир като послушница, а после да положа и монашеските клетви. За съжаление семейството ми не позволи. Нямам друго желание, освен да прекарвам дните си в молитви, да служа на господа. Ако ме приемете на служба при себе си, нищо друго няма да ми липсва, уверявам ви.

Розамунд остана много изненадана от пламенността и искреността, с които говореше. Думите й звучаха толкова убедително, че самата тя си вярваше. Сведе глава, вкопчи пръсти в полата си и зачака.

Мария се наведе към нея, улови двете й ръце и я притегли към креслото си.

— Дете мое, с радост ще ви приема сред дамите си. Ние тук прекарваме много време в молитва. — Тя се обърна към Полит и попита високомерно: — Имате ли да ми кажете още нещо, сър Еймиъс?

Полит направи студен поклон.

— Не, мадам, нищо.

Обърна се и излезе. Томас го очакваше с нетърпение.

— Е, повярва ли?

— Сестра ви е велика актриса — съобщи Полит, без да е в състояние да скрие учудването и възхищението си. — Отдавна не бях виждал такова представление. Сър Франсис явно я е подготвил добре.

— Доколкото знам, изобщо не я е подготвил. Държавният секретар има нюх за тези неща. Умее да подбира инструментите си. Изградил е шпионска мрежа в цяла Европа, за да убеди католиците, че се намират сред приятели, и да ги направи лековерни.

— Вашата сестра успя да убеди Мария само за минути. Сега е вътре, а ние ще чакаме какво ще открие.