Филипа Грегъри
Укротяването на кралицата (19)

Дворецът Уайтхол, Лондон
Ранното лято на 1545 г.

Испанският посланик, Йосташ Шапюи, който предано бранеше обречената кауза на горката майка на принцеса Мери, кралица Катерина, който наричаше Ан Болейн „Дамата“, с такава презрителна гримаса, та всички разбираха, че иска да каже „блудницата“, е остарял в служба на принцеса Мери и майка й, и си заминава у дома в Испания. Той куца като краля, осакатен от подагра, и може да върви само ако се подпира на бастуните си, със сгърчено от болка старческо лице. Идва в двореца Уайтхол, за да се сбогува с краля, в един чудесен ден в началото на май, толкова топъл ден с ветрове, носещи уханието на цветове от ябълковите градини, че ние излизаме в градината да го пресрещнем, преди да влезе на аудиенцията си при краля, и аз му казвам, че би трябвало да остане — дойде ли юни, в Англия ще е толкова горещо, колкото и в Испания.

Той се опитва да се поклони, а аз му правя знак да седне в стола си.

— Имам нужда испанското слънце да топли костите ми, ваше величество — казва той. — Много, много време мина, откак не съм виждал дома си. Искам да седя на слънце и да пиша мемоарите си.

— Ще пишете мемоарите си?

Той забелязва внезапното изостряне на вниманието ми.

— Да. Обичам да пиша. А има толкова много неща, които си спомням толкова ясно!

Плясвам с ръце.

— Ще си струва да се прочетат, милорд! Такива неща сте видели! Какво ли ще кажете?

Той не се засмива; лицето му е сериозно.

— Ще кажа, че видях зараждането на мрачни времена — казва тихо.

Виждам Мери да идва към нас през градината, с дамите си зад нея, и от начина, по който стиска разпятието от броеницата на колана си, виждам, че събира кураж да се сбогува с този човек, който й е бил като баща. Всъщност той й е бил повече баща, отколкото кралят някога е бил. Обичаше майка й и й служеше, обичаше самата нея и също й служеше. Навярно е мислила, че той няма никога да си тръгне.

— Ще ви оставя да се сбогувате с принцесата насаме — казвам мило. — Толкова ще й е мъчно да се раздели с вас. Доверявала ви се е за добри съвети още от съвсем малка. Вие сте един от малкото… — искам да кажа, че той е един от наистина малкото й верни приятели; но докато говоря, внезапно си давам сметка, че тя е имала много приятели, и мнозина от тях са мъртви. Той е един от малкото, които са оцелели. Почти всички, които обичаха Мери, са убити от баща й.

В тъмните му очи има сълзи.

— Великодушно е от ваша страна да ни позволите да останем насаме — казва, старческият му глас трепери. — Обичам я още откакто беше малко момиче. Беше чест да я съветвам. Иска ми се да бях успял да… — млъква, без да довърши. — Не можах да й служа така, както се надявах — казва. — Не опазих майка й, нито пък нея.

— Времената бяха трудни — казвам дипломатично. — Но никой не би могъл да се съмнява в предаността ви.

Той се изправя с усилие на крака, когато принцеса Мери приближава.

— Ще се моля за вас, ваше величество — казва тихо. — Ще се моля за безопасността ви.

Изречена от посланика, който не можа да спаси собствената си кралица, тази реплика е толкова странна, че се поколебавам, преди да дам знак на Мери да излезе напред.

— О, но аз съм в безопасност, благодаря ви, господин посланик — казвам. — Кралят ме направи главен регент; има ми доверие. Можете да бъдете напълно уверен в това. Принцеса Мери е на сигурно място под грижите ми. Можете да я оставите без страх. Аз съм кралица на Англия и нейна майка. Ще я пазя.

Посланик Шапюи ме гледа така, сякаш ме съжалява. Видял е пет кралици да заемат мястото си до краля след собствената му инфанта от Испания.

— Вие сте тази, за която се страхувам — казва кратко.

Засмивам се леко.

— Не бих направила нищо, с което да оскърбя краля — казвам. — А той ме обича.

Той се покланя.

— Моята кралица, Катерина Арагонска, не стори нищо, с което да го оскърби — казва кротко. Осъзнавам, че за него Хенри всъщност винаги е имал само една кралица: първата и единствена кралица, Катерина. — И той я обичаше дълбоко и искрено. До момента, в който престана да я обича. И тогава нищо не можа облекчи неприязънта му, освен нейната смърт.

Въпреки слънчевата светлина в градината внезапно изстивам.

— Но какво бих могла да направя? — питам.

Искам да кажа — какво си представя, че може да се обърка, какво бих могла да направя, което би засегнало краля толкова тежко, че да ме напусне, както напусна Катерина Арагонска, затвори я в студен отдалечен замък, и я остави да умре, изоставена от всички? Но старият човек ме разбира погрешно. Мисли си, че се питам какво бих могла да направя, за да се спася, и отговорът му е смразяващ.

— Ваше величество, когато изгубите благосклонността му, когато усетите първия намек за това, моля ви да напуснете незабавно страната — и допълва тихо: — Той няма да анулира още един брак. Отказал се е от това; не би могъл да понесе такъв позор. Целият християнски свят ще му се присмее, а той не би могъл да понесе това. Когато се умори от този брак, ще му сложи край със смъртта ви.

— Господин посланик! — възкликвам.

Той кимва с посивялата си глава.

— Това са последните думи, които ще ви кажа някога, ваше величество. Те са предупреждение от един стар човек, който няма нищо за губене. Сега кралят предпочита смъртта. Не се обръща към нея по принуда. Познавал съм крале, принудени да екзекутират приятелите си или любимите си хора; но той не е един от тях — Шапюи замълчава за миг. — Той обича безвъзвратността. Когато се настрои против някого, му харесва да знае, че до другия ден този някой ще е мъртъв. Харесва му да знае, че има тази власт. Изгубите ли благоволението му, ваше величество, моля ви, постарайте се да се махнете оттук.

Не мога да отговоря.

Той поклаща глава.

— Повод за най-голямото ми угризение, най-големият ми провал е, че не отведохме навреме моята кралица — изрича тихо.

Дамите ми ме наблюдават. Правя лек жест с ръка, за да поканя принцеса Мери да дойде при нас, и се отдръпвам, за да им дам време да поговорят насаме. По внезапно напрегнатото й изражение съдя, че я предупреждава, както току-що предупреди мен. Това е човек, който е наблюдавал краля в продължение на шестнайсет години, който го е изучавал и го е видял как се сдобива с все по-голяма власт, гледал е как онези от съветниците му, изразили несъгласие с него, биват завличани в Тауър и екзекутирани, гледал е как съпругите, които са го разочаровали, биват прогонвани от двора или екзекутирани, видял е хора с дребни провинения, участвали в незначителни бунтове, бесени с хиляди във вериги. Усещам как по гръбнака ми преминава разтърсваща тръпка, сякаш изтръпналата ми кожа долавя опасност, която не мога да назова, поклащам глава и си отивам.