Филипа Грегъри
Укротяването на кралицата (12)

Дворецът Уайтхол, Лондон
Лятото на 1544 г.

Армията се готви да отплава за Франция. Томас Хауард вече замина с авангарда, но кралят все още се бави.

— Повиках астронома си — казва ми той, докато си тръгваме от литургия една сутрин. — Елате с мен да видим какво ще ни посъветва.

Астрономът на краля е по-опитен от всички европейски учени в разбирането на движението на звездите и планетите, освен това може да установи благоприятна дата за всяко начинание в зависимост от това коя планета има най-силно влияние. Той пристъпва по труден път — между описването на познатото и видимо движение на небесните тела, което е философия, и изкуството за предсказване на съдбата, което е незаконно. Да се намеква, че кралят може да се разболее или да пострада, е държавна измяна, така че всичко, което астрономът вижда или предрича, трябва да се описва изключително предпазливо. Но Николаус Кратцер е чертал астрологични карти за краля много пъти преди и знае как да облече в думи предупрежденията и съветите си, за да не наруши закона.

Хенри пъхва дланта ми под лакътя си и се обляга на пажа си от другата страна, докато вървим към личния му кабинет. Зад нас идват останалите придворни, благородниците на краля и моите дами. Някъде сред тях е Томас Сиймор; не се озъртам. Мисля, че Бог ще ми помогне да запазя решимостта си. Няма да се озъртам.

Минаваме през приемната на краля и по-голямата част от двора чака тук, само малцина от нас влизат навътре до личния кабинет, където в центъра на стаята е издърпана голяма маса, с разгънати върху нея чертежи, притиснати с малки астрологически символи, направени от злато. Николаус Кратцер, с проблясващи сини очи, ни чака, с дълга показалка в едната си ръка, играейки си с две от златните фигурки в другата. Покланя се ниско, когато ни вижда, а после чака кралят да му даде нареждане.

— Добре, виждам, че сте подготвен. Идвам да ви изслушам. Кажете ми какво мислите.

Кралят се приближава до масата и се обляга тежко на нея.

— Прав ли съм, като предполагам, че сте в съюз с Испания за тази война срещу Франция? — пита астрономът.

Хенри кимва.

— Това го знам даже и аз! — намесва се Уил Сомърс изпод масата. — Ако това е предсказание, то и самият аз можех да го направя. И можеше да ме осени, след като съм видял дъното на кана ейл в коя да е пивница извън Тауър. Не ми трябва да гледам звездите. Само ми дайте пари колкото за кана ейл, и ще направя още някое предсказание.

Астрономът се усмихва на краля, без ни най-малко да се смути от шута. Забелязвам, че зад нас са влезли неколцина придворни. Томас не е сред тях. Вратата се затваря. Може би той чака отпред в залата за аудиенции, може да е отишъл в собствените си покои или в конюшните да нагледа конете си. Предполагам, че ме отбягва в името на безопасността ни. Иска ми се да можех да съм сигурна в това. Не мога да не се боя, че е забравил страстта си към мен, че страни от мен, за да спести и на двама ни неловкия спомен за една любов, която е мъртва завинаги.

— Така че ще ви покажа първо астрологичната карта за императора на Испания, вашия съюзник — казва Николаус Кратцер. Придърпва една карта напред и показва как съдбата на императора навлиза в силна фаза тази есен.

— А тук е картата за френския крал.

Разнася се заинтересуван шепот, когато картата показва ясно, че Франсоа Френски навлиза в период на слабост и объркване.

— Това е обещаващо — казва Хенри, доволен. Хвърля поглед към мен. — Не мислиш ли?

Не съм слушала, но сега си придавам любопитно и заинтригувано изражение.

— О, да.

— А това е астрологична карта за ваше величество — Николаус Кратцер посочва към най-сложния от всички чертежи. Знаците за Марс: хрътките на войната, копието, стрелите, кулата, до един са изрисувани и красиво оцветени около хороскопа на краля.

— Виждаш ли това? — кралят ме смушква. — Войнствено, нали?

— Марс е във възход във вашия дом — казва астрономът. — Рядко съм виждал повече могъщество у когото и да било.

— Да, да — кралят одобрява. — Знаех си. В звездите ли го виждате?

— Категорично. Но там се крие и опасността…

— Каква опасност?

— Символът, олицетворяващ Марс, е също и символът за болка, за горещина в кръвта, болка в краката. Опасявам се за здравето на ваше величество.

Разнася се приглушен шепот на съгласие. Всички се боим за здравето на краля. Той мисли, че може да потегли на война като момче, яхнал коня си, когато дори не може да влезе на вечеря, без да го крепят от двете страни.

— По-добре съм — заявява кралят.

Астрономът кимва.

— Със сигурност поличбите за вас са добри — казва той. — Ако лекарите успеят да спрат възпалението на старата ви рана. Но, ваше величество, не забравяйте, че това е рана от оръжие, и тъй като е бойна рана болката от нея се усилва и намалява в зависимост от Марс.

— Тогава сигурно ще ме безпокои малко, когато тръгна на война — казва кралят упорито. — Според собствените ти тълкувания, астрономе. Според собствените ти знаци.

Усмихвам се леко на краля. Упоритият му кураж е едно от най-хубавите му качества.

Астрономът се покланя.

— Това със сигурност би било моето тълкуване на картата.

— А ще стигнем ли чак до Париж?

Това е опасен въпрос. И придворните, и народът се тревожат, убедени, че кралят не трябва да се опитва да влиза прекалено навътре във Франция. Но никой не смее да му го каже.

— Ще стигнете толкова далече, колкото пожелаете — казва хитроумно астрономът. — Военачалник като вас, който се е сражавал на същия този терен преди, най-добре ще прецени какво трябва да опитате да направите, когато прецените съпротивата, терена, времето, настроението на войниците си. Бих ви посъветвал да не пресилвате армията си. Но какво би могъл да постигне с нея един крал като вас? Дори звездите не могат да отговорят на това.

Кралят е доволен. Кимва на пажа си, който дава на мастър Кратцер тежка кесия. Всички се опитват да не гледат към нея и да не преценяват колко пари има в нея.

— А Венера? — пита кралят с груб хумор. — Какво ще кажете за любовта ми към кралицата?

Толкова се радвам, че Томас го няма в стаята, за да чуе това. Каквото и да мисли за мен сега, не бих допуснала да види как кралят отпуска тежката си ръка на рамото ми, и ме гали по врата, сякаш съм негова кобила, негова хрътка. Не бих искала Томас Сиймор да вижда как кралят облизва малките си устни, и моята търпелива усмивка.

— Кралицата е родена за щастие — заявява Кратцер.

Обръщам се изненадано към него. Никога не съм помисляла подобно нещо. Бях възпитана да помогна на семейството си да се издигне до високо положение, може би Бог ме е призовал да помогна на Англия да остане вярна на реформираната религия, но никога не съм мислила, че съм родена за щастие. Животът ми никога не е бил планиран с щастието като основна цел.

— Така ли мислите?

Той кимва и казва:

— Погледнах разположението на звездите при раждането ви. Беше ясно, че ще се омъжите няколко пъти и накрая ще намерите щастието.

— Видели сте това?

— Видял е истинско щастие в третия ви брак — обяснява кралят.

Отправям му най-красивата си усмивка.

— Всеки може да види щастие в него.

— Още веднъж казвам — обажда се отегчено Уил изпод масата, — че и аз бих могъл да предскажа всичко това, а после можех да получа онази тежка кесия. Ще отбележим ли сега, че божествената Катрин е щастлива?

— Ритни го — съветва ме Хенри и придворните се разсмиват, когато се преструвам, че замахвам с крак, а Уил хуква, вие като куче и се държи за задника.

— На кралицата й е предопределено да се омъжи по любов — казва Кратцер, докато Уил отива с куцане в единия край на стаята. — По дух, и по характер тя е създадена и предопределена да обича дълбоко и силно — изглежда тържествено сериозен. — И, уви, мисля, че ще плати висока цена за любовта си.

— Искате да кажете, че тя е трябвало да заеме високо положение, че трябва да се нагърби с големи задължения заради любовта си? — пита тихо кралят.

Астрономът се намръщва леко.

— Боя се, че любовта може да я въвлече в сериозна опасност.

— Тя е кралица на Англия от любов към съпруга си — казва Хенри. — Това е най-високото и най-опасното положение за всяка жена в страната. Всеки й завижда, а враговете ни биха искали да я видят унизена. Но любовта ми към нея и моята власт ще я защитят.

Възцарява се мълчание, тъй като много хора са искрено трогнати от проявата на преданост от страна на краля. Той поднася ръката ми към устата си и я целува, и аз също съм дълбоко трогната, че ме обича и е готов да го заяви толкова открито. После някакъв лицемерен придворен възкликва: „Ура!“, и моментът се разваля. Кралят разтваря обятията си, аз пристъпвам в топлата му прегръдка, а когато едрата му, охранена глава се свежда към мен, притискам устни към влажната му буза. Той ме пуска и аз се извръщам от масата и от астронома. Нан е до мен.

— Помоли астронома на краля да изготви хороскопа ми и да го донесе, когато го повикам — казвам й. — Кажи му да го пази в тайна и да не го обсъжда с никого освен с мен.

— От любовта ли се интересуваш или от опасността? — пита тя остро.

Поглеждам я насмешливо.

— О, и от двете, предполагам.