Мишел Моран
Последната кралица на Индия (28)

Двайсет и четвърта глава

— В доклада си пред парламента лорд Станли е определил случващото се в Индия като метеж. Същото тръбят и британските вестници — съобщи вестоносецът.

— Може да се определи като метеж само ако ние сме британски граждани! — възкликна вбесено бащата на рани.

Вестоносецът погледна смутено Моропант, но рани само му махна с ръка да продължи.

— Моля, слушаме те! — подкани го тя.

— Като… като водач на този метеж — продължи още по-смутено вестоносецът — британските власти са издали заповед за вашия арест. В нея се казва, че ваше височество трябва да бъде обесена във форт Уилям. Съжалявам! — прошепна човекът. В очите му имаше сълзи и ръката му потрепери, докато й поднасяше писмото.

Моропант напусна с гръм и трясък залата. В светлината на подобни новини надали имаше някакво значение какво има да каже вторият вестоносец. Но въпреки това той пристъпи напред и притисна ръце в намасте.

— Да? — изрече тихо рани.

— Опасявам се, че нося още лоши новини, ваше височество!

— Слушам те! — прикани го тя.

— Садашив Нараян е превзел близката крепост Кархера и си е организирал церемония за коронясване. Назначил е своя собствена администрация и е издал свой специален указ за събиране на данъци!

Ако тази новина не беше пристигнала в сянката на още по-лошата новина от Англия, щеше да бъде комична. Но частта за събирането на данъците вече дойде на рани в повече. Виждаше се как решимостта й се топи, но точно в този момент вратите се разтвориха с трясък и баща й се върна, връхлитайки като хала.

— За рани на Джанси! — изрева победоносно той, размахвайки някакъв документ.

Всички вперихме очи в него, чудейки се какво ли е това, променило до такава драстична степен настроението му. Оказа се, че държи в ръцете си една харита, която веднага връчи на мен.

— От майор Ърскин е — изрекох веднага и зачетох колкото ми беше възможно по-бързо, за да преведа. — Искат от вас да поемете управлението на кралство Джанси от името на британското правителство!

В залата настана неистова радост. Някои от дургавасите дори се разплакаха. Обаче аз изобщо не вярвах на британците и на техните мотиви. Очевидно те просто имаха нужда от някого, който да поддържа мира тук, докато се върнат на власт.

— Е, каква ще бъде първата ти заповед, кралице? — обърна се Моропант към дъщеря си.

— Тръгнете веднага за Кархера и арестувайте претендента!

* * *

На въстаниците в Кархера им бяха необходими точно два часа, за да ни предадат Садашив Нараян. Малко по-късно всички се върнахме в Панч Махал. Въоръжена охрана ескортира арестувания до Дурбар хол, където рани му връчи заповед за изпълнение на смъртната му присъда. При тази новина Кахини изпадна в истерия и се разкрещя:

— Моля ви, изпратете го в затвор до края на живота му, само не го убивайте! Моля ви!

— Кахини — изсъска рани, — какво ти става? Познаваш ли този мъж?

— Да. Израснахме заедно в кралския двор в Унао!

Това моментално ме върна към писмото, което Гопал беше дал погрешка на мен. То беше подписано с буквата „С“. „С“ за „Садашив“! Значи това бил прословутият любовник на Кахини! Огледах високия, красив мъж с разтворената риза, който бил израснал заедно с Кахини. Но как изобщо беше успяла да подмами Гопал да му доставя писмата?

От другия край на залата Арджун ме погледна смръщено. В отговор аз поклатих глава. Нямах никаква представа какво става. Кахини предателка ли беше наистина? Тя ли е подготвила настъплението на Садашив към Джанси, изпращайки накрая онзи пръстен като доказателство, че моментът за действие е настъпил?

Рани привика Кахини навън, за да поговорят насаме. Когато се върнаха, Кахини изглеждаше напълно спокойна. Което веднага накара гърдите ми да се стегнат от мъка. Отново й се беше разминало. И този път, защото аз бях тази, която не беше уведомила рани за съдържанието на онова писмо и за подозрителния пръстен!

Рани се насочи към трона си, седна и изрече:

— Садашив, ти си глупак, но имаш голям късмет!

Той погледна към Кахини, но само за миг. Тъмните му очи се върнаха върху рани и аз не можах да не се запитам колко ли жени беше успял да съблазни с тези негови очи.

— Присъдата ти се променя на доживотен затвор! — отсече рани. — Смятам, че не си бил много наясно какво целиш, когато си пристигнал в Джанси, за да претендираш за трона ми. Трябваше да си останеш в Унао, щеше да е по-добре за теб!

С тези думи тя кимна и двама стражи отведоха затворника.

А той изглеждаше странно спокоен и овладян. Поклони се дълбоко на рани, като й благодари за проявената милост. Изобщо не погледна към Кахини, а самата тя не направи никаква сцена повече. Сякаш истерията й никога не се беше случвала. Но как беше успяла да убеди рани да пощади живота на този предател? И ако Садашив беше предател, то каква беше Кахини? Също предателка. А аз притежавах пръстена, с който да го докажа. Но можех ли да бъда стопроцентово сигурна? И как бих могла да застана с тези вести пред рани, ако не съм напълно сигурна?

Рани върна на служба хилядите войници, които преди беше принудена да освободи, и първата заповед, която им даде, беше да арестуват всеки кутвал, спомогнал за влизането в действие на безславния Циркулярен меморандум на британците. Храмът на Махалакшми щеше да бъде отворен наново, касапницата до него — затворена. Но най-важното от всичко бе, че британското знаме щеше да бъде свалено от южната кула, а на негово място щеше да бъде върнато знамето на рани, с метличката чаури и литаврата на червен фон. Веднага, щом рани приключи с раздаването на заповеди в Дурбар хол, ние се отправихме към нашия дургавас, за да свалим официалните си ангарки и да се преоблечем в по-прости, ежедневни. Всички жени хвърляха подозрителни погледи към Кахини, но даже Раджаси предпочете да си мълчи.

Изчаках останалите да отидат в стаята на кралицата, след което се изправих смело срещу Кахини.

— Знам, че пръстенът ми е у теб — изрече тя, докато пускаше розовата си ангарка на пода. Гола беше още по-красива от облечена. Така ли беше успяла да убеди Гопал да доставя писмата до любовника й? — Бих искала да ми го върнеш.

— Видях те да го даваш на Гопал — изрекох.

Раменете й моментално се стегнаха. Въпреки това тя се наведе небрежно, взе една мека памучна ангарка, с която да замени предишната, и я вдигна пред себе си, като че ли искаше да се увери, че дрехата й харесва. Едва тогава изрече:

— Това ли е всичко?

— Не. Видях и как Садашив ти връща същия този пръстен. Както и писмото му, в което той те питаше дали си в опасност и дали не трябва да дойде!

— Ти крадеш писмата ми? — очевидно най-сетне бях успяла да я изненадам. — Раджаси! — извика и аз веднага хванах дръжката на камата си.

— О, спокойно! — махна царствено с ръка тя. — Няма да отнема безценния ти живот!

Раджаси се появи при нас от стаята на кралицата.

— Сита е убедена, че аз и Садашив кроим заговор за свалянето на рани от трона.

Изрече го така, сякаш това беше най-глупавата, най-незначителната идея на света. Но вече дори Раджаси си имаше своите съмнения.

— Ти защо поиска да му пощадят живота? — попита я директно.

Тук Кахини вече не издържа и побесня.

— И ти ли намекваш, че аз съм предателка? — когато Раджаси не отговори нищо, Кахини прекоси бързо стаята по посока на статуетката на Дурга, изработена от баща ми, и извика: — Е, в такъв случай може би няма да е зле да видим какви тайни крие тук нашата малка ганваар! — кимна ми и заповяда: — Покажи ни какво има вътре!

Сигурна съм, че бях точно толкова слисана от тази идея, колкото и Раджаси.

Кахини се насочи към масичката ми и завъртя главата на моето мурти. И там, където трябваше да бъдат молитвените мъниста от баща ми, имаше само изсушени зелени листа и бели цветове. Приближих се, за да погледна по-добре, а Кахини натика муртито под носа ми и извика: — Бучиниш! Веднага разпознавам убийците, когато ги видя!

Раджаси се обърна към мен и ме погледна изпитателно. Накрая върна погледа си към Кахини и спокойно изрече:

— Кахини, на всички ни е известно, че ти счупи това мурти и после го взе, уж за да го поправяш! Не знам какви игрички играеш, но те предупреждавам, че ги играеш в опасни времена!

— Раджаси, аз също нямам представа какво криеш — изрече с необичайно нисък глас Кахини. — Но това тук е отрова!

Аз грабнах муртито от ръката й и веднага изсипах съдържанието му през прозореца, след което отсякох:

— А сега вече я няма! Изчезна така мистериозно, както и се появи!

След това двете с Раджаси оставихме Кахини сама в дургавас, но аз бях изпълнена с необичаен страх. Кахини беше сложила бучиниш в моето мурти! Самата мисъл за оскверняването на свещената статуетка обаче беше достатъчна, за да замени страха ми с неистов гняв. Прииска ми се веднага да покажа пред всички предателското й лице. Но после си спомних реакцията на рани, когато един-единствен път си бях позволила да критикувам Кахини пред нея. Тогава се опасявах от доктора, който Кахини беше избрала за рани, но страховете ми се бяха оказали неоснователни. Как можех да бъда сигурна, че и сега няма да се окажат неоснователни?

Когато най-сетне привечер успях да остана за момент насаме с Джалкари, веднага я попитах известно ли й е какви са симптомите на отравянето с бучиниш.

— Аз не знам — отговори тя. — Но Моти е наясно с всички билки и отрови. Е, какво мислиш за Кахини?

— Мисля, че не може да й се има доверие.

На този етап не се впуснах в подробности. Веднага отидох при Моти и я попитах дали би могла да ми каже нещо за бучиниша и неговото действие. Точно до нея една от музикантките настройваше своята вина и благодарение на това никой не можеше да ни чуе.

— Това е много силна отрова — отговори веднага Моти. — Би могла да се използва за бавно убиване на някого, без никой да заподозре нищо. Отравянето е придружено с обилно повръщане, необичаен сърдечен ритъм, а накрая парализа и смърт!

Спомних си начина, по който беше умрял малкият Дамодар, а след това се сетих, че и смъртта на раджата не беше много по-различна. Възможно ли беше Кахини да е нещо много повече от предателка?

Тази вечер Джалкари направи няколко опита да ме убеди да говоря, но аз все й казвах:

— Не сега! Има твърде много хора наоколо!

Накрая тя отсече:

— Ела под моите завивки! Никой няма да ни чуе тук.

Аз легнах до нея на леглото й и тя метна одеялото над главите ни. Ако Кахини не беше заспала, със сигурност щеше да се досети за какво си говорим.

— Мисля, че Кахини е убийца! — прошепнах тихичко. А после разказах на Джалкари всичко останало — от Гопал през пръстена до бучиниша, който Кахини уж откри в моето мурти.

Усетих приятелката си как се вцепени. След дълъг размисъл изрече:

— Споделяла ли си това с някого другиго? С Арджун например?

— Разбира се, че не! Ами ако греша?

— Не грешиш, Сита! Тази нощ Арджун е дежурен пред покоите на рани. Веднага върви и му разкажи това!

Облякох се и под светлината на пълната луна забелязах, че леглото на Кахини е празно. Къде ли беше отишла? Дали не беше с рани, опитвайки се да я отрови, преди да съм успяла да я разоблича? Звукът от шляпащите ми по мрамора сандали събуди неколцина стражи, които уж трябваше да стоят на пост. Но пред покоите на рани Арджун беше буден.

— Какво има? — изрече той още в мига, в който ме видя.

— Кахини. Вътре ли е?

— Не и тази вечер. Защо? Някакъв проблем ли има?

Поех си дълбоко дъх, а след това отведох Арджун встрани, в една ниша на нашия бог Шива, танцуващ сред златните пламъци. И после му разказах всичко, което преди малко бях разказала на Джалкари, като добавих още, че тази вечер Кахини не е в леглото си.

— Възможно ли е да греша според теб? — попитах накрая. — Знам също така, че малко преди сватбата й някакъв слуга открил нейно писмо до любовника й. И точно затова тя станала дургаваси. Обаче два дена, след като издал Кахини, въпросният слуга бил намерен мъртъв в река Ганг. Дали пък не е станала убийца още тогава?

— Не е необходимо голямо въображение, за да си представиш Кахини в заговор, целящ да направи нея рани, а Садашив раджа — отговори Арджун. — Нищо чудно да планира да отрови и Садашив, след като го качи на трона. Както добре знаеш, овдовялата рани, която не избере да извърши сати, се радва на голяма свобода на действие.

Значи Кахини беше убила Дамодар. После беше убила и собствения си братовчед, раджата. Тази мисъл незнайно защо ме върна към един далечен миг от моето детство — как баба ми ме води в храма на Анапурна, за да ме продаде като девадаси.

— Кога човек престава да се доверява на роднините си? — попитах тихо.

— Когато доказателствата са необорими. Ако Кахини е умна, ще си даде сметка, че вече я наблюдават. Ходът й с поставянето на бучиниш в твоето мурти е бил много глупав. Още по-глупаво е било да си помисли, че Раджаси веднага ще приеме тази отрова за твоя!

Постепенно осъзнах, че споделям една спалня с жена, която е убила и раджата на Джанси, и неговото дете. А Дамодар беше само на няколко месеца, най-невинното създание на тази земя! Всички тези заключения ме накараха да се запитам колко ли по-различен щеше да бъде животът ни тук, ако не беше намесата на Кахини. Ако не беше тя, вместо да разпръскваме прахта на Дамодар в река Ганг, сега той щеше да бъде сред нас, извор на радост за майка си. А момченцето, което днес заемаше неговото място, щеше да бъде при истинската си майка, сгушено в нейните обятия. Замислих се за всички човешки животи, които Кахини беше съсипала. Но защо не се беше опитала да отрови и мен?

Мислите ми бяха прекъснати от двама мъже, застанали на стълбите. Единият беше страж, другият — вестоносец. Двамата с Арджун побързахме да се отдалечим един от друг, а на мен никак не ми се искаше да си представям как ли сме изглеждали в очите на новопристигналите.

— Новини от Канпур — съобщи стражът. Лицето му беше мрачно, сякаш някой беше защипал връхчетата на устните му с щипци и ги беше дръпнал надолу.

— Рани спи — каза Арджун.

— Събуди я! Новините, които този мъж носи, са много важни!

Арджун започна да чука по вратата. След известно време отвори Сундари. От пръв поглед се виждаше, че е била заспала дълбоко.

— Вестоносец от Канпур — уведоми я Арджун. — Кажи на рани, че е спешно!

— Нося писма от Канпур — поясни вестоносецът. — От Сахеб.

Няколко секунди по-късно на вратата се появи самата рани.

Вестоносецът пристъпи напред, за да докосне краката й с дясната си ръка, след това се изправи и й връчи два плика. Тя разгъна едното от тях под мъжделивата светлина на маслените лампи и смръщено отбеляза:

— Само не разбирам какво изобщо прави той в Канпур. Нали щеше да стигне до Делхи, за да върне предишния император Бахадур Шах на трона му?

После започна да чете. На път за Делхи Сахеб решил да се отбие до Канпур, за да освободи града от британците. Обсадата на Канпур отнела три седмици.

Тук рани спря, неспособна да продължи. Връчи писмото на Арджун, който зачете на глас:

— „Имаше касапница, в която бяха убити триста британски мъже, жени и деца.“

Сахеб твърдеше, че той бил разпоредил да се създаде свободен коридор за британските граждани към северния град Алахабад, а случилото се впоследствие било изцяло по вина на Азимулах хан.

Сахеб изпратил британците на брега на река Ганг, която в този момент била достигнала до максималните си нива. Там ги чакали четирийсет лодки, но хората се сблъскали с проблеми при качването в лодките при толкова буйни води. Азимулах хан станал нетърпелив и се разкрещял, че ако британците не напуснат веднага този бряг, ще бъдат избити. Както и можело да се очаква, тези негови думи предизвикали истинска паника. По заповед на Татя Топе, генерала на Сахеб, войниците насочили пушките си към групата и започнали да стрелят, за да прекратят бъркотията. Избили всички британски мъже. Останалите сто и двайсет жени и деца били взети в плен.

Били отведени в къща, наречена „Бибигхар“, което ще рече „Дома на дамите“ — място за проститутки. Британските жени щели да бъдат използвани за проститутки. А защо не и децата? Все пак имало достатъчно войници, които биха се радвали на среща с малко британско момченце. Както и достатъчно генерали, които не биха имали нищо против малко британско момиченце.

Обаче Азимулах хан не бил съгласен с този план — настоявал всички пленници да бъдат избити. Когато войниците на Сахеб отказали да изпълнят подобна заповед, той ги заплашил със смърт.

„Единственото, което успяваше да надвие пукота на пушките — пишеше по-нататък Сахеб, — бяха детските писъци «Мама», но майките не бяха в състояние да спасят децата си. Самият аз не можех да ги спася. Дано Бог ми прости, Ману! Надявам се и ти да ми простиш! Азимулах и Татя Топе са решили да прогонят британците от нашите земи на всяка цена, каквото и да им струва това. Трябва да знаеш, че аз никога не съм одобрявал подобни методи. Но се опасявам, че всички ние ще страдаме от техните безчинства!“

Представих си ужаса на децата, когато са гледали майките си, търсейки в очите им някакъв знак, че всичко ще бъде наред. Но не са го видели.

Но с това ужасите в писмото не свършваха. Сахеб съобщаваше, че някои от жените и децата оцелели след стрелбата. Но и на тях не им било позволено да живеят. Една проститутка, любимка на Азимулах хан, събрала местните касапи, които буквално транжирали оцелелите живи, срязвайки гениталиите и гърдите им.

Когато Арджун приключи с четенето, никой от нас не посмя да каже каквото и да било. Как беше възможно в света, в който живеехме, да се случват толкова кошмарни неща?

— Ваше височество — изрече по едно време вестоносецът, — моля ви да прочетете и второто писмо!

С треперещи ръце рани отвори втория плик.

В него Сахеб описваше в подробности отговора на британците. Когато войските на Британската източноиндийска компания стигнали до мястото на масовата касапница, установили, че нито един от убитите британци не бил заровен. Обезобразените им тела били завлечени до близкия кладенец и захвърлени там. Вонята била непоносима. Косите на жертвите се били заплели в клоните на дърветата и храстите и все още продължавали да се веят на вятъра. Няколко свидетели потвърдили, че три жени с деца някак си успели да останат живи след тази касапница, криейки се под мъртвите тела. Но на следващата сутрин те били хвърлени живи в същия този кладенец, редом с труповете на приятелите им.

Когато британският командир генерал Нийл научил за всичко това, нещо в него очевидно се пречупило и започнал да арестува всеки срещнат мъж, даже онези, които никога не били стъпвали в Дома на дамите. Арестуваните били накарани да почистят кръвта от подовете с езиците си. После мюсюлманите сред тях били зашити в свински кожи и обесени по този начин, а индусите били екзекутирани от далити. Останалите затворници били завързани за дулата на оръдията, след което оръдията гръмнали, разкъсвайки телата им. Ставало ясно, че точно по този начин войниците на Азимулах хан били избили взетите от тях в плен мъже. Едно от близките села, което се осмелило да протестира срещу избиването на невинни граждани в Канпур, определяйки този акт като нехуманен, било подпалено. И всеки, който се опитал да избяга от пламъците, бил застрелван.

— „Хората подеха вече нов призив — прочете рани. — Помнете Канпур! Британските вестници не пишат за нищо друго в момента, Ману! Наричат те Непокорната кралица, защото именно по време на твоето управление сипаите се били вдигнали на бунт! Бъди готова за всичко! Азимулах хан и неговият генерал вече дадоха на британците предостатъчно извинения да обявят истинска война на цяла Индия!“

Когато вдигна глава от писмото, рани беше пребледняла като платно.

— Това ли е всичко? — едва успя да прошепне.

Вестоносецът сведе притеснено глава и с вида на човек, отдавна прежалил живота си, смотолеви:

— Не, ваше височество. Въстанието в Делхи се провали. Вчера градът беше завзет наново от британците.