Брандън Сандърсън
Злочестие (41)

40.

Последвалото лудо бързане съдържаше някакъв ред, тъй като ние никога не сме създавали база, без най-напред да сме се приготвили да се измъкнем. Групата знаеше какво да прави, въпреки че имаше доста ругатни и малко хаос.

Втурнах се надолу по стълбите и почти се сблъсках с Мизи, запътила се към таванчето, за да извади допълнителните муниции и експлозиви, които държахме далеч от спалните си помещения. Ейбрахам отиде да събере батериите и оръжията, наредени от него покрай стената.

Коуди се затърча към вратата. Спрях го с едно излайване:

— Чакай!

Замръзна и се обърна към мен, все още облечен в тензорния костюм.

— Меган — казах аз — ти застъпваш разузнавателен наряд вместо Коуди. Коуди, ти вършиш нейната работа и приготвяш хранителните дажби. Костюмът е твърде ценен, за да рискуваме тук, ако разузнавача го очаква някакъв капан.

Меган се подчини незабавно, а аз й подхвърлих пушката на Коуди. Той се понесе в обратната посока; изглеждаше малко нацупен, но започна да подрежда раниците ни и да проверява, за да е уверен, че във всяка има храна, вода и постелка за спане.

Забързано написах съобщение на Летящ рицар.

Местоположението ни може и да е издадено, казах му аз. Изтегляме се. Би ли имал нещо против да ми заемеш един или два от дроновете, които държиш да оглеждат района?

Не отговори веднага, тъй че отидох да помагам на Мизи с боеприпасите и експлозивите. Тя благодарно кимна, щом взех наръча от нея.

— Подарък за сбогом? — попита тя.

— Да — отвърнах. — Но само ако можеш да го направиш бързо. Искам да се изнесем оттук до пет минути.

— Дадено — отговори тя и се впусна нагоре към стаичката. Щеше да постави взрив, нагласен да превърне цялата постройка на прах в момента, в който сме приключили със събирането на багажа.

— Нека имаме начин да го изключим от разстояние — провикнах се аз след нея, спомняйки си историята на Коуди за мъртвите хлапета, за която бях почти сигурен, че е измислена.

Сложих амунициите в раниците — Коуди ги беше поставил в редичка, със захванати отгоре спални постелки — и ги закопчах всичките. Всеки от нас си имаше багаж освен Ейбрахам, който щеше да носи по-голяма торба с граватонични олекотители, натъпкана с нашите оръжия и батерии.

Моят мобилен избръмча.

Как знаеш, че все още държа дронове в района?, пишеше Летящ рицар.

Понеже си параноичен — отвърнах аз — и искаш да държиш Проф под око?

Метнах раницата през рамо и оставих друга в краката си — щях да нося нещата на Меган, докато тя не ни застигнеше.

Ти наистина си по-умен, отколкото изглеждаш, продължи той. Чудесно. Ще прелетя над района ви и ще ти пратя видеото.

Неспокойно чаках, а през това време Ейбрахам довършваше подреждането на багажа. Мизи дотича да си вземе раницата и ми кимна. Коуди вече носеше своята на рамо. По-малко от пет минути. Крадеца излезе от стаичката, приготвена му от Коуди.

— Пропуснах ли нещо? — попита той.

— Майната му — обади се Меган по линията.

Допрях ръка до слушалката си:

— Какво?

— Той е подкарал цяла армия и тя си проправя път по улиците към нас, Колене. И двата ни главни пункта за изнасяне са блокирани. Когато ще сме забелязали това от снайперската точка, вече ще бъдем обкръжени. Може вече и да сме.

— Изтегляй се — наредих аз. — Ще получа информация от Летящ рицар.

— Дадено.

Погледнах останалите.

— Фалшиви лица? — попита Мизи.

— Каквито и да са лицата ни, ще изглеждаме извънредно подозрителни с цялата тази екипировка — отговорих й аз.

— Тогава напускаме — рече Ейбрахам. — Не сме готови за битка.

— И ще бъдем готови за двадесет и четири часа? — попитах аз. — Когато той разруши Нюкаго?

Телефонът ми бръмна; Летящ рицар ме търсеше, което беше рядко. Вдигнах и вкарах материала му в общата ни комуникационна линия, за да може всички да го чуват в слушалките си.

— Свършено е с вас, момчета — обяви той. — Пращам ви кадри в инфрачервено.

Ейбрахам пристъпи, свали мобилния си и ние се скупчихме да гледаме. Картата на района ни показваше как стотици, може би хиляди хора се стичаха към позицията ни — всеки представляваше инфрачервена точка. Образуваха затворена окръжност.

— Ийст Лейн — обясни Летящ рицар. — Виждаш ли труповете? Случайни хора, които са опитали да бягат. Застрелват всеки, който опитва да се измъкне от кръга. Във всяка сграда изпращат екип, държат хората там на прицел и — това мога да кажа след надзърване през прозореца — опипват лицата им.

— Опипват лицата им ли? — попита Мизи.

— За да видят дали някоя част не е илюзорна — продължих аз. — Проф знае, че Меган може да измами дозера, но създаваните от нея наслагвания все пак са илюзорни. Напипват нос, който не съответства на лицето — нещо такова — и знаят, че са ни намерили.

— Както казах — заключи Летящ рицар, — прецакани сте.

Меган се втурна през вратата, затвори я след себе си и се облегна на соления камък.

— Обкръжени? — попита тя, след като видя израженията ни.

Кимнах.

— Какво правим тогава? — попита тя и се включи в малката ни блъсканица.

Изгледах останалите. Те кимнаха един по един.

— Бием се — тихо каза Ейбрахам.

— Бием се — потвърди Мизи. — Той ще очаква да опитаме да се измъкнем; това е според протокола на Възмездителите при изненадващо нападение или при превъзходство на противника.

Усмихнах се и изпитах неочакван прилив на гордост.

— Ако това беше един от екипите на Проф — каза аз, — щяхме да бягаме.

— Ние не сме негов екип — заяви Коуди. — Вече не. Тук сме, за да променим света; няма да го постигнем без битка.

— Глупаво е — възразих аз.

— Понякога глупавите неща са правилни — намеси се Меган, а после спря. — По дяволите. Надявам се никой да не цитира тези мои думи. А къде е бойното ни поле?

— На същото място, където винаги щеше да бъде — отговорих аз.

И посочих надолу. Под нас се намираше комплексът от тунели и пещери.

— Коуди, проправи ни път. Навлизаме с пълно бойно снаряжение, точно както планирахме. Няма да имаме голямо предимство, както се надявахме, но поне притежаваме карти на подземията и това ще ни позволи да се сражаваме с него с най-малката възможност да навредим на хората наоколо.

— Чакай — каза Меган. — Ако Коуди използва тензорите, това ще доведе Проф право при нас — той ще знае, че разполагаме с устройството.

— Да — обади се Летящ рицар по линията. — Сега се мотае в тила на тази малка армия, но това няма да трае дълго. Когато го тествахме преди години, използването на мотиватор го вбесяваше. Незабавно ще дойде при вас.

Коуди погледна ръцете си.

— Аз… момко, аз току-що започнах да се упражнявам с тези тензори. По-силни са от предишните, но може да ми отнеме часове да пробия дупка за измъкване.

— Не би трябвало — възразих аз. — Виждал си какво може да прави Проф — сравнява сгради със земята, изпарява огромни участъци почва. Ти държиш тази сила, Коуди.

Коуди намести челюсти. Тензорите започнаха да светят зелено.

Никой от нас не попита как Проф ни е намерил. Можеше да е станало по всякакъв начин — базите ни тук, в Илдития, не бяха кой знае колко надеждни. Може би сме били забелязани от информатор или пък Проф е имал Епичен, който може да ни засече, а може и да беше забелязал доставките с дроновете.

— Добре — обяви Коуди. — Всички да са готови и аз ще го направя. Време е да се бием.