Брандън Сандърсън
Злочестие (43)

42.

Ейбрахам пръв се сблъска с него с голямата пушка — граватоничното миниоръдие. Винаги съм изпитвал лек трепет, когато съм гледал това оръжие да стреля. Човече — можеше да бълва куршумите по-бързо от двама пияни селяндури на посещение във фабрика за среднокалибрени пушкала.

— Всички да останат под прикритие — предупредих аз, когато оръжието на Ейбрахам блесна в мрака и засипа Проф с няколкостотин куршума.

Силовите полета на Проф действаха и куршумите отскочиха — но полетата не бяха непреодолими. Използването им изискваше усилие. Ние можехме да го изтощим.

Той се изсмя на Ейбрахам, махна с ръка настрана и създаде традиционното си кълбо от силово поле около канадеца. Проф сви юмрук, за да го стисне, но силовото поле засече, понеже Ейбрахам си послужи с ртича, за да го хване и от двете страни.

Добре виждах смаяното лице на Проф на една от камерите.

— Тръгвай, Коуди — казах аз.

Откъм сенките проблесна светлина и силовото поле около Ейбрахам се разпадна. Добре. Както и преди, тензорът можеше да спира силовите полета. Трябваше обаче да внимаваме да не изпарим пушката на Ейбрахам като страничен ефект.

Проф изръмжа и посочи Коуди с пръст. Намръщих се при жеста, но нямах време да мисля за него, докато Коуди и Ейбрахам се сражаваха с Проф. Коуди нямаше опит със силовите полета — вероятно опитваше да създаде кълбо около Проф, но вместо това образува стена между тях двамата. Това по случайност го предпази, понеже Проф запрати светлинни остриета срещу Коуди. Те се ударих в стената, пробиха я и се заклещиха в нея.

— Ейбрахам, заобиколи го откъм лявата му страна — наредих аз. На моята карта на пещерите се появи светла точка — място, на което Мизи бе оставила пакет експлозиви. — Меган, виж дали ще можеш да го привлечеш по този тунел вдясно, към изненадата на Мизи.

— Дадено — отвърна Меган.

Пещеричката ми се тресеше от сблъсъка на Коуди и Проф — ударите на тензора на единия унищожаваха силовите полета на другия. Ейбрахам се пазеше с ртича — беше го направил на щит и улавяше копията от светлина. За съжаление Коуди не бе много полезен със силовите си полета. Няколко часа упражнение не правеха човек експерт.

Той обаче имаше огромна практика с тензорите от едно време и работеше лесно с тях. Постоянно изпаряваше силовите полета на Проф и защитаваше себе си и — най-важното — Ейбрахам. Костюмът на Коуди имаше прикачен болконтрол, ала Ейбрахам не разполагаше с такава благинка.

Ръководех екипа според силите си и този път нямах време да ми се иска да бъда с тях. Твърде зает бях да водя групата, та да насочи Проф към заложените взривове — ударихме го няколко пъти, позашеметихме го и не му позволихме да убие Коуди и Ейбрахам. Държах и Проф под око, понеже от време на време той се шмугваше бързо през някоя пещера, за да опита да мине по заобиколен път и да си спечели предимство.

По мой знак Меган се включи и създаде илюзорни въплъщения на себе си и на Зарево, за да привлича вниманието на Проф и ударите му. Докато не се напрягаше твърде много, това щяха да бъдат просто сенки от други измерения, като фалшивите лица, които бяхме носили. Това нямаше да изложи на опасност никого в което и да е друго измерение и — да се надяваме — нямаше да застраши здравия й разсъдък. Само сенки и привидности — каквото и да е, но да обърква Проф и да го извади от равновесие.

Гледах всичко това и духът ми отпадаше. С напредването на сражението ставаше все по-очевидно, че силите на Коуди — макар и по-тясно обвързани със способностите на Проф в сравнение с уменията на Тави — нямаше веднага да заставят Джонатан Федрус да се промени.

Погледнах с камерите си лицето на Проф отблизо и проследих изражението му. Презрението и надменността му скоро отстъпиха пред свирепа решимост. Така видях човека, когото познавах.

Изправи се срещу това, Проф!, помислих си аз, свит в каменния си пашкул, докато издавах заповеди и управлявах камерите. Хайде. Защо не беше достатъчно? Защо силите му не отстъпиха пред неговите страхове?

— Меган, Коуди — започнах аз. — Искам да опитам нещо. Тензорите разстройват силовите му полета, дори и онези, които пазят кожата. Коуди, намери начин да го уловиш във вълна от тензорна сила. Меган, искам след това да го простреляш.

— Дадено — отвърна Меган. — Има ли значение къде ще го улуча?

— Не — казах аз. — Силите му са достатъчно мощни, тъй че ще може да се излекува от всичко, изплюто от някой пистолет.

Спрях.

— Но може би за всеки случай направи първите едно-две попадения на някое несмъртоносно място.

— Дадено — произнесоха и двамата в един глас.

Коуди дишаше тежко.

— Да го ударя с тензорите ще бъде трудна работа, момко. Той опитва да направи същото с нас и да стопи мотиваторите ми. И двамата се държим на разстояние един от друг.

Фокусирах една от камерите върху него. Явно използването на тензорните костюми беше изтощително. Той и Меган заеха позиция, а Мизи постави още експлозиви по-нататък по коридора.

— Ще трябва да рискуваме с това — продължих аз. — Аз…

— Ах! — прекъсна ме Коуди. — Какво…

— Коуди? — попитах аз. Не изглеждаше ранен, но бе залитнал назад, към стената на пещерата, и беше успял да се заобиколи с кутия светещи зелени силови полета.

— Това катерица ли беше? — попита той. — Притича през мен. Някаква проклета катерица?

— За какво приказваш? — попита го Мизи.

Коуди изглеждаше объркан.

— Може би беше плъх или нещо такова. Не видях добре.

Намръщих се. Той изключи силовите си полета и се затича да се съедини с Ейбрахам, който се бе доближил до Проф, след като оформи ртича като настръхнала от шипове ръкавица.

— Летящ рицар, Мизи — казах аз — някой от вас видя ли това нещо? Каквото и да е, което нападна Коуди?

— Видях размазано петно — обади се Летящ рицар. — Сега връщам записа назад. Ще ти пратя стоп-кадър, ако намеря нещо.

Проф се понесе покрай Ейбрахам и го препъна с прът от силово поле, който създаде точно пред краката му. После стовари ръка на пода на пещерата, изпари голям участък и натика Коуди в река от прах. Коуди се препъна и забави ход.

Проф призова остриета от светлина във всяка от ръцете си, запрати ги през стаята и ги заби в раменете на Коуди. Той изкрещя и падна в прахта.

Искри. Очевидно беше кой познава тези сили по-добре.

— Меган! — викнах аз.

— Там съм — потвърди тя, таванът на пещерата избоботи и се срути, а Проф притеснено отскочи назад. Просто сянка от друг свят, но евентуално щеше да осигури на Коуди достатъчно време, за да се излекува.

— Проф заговори по мобилния — изненадано се обади Летящ рицар. — Трябва да е наясно, че следим линията му… Искри. Мен ако питаш, говори на теб.

— … мислите да ме биете с моето проклятие — познатият глас на Проф, дрезгав и дълбок, ме сепна, въпреки че го очаквах. — Години носих тая усойница и усещах как ме трови ден след ден. Познавам я, както човек познава сърдечния си ритъм.

— Дейвид, момко — закашля Коуди. — Аз… не ми минава…

През мен мина ледена тръпка. Фокусирах върху Коуди и беше така. Пълзеше през праха в рова, образуван от Проф, и двете му рамена кървяха, улучени от материализирана светлина. Защо болконтролът не работеше?

— Намерих го — намеси се Летящ рицар. — Хлапе, това е кофти.

Той изпрати на екрана ми образ от записа на камерата отпреди малко. Показваше отдалечаващо се от Коуди петно с големината на мишка. Или на дребен човек.

— Амбразурата е тук! — съобщих аз по линията. — Той не е дошъл сам! Внимание, в подземието има още един Епичен.

Поколебах се.

— Искри, тя е откачила един от мотиваторите от дрехата на Коуди и е избягала с него.

— Камерите имат инфрачервено наблюдение — рече Летящ рицар и пое управлението на няколко от тях. Звучеше напрегнат, даже запален. — Наслагвам го… Ето! Пипнах я. Ха. Мислиш си, че можеш да се скриеш от всевиждащите ми очи, дребна Епична? Не знаеш с кого си имаш работа.

Летящ рицар насочи камерата към фигурка, укрила се в сенките близо до едно от многото парчета разбита скала в пещерата. Носеше джинси, предпазни очила и впита риза. Не видях мотиватора, но вероятно го беше смалила достатъчно, за да може да се носи.

— Меган! — заповядах аз, докато Проф беше заринат от фалшивото срутване. — Ти и Ейбрахам ще трябва да се оправяте сами с него известно време. Разсейвайте го — ще опита да довърши Коуди. Мизи, иди и помогни на Коуди да се превърже. Не допускай да загуби кръв!

Прозвучаха няколко „дадено“. Започнах да се измъквам от каменното си обиталище.

— Трябваше да се сетя — обади се Летящ рицар по линията. — Разбира се, че Джонатан е дошъл с план. Може и да не е разбрал, че все пак съм използвал множество мотиватори в тази версия на костюма, тъй че заповедите му до Амбразурата не са били достатъчно изчерпателни.

— Нужно ми е ти да ръководиш операцията, Летящ рицар.

— Става — неохотно се съгласи той. — Ти лично ще поемеш мини-Епичната?

Изпълзях от дупката си и застанах на колене с Готшалка на рамо.

— Тя не е Висш Епичен. Един куршум ще я убие.

— Да. Удари я с куршум с нейния размер — сигурен съм, че няма да повреди мотиватора, който тя носи.

Направих гримаса, докато пълзях по коридора. Бележката беше основателна.

— Дръж я под око за мен.

— Вече е направено. Една от камерите е настроена да я проследява автоматично. Джонатан отново говори.

— Прехвърли го към мен, но не и към другите. Не искам да се разсейват. Летящ рицар… моля те, запази ги живи за мен.

— Ще опитам. Взимай оня мотиватор, хлапе. Бързо.