Брандън Сандърсън
Злочестие (30)

29.

Тръгнах към главните асансьори за гости, но се изненадах, че Меган ме задържа. Погледнах я, а тя на свой ред кимна към лакеите на Проф. Движеха се в същата посока. Щяха да бъдат с предимство — ние щяхме да бъдем избутани от пътя.

Стълбите? — беззвучно произнесе тя.

Аз кимнах. Намираха се в центъра на въртящото се помещение, тъй че се насочихме натам и опитахме да не бием на очи. Ако групата на Ейбрахам е била открита, ставаше още по-належащо Меган и аз да останем прикрити.

— Оттегляме се към изхода за извънредни случаи — с тежко задъхване докладва Ейбрахам. — Камерите ще ни заснемат. Дори и щом са предупредени, предпочитам да не знаят в кои коридори сме ние.

— Гасим светлините — съобщих аз. — Минавайте на нощно виждане.

— Прието.

Изключих светлините с мобилния и предизвиках всеобщи възклицания в ресторанта.

— Какво го е размърдало? — поинтересува се Мизи.

— Трябва да е поставил някакъв бръмбар по мен — обясни Тиа. — Нагласен да се задейства, щом изляза от стаята.

— Може и да те следи! — предупредих аз.

— Знам — съгласи се тя. — При все това сега не можем да направим много по въпроса.

Чувствах се толкова безпомощен. Меган и аз се промъквахме предпазливо към вътрешния участък на залата и се придвижвахме към вътрешната стълба.

— Дейвид — продължи Тиа. — Стаите на Джонатан са на този етаж. Аз ще взема Ейбрахам и Мизи и ще измъкнем тези данни. Можем да ги вземем при бъркотията заради затъмнението; те въобще няма да очакват ние да се насочим натам.

Заковах се на място.

— Тиа, не. Прекратявайте. Изнасяйте се.

— Не можем да го сторим.

— Защо? — поинтересувах се аз. — Тиа, ти винаги си била предпазливата! Тази мисия отива по дяволите. Трябва да се измъкваме.

— Ти разбираш какво има в тези данни, нали, Дейвид?

— Плановете на Регалия?

— Повече от това. Тя е видяла Злочестие, Дейвид. Регалия е общувала с него, с нея или с каквото е там. Джон ми се похвали с това какво е видял. Дейвид, има снимки.

Искри. Снимки на Злочестие? На Епичния?

— Всички тайни, които сме преследвали, може да се намират на този дата драйв — продължи Тиа. — Отговорите, които сме търсили през целия си живот. Ти определено можеш да го разбереш. Моят план ви доведе дотук; трябва да направим последната крачка. Тези данни си струват риска.

От този ъгъл можех да виждам през един стъклен прозорец на външната част на сградата. Злочестие си беше там, разбира се. Винаги е бил там — дупката от куршум в небето. Злочестие… един Епичен. Най-висшият даряващ? Щяхме ли да намерим отговора в това петно ярка светлина? Щяхме ли да открием защо всичко това е започнало?

Смисълът от появата на Епичните… Истината?

— Не, Тиа — възразих аз. — Разкриха ни, а групата ми е в сериозна опасност. Не можем да вземем тези данни точно сега. Ще го направим по-нататък.

— Толкова близо сме — продължи тя. — Аз няма да зарежа това, Дейвид. Съжалявам. Групата е моя, и като старши Възмездител аз…

— Старши Възмездител? — намеси се Меган. — Че ти ни изостави.

— Казва предателката.

Меган се стегна. Стоеше до мен, ръката ми лежеше на рамото й, ала не можех да видя много от нея. Залата беше изцяло черна — гостите се блъскаха в разни предмети и объркано говореха на висок глас. От другата страна на помещението някакъв Епичен грейна като червена светкавица и освети мястото. Скоро и втори Епичен засвети с по-мека, синя светлина.

— Тиа — започнах аз и опитах да бъда разумен. — Аз командвам мисията и ви казвам да се изнасяте. Тази информация не си струва излагането на групата ми на опасност. Ейбрахам, Мизи, изнасяйте се.

По линията се възцари мъртва тишина. Можех да си ги представя един етаж по-надолу — как гледат Тиа в очите и размишляват.

— Прието, Дейвид — обади се Ейбрахам. — Група Хип се измъква.

— Аз съм с него — потвърди Мизи. — Сега не е времето за борби за власт, Тиа. Да се изнизваме оттук.

Тиа измърмори нещо, което не можах да чуя, но не поднови спора. Меган ме дръпна за ръката и ме поведе през последната отсечка от разстоянието към вратата на стълбата, която вече можехме да видим заради излъчвания от неколцина светещи Епични блясък. За нещастие, при изключеното осветление натам се събираше и антуражът на Проф и ни препречи пътя.

— Дейвид? — попита Мизи малко по-късно по линията. — Ами вие двамата?

— Продължавайте с извънредния план за изнасяне — отговорих й аз. — Имаме фалшиви самоличности. Тук горе сме в безопасност.

— Готови сме — обади се Ейбрахам. — Няма да ни трябват надуваеми неща. За съжаление, разполагаме с нещо по-добро.

— Давайте — намеси се Коуди. — Трябва да сте чисти.

Стори ми се, че чух отварянето на прозорец надолу, или поне усетих вибрациите.

— Парашути! — изкрещя някой към нашия прозорец. — Навън!

Всички се втурнаха към прозорците; Меган и аз се отдръпнахме. Епичните на Проф се струпаха покрай нас към някакъв прозорец и тогава младата жена, която ми се стори, че съм разпознал, направи знак с ръка на неколцина от охраната. Тя погледна Проф, който стоеше скръстил ръце, осветен от грейналите близо до него Епични. Той кимна.

— Свалете ги — нареди жената и посочи.

Охраната започна да стреля. Прозорецът се разби под какофонията на оръжейната стрелба на закрито. Звучеше като фишеци, прикрепени към главата на човек и напъхани в ушите му.

Цевите проблеснаха и осветиха тъмната зала като стробоскопски лампи. Потръпнах и се отдръпнах, когато стрелците надупчиха парашутите на Ейбрахам. За щастие, суматохата около прозореца насочи вниманието на всички натам. Меган и аз успяхме да се отдръпнем към стълбището в центъра на помещението.

— Парашутите са свалени, господарю — съобщи русата Епична и се обърна към Проф.

Нямахме много време, докато откриеха, че парашутите са били закачени към труповете на мъртвите охранители. Ейбрахам, Тиа и Мизи щяха да използват разсейването, за да достигнат вратите на асансьора, да се спуснат надолу с механизмите си за изкачване по кабели и да излязат от постройката.

— На асансьорите сме — съобщи Ейбрахам.

— Давайте! — изстреля Коуди.

— Готово.

Изчаках в продължение на няколко напрегнати мига.

— Стигнахме втория етаж — най-накрая докладва Ейбрахам, останал без дъх. — Спираме тук.

— Яяяко спускане — добави Мизи. — Като цип, само дето право надолу.

— Поне не ви е заял по средата на пътя.

— Какво? — попита Мизи.

— Нищо.

— Дейвид — обади се Ейбрахам, отново успокоен. — Има проблем. Тиа не дойде с нас.

— Тя какво?

— Тиа остана горе — обясни той. — Когато скочихме в асансьорната шахта, тя изтърча в обратната посока.

Към стаята на Проф. В името на сянката на Злочестие, тази жена беше упорита. След цялата извършена работа тя щеше да бъде убита.

— Продължавайте с измъкването — рекох аз. — Тиа вече е сама. Нищо не можем да направим.

— Прието.

След всички трудности, през които минахме, за да се доберем до нея, тя направи това. Част от мен не можеше да я обвинява; и аз бях изкушен от тази информация. Останалата част от мен й беше бясна, задето ме постави в положението да трябва да нареждам един член на групата да бъде изоставен.

Внезапно светлините се върнаха.

Подът под масите се килна — Меган и аз бяхме на невъртящата се част. От лявата ни страна нисък, оплешивяващ Епичен от обкръжението на Проф доближи центъра и тържествуващо вдигна изключващото устройство, което бяхме прикачили към генератора.

Проф го погледна и викна:

— Тук са! Обградете асансьора и стъпалата. Чистач, помети стаята!

Чистач… познах името.

— Ох! — обади се Коуди. — Точно така, Чистач. Открих тази Епична за теб, Дейвид. Съжалявам, момко. Намерих я, точно когато всичко отиде на кино. Чистач. Силите…

— … се състоят в това да обезсилва силите на другите Епични — прошепнах аз. — Да ги изключва за секунда.

През залата премина проблясък. В същия миг се обърнах и видях как Меган ме гледа. Не създаденото от нея лъжливо лице, а самата Меган. Въпреки че беше красиво, въобще не бях искал да виждам това.

Дегизировката ни изчезна.